Решение № 8255 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2020 г.

Решение № 8255 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4380/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "М ДИ СИ"ЕООД, със седалище и адрес на управления гр. Пловдив, подадена чрез процесуалния представител адв. А. Станчева срещу Решение № 527/9.01.2020 г. постановено по адм. д. № 586/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със закона и необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил възраженията за недопустимост на жалбата на Х. И., не е преценил че в заповедта по чл. 193, ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е допуснато предварително изпълнение, както и че е отменил Разрешението за строеж и в частта касаеща имоти на трети лица. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу РС да бъде отхвърлена. В с. з. касаторът не изпраща представител и не се представлява. От процесуалният представител е постъпила молба с която поддържа оплакванията в касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответниците не се явяват в съдебното заседание и не се представляват. Ответникът Кмета на Община Павел баня представя писмена молба, с която поддържа оплакванията по касационната жалба. Не прави искане за разноски пред настоящата инстанция, но иска в случай на обезсилване на решението на административния съд, да се отмени и присъждането на разноски в полза на Х. И. Ответницата Х. И., с представено писмено становище от процесуалният представител, сочи неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на съдебното решение. Претендира съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по делото, по отношение на която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество, същата е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд-Стара Загора е отменил по жалба на Х. И., от [населено място] Разрешение за строеж/РС/ № 56 от 16.10.2015 г. издадено от Гл. архитект на Община Павел баня, с което на "М ДИ СИ" ЕООД, гр. Пловдив в качеството му на възложител се разрешава строителство на обект трета категория, съставляващ "Помпена станция и тласкателен водопровод за минерална вода" към хотелски и търговски комплекс с блок-специализирана болница за рехабилитация в УПИ I-Хотелски и търговски комплекс с идентификатор на ПИ 55021.501.551 в кв. 28 а по КККР на землището на [населено място]. За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, но при неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Извел е извод, че оспореното РС е издадено без наличието на законовите предпоставки, което води до неговата незаконосъобразност, както и че при така констатираните нарушения следва да се отмени цялото РС, тъй като чл. 152, ал. 1 ЗУТ разпорежда разрешението за строеж да се издава за целия строеж. Решението е валидно, правилно в частта в която е отменено РС относно имота на Х. И. и недопустимо в частта в която РС е отменено и по отношение на имотите-собственост на трети лица. Оспореното Разрешение за строеж е издадено във връзка със Заповед № РД-19-6 от 19.01.2015 г. на Кмета на Община Павел баня за учредяване право на прокарване на трасе на минерална вода през общински имоти и Заповед № РД-19-80 от 13.10.2015 г. на Кмета на Община Павел баня за учредяване право на прокарване на трасе на минерална вода през частни имоти. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката Х. И. е собственик на недвижим имот-дворно място, съставляващ УПИ III-1242 в кв. 26 по ПУП на [населено място], ПИ с идентификатор 55021.501.1279 по КККР на землището на [населено място] и попадащ в обхвата на издаденото РС. Сервитут по прокарване на отклонение от обща мрежа или съоръжение на техническата инфраструктура през чужд имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите между собствениците на поземлените имоти /чл. 193, ал. 1 ЗУТ/, а при липса на дължимото съгласие и когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно-със заповед на кмета на общината /чл. 193, ал. 3 ЗУТ/. По аргумент от чл. 193, ал. 7 от ЗУТ заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ е предпоставка за правомерното издаване на разрешение за строеж на отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура, тъй като тя е пораждащия сервитутното право факт, от който неговия титуляр черпи основание да поиска разрешаване на строителството. Следователно законовата предпоставка за издаване на разрешението за строеж е надлежно учредено право на прокарване респ. определяне цената на това право. В конкретния казус заповедта на Кмета на Община Павел баня по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, за учредяване на сервитутното право не е влязла в сила към момента на издаване на оспореното разрешение за строеж. Видно от доказателствата по делото Заповед № РД-19-80 е издадена на 13.10.2015 год., а РС № 56 е издадено на 16.10.2015 г. Съгласно чл. 215, ал. 4 от ЗУТ актовете издадено по реда на същия закон могат да се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. Следователно към датата на издаване на оспореното РС срокът за обжалване на заповедта по чл. 193, ал. 3 ЗУТ не е изтекъл и не е налице надлежно учредено право на прокарване. Направените в тази насока възражения в касационната жалба, че в заповедта се съдържа разпореждане за предварителното й изпълнение по ред на чл. 60 АПК е неоснователно, тъй като допуснатото предварително изпълнение е неотносимо към влизането в сила на един административен акт. Следователно поради невлязла в сила заповед по чл. 193, ал. 3 ЗУТ към момента на издаване на процесното РС, не е осъществено и основанието за издаване на последното. Освен това, с влязло в сила решение по адм. д. № 477/2015 г. по описа на Административен съд Стара Загора е отменена Заповед № РД-19-80/13.10.2015 г. в частта й в която е учредено право на прокарване през поземления имот на жалбоподателката Х. И. С влязло в сила решение постановено по адм. д. № 450/2015 г. по описа на Административен съд Стара Загора е обявено за нищожно Решение по протокол № 01/14.09.2015 г. - на Комисията по чл. 210 ЗУТ, в частта в която е определена цена на право на прокарване на сервитут през същия имот. А с влязло в сила Определение по адм. д. № 13907/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено допуснатото предварително изпълнение на Заповед №РД-19-80. Т. е. към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице и законовите предпоставки за издаването на РС. Тези релевантни факти осъществили се и установени по делото след издаването на обжалвания акт водят съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК до извода за незаконосъобразност на оспореното РС към момента на приключване на устните състезания. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съдът преценява съответствието на оспорения административен акт с материалния закон към момента на издаването му. Изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК в случая е приложимо, тъй като са установени нови факти от значение за делото, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти. Неоснователно е. възражението на касационния жалбоподател, че жалбата на Х. И. срещу РС е недопустимо поради наличието на влязло в сила Разрешение за ползване на строежа. Последното е издадено на основание чл. 177, ал. 2 ЗУТ и е последващ етап в процеса на строителството. Целта на производството по чл. 177 ЗУТ е да установи изпълнението на строежа и функционалната му пригодност съобразно издаденото РС, одобрените проекти и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството. При това положение няма как то да е относимо към законосъобразността и действителността на РС. Настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта в която е отменено РС по отношение на имотите, собственост на трети лица, извън този на жалбоподателката Х. И. В тази си част административния съд се е произнесъл по недопустима жалба. С жалбата си по адм. д. № 586/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора Х. И. е оспорила РС № 56/16.10.2015 г. на Гл. архитект на Община Павел баня и е поискала същото да бъде отменено изцяло. Жалбоподателката като собственик на ПИ с идентификатор 55021.501.1279 по КККР на землището на [населено място] засегнат от издаденото РС има правен интерес от оспорването му в тази част респ. притежава надлежна процесуална легитимация. Останалите поземлени имоти включени в трасето на водопровода и площта за която е издадено РС не са собственост на Х. И., поради което за жалбоподателката не е бил налице правен интерес да оспорва РС в частта му относно ПИ 55021.501.1577, ПИ 55021.501.1243, ПИ 55021.501.1241, ПИ 55021.501.1239, ПИ 55021.501.1255, ПИ 55021.501.1237, ПИ 55021.501.1256, ПИ 55021.501.1258 и ПИ 55021.501.1277 по КККР на землището на [населено място]. Издаденото РС за посочените имоти, които не са собственост на жалбоподателката Х. И. по никакъв начин не засяга негативно нейната правна сфера. Следователно не е налице и пряк правен интерес за Х. И. да оспорва РС в посочената по-горе част. С оглед липсата на активна процесуална легитимация като абсолютна предпоставка за допустимост на оспорването, жалбата се явява недопустима в тази й част. Следователно обжалваното решение в тази му част е постановено при наличието на отрицателна процесуално предпоставка за допустимост на производството - арг. чл. 159, т. 4 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено в тази част, а производството-прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК. При обезсилване на решението на административния съд в посочената част, следва същото да се отмени по съразмерност в частта в която Община Павел баня е осъдена да заплати на Х. И. разноски, а именно над 355 лв. до 710 лв. В останалата част решението на Административен съд Стара Загора като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационния жалбоподател и ответникът Х. И. има право на съдебни разноски за касационната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, пред вид своевременно направените искания за присъждането им и представените документи за действително извършените такива. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно пред вид фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от страна на адв. Радунчев и определения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение "М ДИ СИ"ЕООД следва да заплати на Х. И. разноски в размер на 375 лв., а Х. И. да заплати на "М ДИ СИ" ЕООД разноски в размер на 185 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение