Решение № 1719 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2013 г.

Решение № 1719 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вратица - Враца" АД - гр. Враца, представлявано от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов, чрез пълномощника адв. Юлиян Петров Димитров, против решение № 16/18.07.2013 г., постановено по адм. дело № 263/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителни административни мерки по протокол от 25.04.2013 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата и в допълнителна молба съображения касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените принудителни административни мерки. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца оспорва жалбата. В писмено становище, представено от пълномощника юрисконсулт Мая Кирилова се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на "Вратица - Враца" АД против принудителни административни мерки - задължителни предписания по протокол от 25.04.2013 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорените принудителни административни мерки законосъобразно е разпоредено на "Вратица - Враца" АД да изплати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите за м. януари и м. февруари 2013 г. Приел е за установено, че за двата месеца са изплатени само част от дължимите трудови възнаграждения на работниците и служителите в дружеството, което е установено от справката, представена от самото дружество, както и от представените фишове за заплати на няколко работници. Във връзка с възражението на дружеството, че не е конкретизирана точната сума за изплащане за положения от работниците и служителите труд, съдът е посочил, че размерът на сумата може да се установи от изготвената справка от дружеството. Относно представените в съдебното производство доказателства за изплатени суми за заплати, съдът е посочил, че плащанията са извършени след издаване на предписанието, което не опровергава констатациите, направени в протокола от 25.04.2013 г. Във връзка с възражението за издаването на акта от некомпетентен орган, съдът е изложил, че са представени доказателства, от които се установява, че инспекторите, които са съставили протокола, са служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца, а инспекторите съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Инспекция по труда" са контролни органи и при осъществяване на дейността си могат да прилагат принудителни административни мерки, включително тези, предвидени в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд са издадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължителни предписания, дадени на "Вратица - Враца" АД, обективирани в т. 1 и т. 2 от протокол за извършената на 25.04.2013 г. проверка от инспектори към дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца, с които е предписано на дружеството като работодател да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, като с т. 1 е предписано да се изплати дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2013 г., а с т. 2 - да се изплати дължимото трудово възнаграждение за м. февруари 2013 г. В протокола е посочено, че при извършената проверка е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като до момента на проверката не са изплатени напълно трудовите възнаграждения на работещите за м. януари и м. февруари, с което са нарушени изискванията на чл. 128, т. 2 КТ. В рамките на извършената проверка от проверяваното дружество "Вратица - Враца" АД е представена изготвената от главния счетоводител на дружеството Справка за изплатени трудови възнаграждение на работници и служители, в която е посочено следното: "...Месец януари 2013 г. изплатени 50 % в размер на 35770,00 по банка и от каса 5110.07. Остават за изплащане 34435,62 лв. За м. февруари 2013 г. начислена заплата 75757,09 лв. и изплатена от каса 757,25 лв. в м. април 2013 г. " В приложената идентификационна карта на "Вратица - Враца" АД, съставена на 25.04.2013 г. за целите на проверката и подписана от изпълнителния директор на дружеството, е посочено, наред с останалото, че дружеството има нает персонал 206 души. По делото е представена жалба от 15.03.2013 г. до дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца, подадени от Валентина Петрова Георгиева, в която основното оплакване е, че на нея и на останалите работници в дружество "Вратица - Враца" АД не се изплаща в срок дължимото трудово възнаграждение. В същия смисъл е изложеното в декларация от 19.03.2013 г., подадена от Севдалина Стоилова Димитрова и представена като част от административната преписка. От Валентина Георгиева е представена също декларация от 15.04.2013 г., за това че към тази дата не е получила никакви пари от дружеството. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, посочена като правно основание за издаване на оспорените пред съда задължителни предписания, е регламентирано, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В т. 1 на същия чл. е предвидено задължението на работодателя в уговорените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. В конкретния случай предписанията се отнасят единствено до изплащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение. Предвид събраните доказателства обосновано е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че е доказано неизплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството "Вратица - Враца" АД за месеците януари и февруари 2013 г. В справката за изплатени трудови възнаграждения на работници и служители, съставена от дружеството за целите на проверката, недвусмислено е посочено, че не е изплатен пълния размер на възнагражденията, като за м. февруари общият размер на изплатените възнаграждения е едва около 1 % от начислените такива. Въпреки че в констатациите към протокола за извършена проверка не е посочено изрично, че дължимите възнаграждения на работниците и служителите за месеците януари и февруари са начислени във ведомостите за заплати, от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извода, че за посочените два месеца работодателят е начислил дължимите трудови възнаграждения. В справката за изплатени трудови възнаграждения, представена от "Вратица - Враца" АД е посочен размера на начислените трудови възнаграждения за всеки от месеците /за м. януари общият размер се получава при сумиране на изплатения размер на възнагражденията и на оставащия за изплащане, а за м. февруари конкретно е посочен размер на начислените трудови възнаграждения/. С начисляването на работните заплати във ведомостите за заплати работодателят е установил какъв е размера на дължимите от него суми на работниците и служителите за положения от тях труд, поради което се налага извода, че не е налице спор относно размера на дължимите възнаграждения. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство и по-конкретно на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Възражението на касатора, че оспорените принудителни административни мерки са незаконосъобразни поради това, че в предписанията не е посочен размера на възнагражденията, които следва да бъдат изплатени, е неоснователно. Действително, в предписанията не са изброени поименно работниците, на които следва да бъдат изплатени възнагражденията, съответно - сумата, която следва да бъде изплатена на всеки от тях. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като дължимият размер е установен и признат от самото дружество - работодател с начисляването във ведомостите за заплати на трудовите възнаграждения за всеки от работниците и служителите в дружеството за месеците януари и февруари. Поради това, че задължителните предписания препращат към изготвената от дружеството справка за изплатените трудови възнаграждения, а тя от своя страна е съставена въз основа на ведомостите за заплати, то се налага извода, че задължителните предписания се отнасят до изплащане именно на начислените във ведомостите за заплати за м. януари и м. февруари трудови възнаграждения на работниците и служителите във "Вратица - Враца" АД. Неоснователно е оплакването на касатора за това, че съдът не е обсъдил доказателствата, представени в съдебното производство във връзка с изплащането на трудовите възнаграждения. В мотивите на съдебното решение първоинстанционният съд е посочил, че представените доказателства се отнасят до плащания, които са осъществени след датата на издаване на задължителните предписания, поради което нямат отношение към тяхната законосъобразност. Този извод на съда е правилен, тъй като съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая, изплащането на част от дължимите трудови възнаграждения за м. януари и м. февруари 2013 г. след издаване на задължителните предписания представлява по своята същност изпълнение на дадените задължителни предписания и не оказва влияние на законосъобразността на оспорения пред съда акт. Изводите на първоинстанциония съд за това, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган са правилни и се споделят от настоящия състав. От доказателствата, събрани в съдебното производство се установява, че лицата, които са извършили проверката и съответно са съставили протокола, в който са обективирани задължителните предписания, са били служители на длъжност "инспектор" в дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца към датата на проверката и издаване на задължителните предписания. Правомощието за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предоставено на контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на който се е позовал и първоинстанционният съд, е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Следователно, служителите, назначени на длъжност инспектор имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен орган, който има правомощието да издава задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Доводите на касатора във връзка с изискването за представяне на служебни карти при началото на проверката са неотносими към преценката относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт. Наред с това, от представените по делото копия на служебни карти се установява служебното качество на инспекторите, които са извършили проверката, а твърдението в касационната жалба, че при проверката са били представени други карти е необосновано, предвид събраните доказателства. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение