Решение № 1870 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2008 г.

Решение № 1870 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15131/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството по чл. 38, ал 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по садационна жалба подадена от адвокат Свилен Овчаров като пълномощник на Парашкева Иванова Недева, гр. София срещу решение № 10379/13.10.2008 г. по адм. д. № 9113/2007 г. на Върховен административен съд, трето отделение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът приел, че липсват данни за нарушение на ЗЗЛД от длъжностни лица в системата на МВР. Съдът не отчел, че административният орган не е събрал всички релевантни доказателства относно механизма на злоупотреба с лични данни на тези служители, ползващи информационния фонд на МВР. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № № 10379/13.10.2008 г. по адм. д. № 9113/2007 г. на ВАС и решение № Ж-70 и Ж-92/7.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни и да се върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне. Ответникът - Комисията за защита на личните данни(КЗЛД), чрез процесуалният си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Министърът на вътрешните работи не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни касационни основания и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискванията на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № Ж-70 и Ж-92/7.03.2007 г. на КЗЛД, постановено по жалба на адвокат Свилен Овчаров - пълномощник на Парашкева Недева - вх. № към Ж-70/2006 г.; Ж-92/2006 г. С посоченото решение КЗЛД е отхвърлила жалбата Недева срещу министъра на вътрешните работи за нарушения на ЗЗЛД - неправомерно ползване на информационния фонд на МВР и лични данни на касаторката от двама служители на МВР. За да отхвърли жалбата срещу решението на КЗЛД съдът е приел, че сочените в жалбата доводи за нарушения на ЗЗЛД от служители на ведомството, не са доказани. Решение е правилно и изложеното в него се възприема изцяло от настоящия петчленен състав на ВАС. Наведените основания за оспорване и отмяна на решението на първоинстанционния съд не обуславят отмяната му като необосновано и неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не са допуснати процесуални пороци, посочени конкретно като нарушения на разпоредбата на чл. 12 и чл. 17, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, както и на принципите на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 и чл. 35 от АПК. При проведения контрол за законосъобразност на решението на КЗЛД съдът е определил и изследвал правилно предмета на спора. Основателно е възприел за вярно установено от фактическа страна обстоятелството, че служителите Фичева и Питропски не са извършвали справки в информационния фонд на ОДП - Пловдив. Изводите му от правна страна са обосновани с довода за правилно приложение от страна на КЗЛД на чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД защото задължителни предписания се дават при констатирано нарушение на закона. Правилно се е произнесъл и относно довода за незаконосъобразност на отказа на административния орган да наложи санкция след като поддържаното нарушение не е доказано. Административнонаказателната отговорност се носи когато по надлежния ред е установено нарушение от администратора на лични данни. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,