Решение № 90 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г.

Решение № 90 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 724/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. С. Д. срещу въззивна присъда № 363/08.10.2010 г. по внохд № 306/2010 г. на Б. окръжен съд с оплаквания за нарушения на закона и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. По същество се иска въззивната присъда да бъде отменена. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата. Излагат съображения, че деянието е несъставомерно, а авторството е неустановено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъдата Б. окръжен съд е отменил оправдателната присъда по нохд № 390/09 г. на Петричкия районен съд и вместо това признал подсъдимия Д. за виновен в това, че на 22.03.2008 г. в съучастие като помагач [населено място] и М. Б. умишлено ги е улеснил за направят опит да излязат през границата на страната без разрешение на надлежните органи. На осн. чл. 279, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 568/07 г. на Районен съд [населено място]. Жалбата е неоснователна. Б. окръжен съд е извършил проверка на събраните от районния съд писмени и гласни доказателства и след като ги подложил на внимателен и обективен анализ, е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от първата инстанция. Въз основа на показанията на свидетелите П., Т., Т., С., З., Б. и М., тези на св. Алабай и Б., дадени пред съдия на досъдебното производство и приобщени към останалите доказателства при спазване на процесуалните изисквания, както и на база протоколите за разпознаване, съдът е установил по несъмнен начин фактическия състав на извършеното и неговия автор в лицето на подсъдимия Д.. Поради това касационната инстанция намира възражението за недоказаност на обвинението за голословно и лишено от фактическо основание. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон поради липса на умисъл у подсъдимия. Изложените от защитата съображения повтарят аргументацията на районния съд, отразена в мотивите към присъдата. При осъществяване на въззивната проверка, Б. окръжен съд е отделил основно внимание на основанията за оправдаване на подсъдимия и подробно е мотивирал защо ги намира за противоречащи на закона и съдебната практика. С оглед установените фактически действия, извършени от подсъдимия, който първо превозил с лек автомобил двамата турски граждани от [населено място] до пограничната местност, а след това ги придружил пеш в близост до границата и им показал посоката, накъдето да вървят за да я прекосят, съдът правилно е приел от правна страна, че Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Законосъобразно е становището, че одобрените споразумения с всеки от извършителите /Алатай и Б./ за престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК не обвързват съда до степен да приеме субективна несъставомерност на извършеното от Д., след като в рамките на пълноценния наказателен процес е установил факти за съучастническа престъпна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 413 НПК влезлите в сила присъди, съотв. определения за одобряване на споразумения, имат обвързваща сила по въпросите извършено ли е деянието, наказуемо ли е то и виновен ли е деецът. В случая, одобрените споразумения имат задължителна сила относно деянията, виновността и наказуемостта на свидетелите Алатай и Б., но не и по отношение противоправното поведение на подсъдимия Д., установено по несъмнен и категоричен начин в рамките на пълноценното съдебно следствие. От установените по делото действия на касатора безспорно се установяват не само обективните, но и субективни признаци на престъплението. Той е съзнавал, че подпомага двамата чужди граждани да преминат държавната граница без разрешение на компетентните власти, а предвид липсата на данни за умствен дефицит безспорно е имал яснота за общественоопасния характер на действията си и неговите общественоопасни последици. Касационният състав изцяло споделя правните съображения, изложени в мотивите на решението и не може да се съгласи със защитата на подсъдимия за субективна несъставомерност само защото извършителите са осъдени за самостоятелно извършени престъпления по чл. 279, ал. 1 от НК. Неоснователен е доводът за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано в размер, близък до минимума на предвиденото в законовата норма, след отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК и налагане на наказание пробация. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение