Решение № 16356 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2013 г.

Решение № 16356 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4171/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Граунд Уъркс Мениджмънт Енд Консултинг" ЕООД, гр. София против решение № 7216/21.12.2012 г. по адм. д. № 11444/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 141100390/06.04.2011 г. на ТД на НАП - София, в частта, в която на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит и са установени допълнителни публични вземания за данъчни периоди: от м. 08.2009 до м. 12.2009 г. и от 02.2010 до м. 08.2010 г. в общ размер на 46 021,50 лв., ведно с начислени лихви в размер на 5 592,65 лв., потвърден с решение № 2103/23.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1370,43 лв.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон и незаконосъобразност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител адв. Андонов поддържа жалбата.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Елена Манчева, я оспорва и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Спорът пред административния съд се е свеждал до правото на жалбоподателя на данъчен кредит по фактури от доставчици, както следва:

1. 8 бр. данъчни фактури за периода м. 09.2009 г., издадени от "Еврогеостил" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 11 200 лв. с предмет на доставката "доставка и монтаж на ПВЦ дограма".

2. 4 бр. данъчни фактури за периода м. 09.2009 г., издадени от "Хамер" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 4704 лв., с предмет на доставка "направа на машинна мазилка".

3. 8 бр. данъчни фактури за периода м. 05, м. 06 и м. 07.2010 г., издадени от "Ви Ес Спорт" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 15 160,82 лв., с предмет на доставка "СМР" /кофражни дейности, бетонни работи, направа на тухлена зидария, насип, полагане на тръби, изграждане на електрически шахти и услуга със строителна механизация - булдозер, челен товарач и самосвал/.

4. 1 бр. данъчна фактура за периода м. 08.2010 г., издадена от "Бета алфа" ЕООД, в която е отразен ДДС в размер на 840 лв., с предмет на доставка "услуга с механизация - комбиниран багер, валяк и мини челен товарач".

5. 2 бр. данъчни фактури за периода м. 03 и м. 04.2010 г., издадени от "Ви Корект" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 1760 лв., с предмет на доставката по първата "услуга с механизация - комбиниран багер, валяк и мини челен товарач и подготовка за асфалтиране на Цариградско шосе", а по втората - "услуга с механизация - челен товарач за обект "фонтаните - гр. Пазарджик".

6. 9 бр. данъчни фактури за периода м. 08, м. 09 и м. 10.2009 г., издадени от "Транс Къмпани" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 9 576,68 лв. с предмет на доставка "услуги със строителна механизация - багер, транспортни услуги и ремонт на площадкова канализация".

7. 2 бр. данъчни фактури за периода м. 11 и м. 12.2009 г., издадени от "Тони Ер Груп" ЕООД, в които е отразен ДДС в общ размер на 2780 лв., с предмет на доставката по първата "услуга с механизация", а по втората - "направа на обратен насип в основи и фундаменти, доставка и уплътняване в основа за обект "Фонтаните - гр. Пазарджик".

Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по горепосочените фактури е мотивиран от страна на органа по приходите с изводи за недоказани реални доставки и данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Констатациите, мотивирали този извод са аналогични за всичките доставчици: на връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл. 32 от ДОПК, такива не са представени, проверка на счетоводствата им не е могла да бъде направена, поради неоткриването им на адрес за кореспонденция, установена е липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, оспорена е и реалността на плащанията по процесните фактури.

За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвената ССчЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод, че начисляването на данък при липса на реална доставка на стока или услуга е неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е основание за непризнаването на право на приспадане на данъчен кредит.

Решението е правилно.

Съдът е изложил съображения относно доказателствата по делото, като е обосновал изводите си въз основа на съвкупната им преценка, включително и чрез правилно кредитиране на заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ. Изводите на съда са обосновани и правилни.

Неоснователно е оплакването на касатора, че от страна на органа по приходите не са установени всички относими факти и обстоятелства, а са пренебрегнати тези, които биха довели до признаване правото на приспадане на данъчен кредит.

Като е посочил, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, правилно съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и главно доказване материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, чието приспадане претендира, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя, както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство. Само отразяването на процесните фактури в подаваните по електронен път СД не представлява основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, a е необходимо данъчно задълженото лице да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на осъществени реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури и липсата на пречките по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, при оспорена реалност на доставките от ревизиращия орган.

Административният съд правилно е обсъдил практиката на Съда на европейския съюз в Люксембург - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В конкретния случай няма противоречие с тази практика, както твърди касаторът, тъй като правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката, само когато е налице извършена облагаема доставка, което по процесните фактури не е доказано.

