Решение № 180 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2014 г.

Решение № 180 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14156/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив (преди "ОУИ") при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), оправомощен със заповед № ЗЦУ-147 от 15.02.2013 г. на изпълнителния директор на НАП, срещу решение № 716 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че представените доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки на слънчоглед, поради което направените от съда изводи са необосновани и материално незаконосъобразни. Поддържа, че доставчиците не са имали кадрова и материална обезпеченост. Смята, че в случая не са налице облагаеми доставки, поради което Решения С-80/11, С-142/11 и С-285/11 на Съда на Европейския съд (СЕС) не са приложими. Иска обжалваното решение да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Деметра-2005" ЕООД в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Настоящото производство е образувано, след като по реда на гл. ХIV, раздел I АПК с решение № 13303 от 06.11.2014 г. по адм. дело № 3311/2014 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е отменено влязло в сила решение № 14747 от 08.11.2013 г. по адм. дело № 6040/2013 г. по описа на ВАС, първо отделение, в частта, с която е отменено решение № 716 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело 10/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, а именно в частта, с която е отменен РА № 241102538 от 09.09.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с решение № 1202 от 12.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, както и частично по отношение на разноските. С цитирания РА на "Деметра-2005" ЕООД, гр. Пловдив е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 152 277.52 лв. и са начислени лихви по фактури, издадени от "Иво-2010" ЕООД и "Полифийд Груп" ЕООД. В останалата част решението на тричленния състав не е било обект на отмяна и е окончателно. С обжалваното решение № 716 от 25.03.2013 г., постановено по адм. дело 10/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив е отменен РА № 241102538 от 09.09.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Стара Загора, потвърден с решение № 1202 от 12.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Деметра-2005" ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 272 069.14 лв. и са начислени законни лихви в размер на 21 740.70 лв., по издадени фактури от "Иво-2010" ЕООД, "Деа Дженкинс" ЕООД и "Полифийлд Груп" ЕООД. Предмет на настоящото производство са единствено доставките по спорните фактури издадени от "Иво-2010" ЕООД и "Полифийд Груп" ЕООД, защото решението на Върховния административен съд, първо отделение, по отношение на доставчика "Деа Дженкинс" ЕООД не е отменено с решението на петчленния състав на Върховния административен съд и е влязло в сила. С процесния РА на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 152 277.52 лв., ведно със съответните лихви за данъчните периоди: м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. по 14 фактури, издадена от "Иво-2010" ЕООД, с предмет на доставка "маслодаен слънчоглед реколта 2010 г. собствено производство" и "маслодаен слънчоглед реколта 2010 г. " и ДДС в общ размер на 149 187.48 лв.; м. 10.2010 г. по 1 фактура, издадена от "Полифийд Груп" ЕООД, с предмет на доставка "слънчоглед" и ДДС в размер на 3 090.04 лв. За да постанови спорното решение Административният съд - Пловдив е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Предметът на доставките по издадените от "Иво-2010" ЕООД фактури, платени по банков път, е 544.503 т. "слънчоглед, реколта 2010 г., собствено производство" и 439.222 т. "слънчоглед, реколта 2010 г. ". Закупеният слънчоглед е заприходен съгласно хронологичен регистър на cметка "304-стоки" и справка на стоков поток, а впоследствие част от него е продаден на "Тракия Дъш Тиджарет" АД. За последващите облагаеми доставки ревизираното лице е издало 16 фактури, а слънчогледът по фактури с № 14 и № 15 от 20.10.2010 г. с общо количество от 93.580 т. е наличен и се намира в складова база на "Атрико" ЕАД. Ревизираното лице е вписано в Регистъра на търговците на зърно на основание чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно (ЗСТЗ) и е сключило договори за покупко-продажба на слънчоглед, реколта 2010 г. с общо тегло от 710, т., както и договор за влог в регистрирано зърнохранилище от 24.09.2010 г. с "Атрико" ЕАД. Представени са декларации за произход и добра земеделска практика към всяка от фактурите, пропуски за приемане на стоката в публичен склад "Атрико", договор за превоз на товари между доставчика и ЕТ "Христина Иванова", фактура за плащане на превоз, товарителници. По отношение на спорните доставки от доставчика "Полифийд Груп" ЕООД, административният съд е приел, че доставчикът е вписан в Регистъра на търговците на зърно. Предметът на доставката по издадената от него фактура е 23.060, т. слънчоглед. Плащането по фактурата е направено по банков път и е представена кантарна бележка за получаването на слънчогледа. Административният съд - Пловдив е обсъдил подробно представените доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ и въз основа на тях е приел, че спорните доставки са реални. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че от представените доказателства не се установява реалност на доставките, поради липса на материална обезпеченост на доставчика "Иво-2010" ЕООД. В хода на ревизията и в рамките на съдебното производство са представени описаните по-горе доказателства, а в производството по отмяна са представени фактура № 0000000012 от 31.01.2014 г., с предмет на доставка "преотдаване по договор от 14.07.2010 г., издадена от ЗП Десислава Красимирова Данчева, като самият договор от 14.07.2010 г. за преотдаване под наем на земеделска земя 1505 дка, засята със слънчоглед, с наемател "Иво-2010" ЕООД, е представен още в хода на ревизията. Представен е и дневник за продажбите на Десислава Кр. Данчева за данъчния период м. 01.2014 г. и Хронологичен регистър на Десислава Кр. Данчева от 01.01.2014 г. до 28.02.2014 г. Административният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице по ССЕ, от която се установява, че плащането по спорните фактури са по банков път, по дебита на сметка 303/1 в счетоводството на доставчика е заприходена продукция слънчоглед - собствено производство 2.5 тона, по дебита на сметка 304/2 стоки/слънчоглед - покупка от "Иван Аврамов" ЕООД - 599.14 тона и доставчикът е закупил 48 тона слънчоглед по фактура № 1004 от 01.12.2010 г. В заключението по ССЕ е посочено, че доставките на слънчоглед по процесните фактури са с последваща реализация основно към "Тракия Дъш Тиджарет" АД и една доставка към "Интеримпекс" ООД, като вещото лице е посочило, че закупеният слънчоглед по две фактури издадени от "Иво-2010" ЕООД е наличен към 31.12.2010 г. и се съхранява в публичен склад "Артико" ЕАД. Настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на представените доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ, се доказва, че доставчикът е разполагал с процесната стока. Неоснователен е доводът на касатора, че доставчикът не е разполагал с материалната обезпеченост да изпълни спорните доставки. От представения договор от 14.07.2010 г. за преотдаване под наем на земеделска земя 1505 дка, засята със слънчоглед, с наемател "Иво-2010" ЕООД и фактура № 0000000012 от 31.01.2014 г., с предмет на доставка "преотдаване по договор от 14.07.2010 г. е видно, че доставчикът е разполагал с материална обезпеченост, за да произведе спорната стока. От заключението на вещото лице е видно, че част от слънчогледа е закупен от предходен доставчик. От представените товарителници се установява, че стоката е предадена от доставчика на ревизираното лице, а от договора за превоз и фактурата към него е видно, че превозът е бил за сметка на доставчика. Въз основа на представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ се установява и последващата реализация на спорната стока. Поради изложеното Административният съд - Пловдив правилно е приел, че спорните доставки са реално извършени от "Иво-2010" ЕООД и правилно се е позовал на приложимата практика на СЕС. Неоснователен е доводът на касатора, че доставчикът не е разполагал с кадрова обезпеченост, за да извърши спорните доставки. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. По изложените съображения, решението на Административния съд - Пловдив в тази част не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Основателни са доводите на касатора, че от представените доказателства във връзка с доставчика "Полифийд Груп" ЕООД не се установява реалност на доставката. По делото е представена спорната фактура, кантарна бележка от 01.10.2010 г. и декларация от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика от 03.10.2010 г. По делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с процесната стока и е имал кадрова обезпеченост. Не са представени никакви доказателства за транспортирането на стоката от доставчика до ревизираното лице, а от представената кантарна бележка не може да се установи кой е претеглил и приел стоката. Освен това в кантарната бележка не е посочен продавач и липсват подпис и печат. Настоящият състав намира, че от представените доказателства и от заключението по ССЕ не може да се установи, че спорната доставка е реална, поради което в тази част, административният съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него в тази му част жалбата срещу РА следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта в която Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Деметра-2005" ЕООД разноски над сумата от 2998, 23 лв. Във връзка с този извод, следва да се има предвид, че първата инстанция е присъдила на ревизираното лице разноски в размер на 5450 лв, като изменение на решението в частта за разноските не е искано. Разноските, присъдени на ревизираното лице в размер до 2389, 66 лв са потвърдени с решението на ВАС, I отделение и в тази част решението е влязло в сила, доколкото отмяната касае само отменителната част на решението. Въпросът относно разноските в размер на 3060, 34 лв е отново висящ след отмяната, постановена от петчленния състав. Тази част от разноските съответства на размера на данъчния кредит за доставките от двамата разглеждани в настоящото решение доставчици. Предвид изхода от спора, на ревизираното лице е следвало да се присъди само тази част от разноските, която съответства на размера на установеното право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Иво-2010" ЕООД, а именно 2998, 23 лв. Решението на ВАС, I отд. не е било отменено от петчленния състав в частта му относно присъдените разноски на ОДОП, влязло е в сила в тази част и не подлежи на преобсъждане. Разноските в производството по отмяна е следвало да бъдат присъдени именно в това производство, съгласно чл. 249 вр. чл. 172а вр. чл. 143 АПК. Настоящата инстанция не присъжда разноски на касатора, тъй като такива вече са му присъдени при първото разглеждане на делото от касационната инстанция и в тази част е налице влязло в сила решение. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 4291,12 лв, съобразно отхвърлената част от касационната жалба и предвид представените доказателства за реално извършени разноски. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение,