Решение № 185 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 475/2014 г.

Решение № 185 от 7.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 475/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения М. К., за възобновяване на внохд № 356/2013 г. на Пловдивски апелативен съд /АС/. Депозираната саморъчно написана молба обективира израз на недоволство от постановеното въззивно решение № 174 от 28.10.2013 г., с което е ревизирана присъдата на Окръжен съд /ОС/ - Пловдив, в санкционната част, като се декларира "антихуманност" на наложеното наказание от ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, без да се излагат фактически и правни съображения, обосноваващи с необходимата конкретика визираното в процесуалния закон основание. Релевираните бланкетни оплаквания са съпроводени с претенция за преразглеждане на делото и намаляване на прекомерно завишената санкция. В открито съдебно заседание на 22.04.2014 г., М. К. се явява лично и с назначен служебен адвокат, пред настоящия състав на ВКС. В хода на съдебните прения осъденият и неговият защитник поддържат оплакванията за явна несправедливост на определеното по чл. 116 от НК наказание, като последният допълнително релевира и фрагментарни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, на които поради несвоевременното им предявяване в изискуемата се надлежна форма, касационният съд не дължи произнасяне. При условията на алтернативност се предлага упражняване на правомощията по чл. 425, ал. 1, т. т. 1 и 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 81 от 9.07.2013 г., обявена по нохд № 732/2013 г., след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, Пловдивски ОС е признал М. Й. К. за виновен в това, че на 6.11.2011 г., в [населено място], осъществил блудствени действия и се съвкупил насилствено с лице от женски пол /85-годишната В. Г. А./, след което чрез употреба на сила и заплашване и с намерение противозаконно да ги присвои отнел от жертвата чужди движими вещи - пари в размер на 110 /сто и десет/ лева, поради което на основание чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на по ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода за престъпленията по чл. 150, ал. 1 и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, и на лишаване от свобода за срок от ШЕСТ ГОДИНИ за грабежа по чл. 198, ал. 1 от НК. С първоинстанционния съдебен акт е ангажирана наказателната отговорност на М. Й. К. и за извършени на същата дата и място престъпления по чл. 195, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 8, пр. 2, вр. чл. 115 от НК, с пострадал Г. И. Ч., с произтичащите от това наказателни и граждански санкционни последици. На осъденото лице са наложени наказания - ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода за кражбата на мобилен апарат и ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за умишленото умъртвяване с особена жестокост и с цел прикриване на престъпното посегателство по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28 от НК. Уважен е и гражданският иск на конституираната в качеството на граждански ищец дъщеря на починалия Ч. - З. Г. Ч. за сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й с престъпното деяние по чл. 116 от НК неимуществени вреди. В съответствие с изискванията на чл. 23 и чл. 25 от НК е определена обща най-тежка санкция за престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, по нохд № 5041/2011 г. и нохд № 1632/2011 г. на Пловдивски РС - лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И ТРИ ГОДИНИ, увеличена при условията на чл. 24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по внохд № 356/2013 г. на АС - Пловдив, приключила с решение № 174 от 28.10.2013 г., с което е изменен съдебният акт на първостепенния съд, чрез увеличаване на наказанието по чл. 116, ал. 1, т. т. 6 и 8 от НК, и по чл. 23 и 25 от НК на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ, с последващо лимитиране при съблюдаване нормата на чл. 24 от НК, на лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, и чрез завишаване размера на неимуществената обезвреда на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева. Въззивното решение не е атакувано по реда на инстанционния контрол, логическо следствие от което са юридическия му стабилитет и допустимостта за правоприлагане на процесуалните разпоредби на чл. 419 - 426 от НПК. Искането за възобновяване на осъдения М. К. е неоснователно. Правилно, при съобразяване на принципите на законоустановеност и индивидуализация на санкцията е отмерена наказателната отговорност на М. К. за осъщественото престъпление по чл. 116, ал. 1, т. т. 6 и 8 от НК. В приложимата, при предвидената в чл. 371, т. 2 от НПК алтернатива на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма на кодекса, норма на чл. 58а от НК /ДВ, бр. 26/6.04.2010 г./ са императивно очертани правилата при определяне на санкционните последици в осъдителна присъда, с която финализира съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция по чл. 373, ал. 2 от НПК, при направено от подсъдимия признание на фактите, описани във внесения от прокуратурата в съда обвинителен акт. Според установения регламент в случаите на чл. 57, ал. 1 НК, когато компетентният орган наложи като най-подходящо по вид наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, то се заменя с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от ДВАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ, като конкретната наказателна санкция се отмерва в рамките на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, визирано в ал. 2 на чл. 58а от НК и в Особената част на НК. Тези общи предписания, съотнесени към санкциите в чл. 116 от НК, сочат на възможност за индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, в обсега на границите от ПЕТНАДЕСЕТ ДО ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ. С демонстриран професионализъм при интерпретацията на цитираната материалноправна разпоредба и след обстоен коментар на значимите за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, въззивната инстанция е определила санкцията за извършеното от М. К. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. т. 6 и 8 от НК, към предвидения в закона максимум - лишаване от свобода, за срок от ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ. Задълбочено е обсъдена конкретиката на характеризиращите бруталното и грубо посегателство против живота на човека обективни и субективни признаци - време и място на инкриминираното убийство /късно през нощта на 6.11.2011 г. в дома на 83-годишния и самотен мъж Г. Ч./; механизмът на неправомерното деяние /нанесен жесток побой чрез множество силни удари с юмруци в гърдите и тялото на пострадалия/; възрастта, тежкото здравословно състояние на жертвата, придвижваща се с помощта на патерици и нейното поведение при опита за самоотбрана/; кумулирането на два квалифициращи елемента на престъплението /особена жестокост при умъртвяването и специална цел - прикриване на осъществената кражба на мобилен апарат, марка "марка", "модел", на стойност 30 лева/; предхождащите и последващи престъпното деяние прояви на злоупотреба с алкохол, и предприетите действия по укриване на следи и унищожаване на улики; измеренията на прекия умисъл на извършителя като форма на вина. Отчетени са и съдържимите се в материалите по делото фактически данни за личността на автора на осъщественото престъпление по чл. 116 от НК - обремененото с криминални прояви съдебно минало и реализирането на множество престъпни деяния за кратък период /1.04.2009 г. - 6.11.2011 г./, пет от които по чл. 150, ал. 1 от НК, чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 116, т. т. 6 и 8 от НК на инкриминираната дата; изключително лошите характеристики; затрудненията в материалното положение; заявените пред съда съжаление и разкаяние за стореното. Обективна и компетентна е оценката на въззивния съд и при прилагане на института на чл. 24 от НК при лимитиране общата наказателна санкция на осъдения за извършените при условията на реална съвкупност престъпления. Тежестта, броят и разнородният характер на непосредствения обект на посегателство на включените в множеството по чл. 23 и чл. 25 от НК престъпни деяния; високата степен на лична опасност на М. К. и констатациите в атакувания акт за съществуващ превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства, мотивират необходимост от продължителна социална изолация на осъдения за постигане на целите на индивидуалната и генерална превенция по чл. 36 от НК, и налагат увеличаване на определеното по чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказание - на лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА . С оглед предложената аргументация, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения К., за ревизия на обявеното по внохд № 356/2013 г. решение от 28.10.2013 г. на АС - Пловдив в санкционната част, по предвидения в чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК ред, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,