На следващо място следва да се отбележи, че ССчЕ не е оспорена от страните по делото и няма причина съдът да не я кредитира. Оплакванията от страна на процесуалния представител на касатора на практика представляват оспорване на заключението на ССчЕ, което е недопустимо да се прави пред касационната инстанция. Оспорването на заключението на вещото лице е процесуално действие, което е следвало да се направи от страна на жалбоподателя към момента на приемане на заключението от съда, но видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 30.11.2012 г., в което е прието заключението на вещото лице, жалбоподателят или негов процесуален представител не са се явили и поради липса на заявени други доказателствени искания от страните, съдът е приключил делото за решаване по същество. Видно от приетото заключение на вещото лице Юлия Янкова, поради ненамиране на процесните доставчици и липса на контакт със счетоводствата им, вещото лице по назначената от съда ССчЕ не е могло да установи притежавали ли са те сключени договори, протоколи за предадени и приети работи, разполагали ли са доставчиците с документи, удостоверяващи разплащания и отразяване на същите в счетоводствата им, дали дружествата са разполагали с материална и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. Също така, на ССчЕ не е бил посочен и адрес за връзка със счетоводството и на дружеството - жалбоподател, поради което не е могло да провери пряко обвързване на процесните доставки с облагаеми такива при ревизираното дружество, жалбоподател пред първоинстанционния съд и касатор в настоящото производство - "Граунд Уъркс Мениджмънт Енд Консултинг" ЕООД, гр. София.

Неоснователни са оплакванията, направени от адв. Андонов в открито съдебно заседание пред ВАС, относно това, че вещото лице не е направило необходимото за установяване реалността на доставките. Следва да се отбележи, че вещото лице не е страна в административния процес по смисъла на чл. 15 от АПК. То няма удостоверителни функции и неговата задача е свързана с прилагането на специални знания, които в случая са в областта на счетоводството, с които съдът не разполага. Заключението на вещото лице е изготвено на база приложените по административната преписка доказателства, тъй като извън тях други не са ангажирани от жалбоподателя в хода на оспорване на РА. При липса на каквито и да е данни за водена счетоводна отчетност при процесните доставчици, правилни са изводите на съда на база констатациите на ревизиращите органи в хода на административното производство. От страна на ревизираното дружество, с възражението му срещу РД са представени писмени доказателства, свързани с фактурите, издадени от "Ви Ес Спорт " ЕООД, а именно: протоколи обр. 19 и договори. Както и за останалите доставчици, така и за доставчика "Ви Ес Спорт " ЕООД, не е опровергана констатацията на ревизията, че дружеството не може да бъде открито на данъчния адрес. Това се потвърждава и от вещото лице по ССчЕ. Издадените от този доставчик 8 бр. данъчни фактури отразяват "СМР" /кофражни дейности, бетонни работи, направа на тухлена зидария, насип, полагане на тръби, изграждане на електрически шахти и услуга със строителна механизация - булдозер, челен товарач и самосвал/, които предполагат наличие на работници със съответна специалност, както и съответната механизация. Поради липса на данни за водена счетоводна отчетност от това дружество-доставчик, не е установено наличието на съответния кадрови и технически потенциал за осъществяване на строителните дейности, по вид и обем, отразени в процесните фактури. За доставчика "Ви Ес Спорт " ЕООД ревизиращите органи са установили от проверка в информационния масив на НАП, че за процесния период м. май, юни и юли 2010 г. дружеството е имало назначени по трудов договор само две лица, единият на длъжност "снабдител", а другият - "работник по изолацията". Други данни за назначени лица по трудов или граждански договор, за съответния период, не са представени. Правилно съдът в тази част от решението си е приел, че отделно, представените протоколи обр. 19 с описани видове СМР, не съдържат данни за местонахождението на обектите, посочени като "Фонтаните" и "Жилищна сграда в гр. Благоевград".

Неоснователни са и изложените в представената писмена защита от адв. Андонов твърдения за нарушение на принципите за истинност по чл. 7 АПК, за служебното начало по чл. 9, ал. 2 и 3 АПК и принципа за равенство, който счита че е нарушен и в касационното производство, в което е оставено без уважение искането му, свързано с разкриване на данъчна тайна.

При установените фактически констатации, изводите на съда, че РА е законосъобразен, са правилни.

Съдът правилно е приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил, за което решението следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 1 370,43 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение