Решение № 6453 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2021 г.

Решение № 6453 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2463/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена директора на Агенция "Митници" (АМ), чрез процесуален представител срещу решение № 42 от 13.01.2021 г. по адм. дело № 839/2020 г. на Административен съд - София област (АССо), с което е отменена негова заповед № 3561/20.07.2020 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила се иска отмяната му, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – В. Г., чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – поставено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма - постановяване на писмен акт, но при неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССо е заповед № 3561/20.07.2020 г на директора на Агенция "Митници", с която на Г., заемала длъжност "старши инспектор" в Териториална дирекция (ТД) - Югозападна на АМ, Митнически пункт (МП) Калотина, с ранг IV-ти младши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение без предизвестие на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. От анализа на представените по делото доказателства, които съдът е обсъдил в съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е установил фактическата обстановка, по която не се спори. Дисциплинарното производството е водено срещу държавни служители от МП Калотина, ТД Югозападна, в това число и В. Г., за това, че в периода от 1.01.2019 г. до 6.02.2020 г., на територията на Република България лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 302 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 301 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК. Със заповед № 3 АМ-489/32-84532 от 20.03.2019 г. на директора на Агенция "Митници" е назначен дисциплинарен съвет, а с негова заповед № 3 АМ-792/32-147347 от 26.05.2020 г. е наредено да се извърши проверка за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. На 29.05.2020 г. дисциплинарният съвет е провел заседание и е взел становище по дисциплинарно дело № 12 по описа за 2020 г., с което е прието, че за допуснатите от митническите инспектори нарушения може да им се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В становището е направено заключение за нарушение на етичните норми за поведение, регламентирани в разпоредбите на т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 15 от Кодекса за поведение на митническия служител, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, на чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 3, и чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, във връзка с чл. 28 ЗДСл, както и на тези по т. т. V. 23, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.05.2018 г., респ. по т. т. V. 27, VII. 5, VII. 8 и VII. 9 от длъжностната характеристика от 28.02.2019 г., във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл. Нарушението е квалифицирано като осъществяващо състава на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, което произтича от обстоятелството на привличане на служителя като обвиняем, воденото срещу него производство за извършените деяния, с което е накърнен престижа на Агенция "Митници", доверието в институцията в борбата й с организираната престъпност и това, че не може да се разчита на служителя, както и от това, че извършеното има голям обществен отзвук. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазено е изискването за изслушване на държавния служител по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Подробните мотиви на административния съд в тази част се споделят от настоящата инстанция. Съдът е приел, че при постановяването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Според АССо в нарушение на чл. 96, ал. 2 ЗДСл от дисциплинарния съвет не са изяснени фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, това нарушение е пренесено и в заповедта, която възпроизвежда фактите и обстоятелствата описани в протокола от извършеното разследване от дисциплинарния съвет, което представлява нарушение на формата на акта. Оспорената заповед не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи нарушения на служебните задължения и на етичните правила и уронващи престижа на службата, а проведената специализираната операция и медийните публикации, които я правят обществено достояние са факти извън волята на служителя. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон, са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснато нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК. Следва да се приеме, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от Г. нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същата, в резултат на проведена специализирана акция, е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарно наказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъда, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 16 от Наказателно процесуалния кодекс и чл. 6, ал. 2 от ЕКПЧОС, ратифицирана без резерви от България през 1992 г., чиито норми се ползват с примат над вътрешното право. Привличането като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на Г. уронва престижа на службата и на МП Калотина. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарнонаказващия орган. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на дисциплинарнонаказващия орган се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на В. Г. като обвиняема, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Привличането като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на Кодекса за поведение на митническия служител и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото Правилно административния съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган е приел, че служителя е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, което е прието и за дисциплинарно нарушение, което е в нарушение на конституционните и законови норми. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК администрацията при касационния жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 1200 лева, представляващи заплатен хонорар за един адвокат, който настоящият състав намира за съответстващ на действителната правна и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Пето отделение