Решение № 10161 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на младежта и спорта, чрез процесуален представител, юрисконсулт, против Решение 13220/06.12.2024г. на Административен съд - Варна по адм. дело 1507/2024г. С него се отменя Заповед РД-09-339/30.04.2024г. на министъра на младежта и спорта в частта, с която е отказано финансово подпомагане на проект 09-00-123/09.01.2024г. на сдружение "ПЛУВЕН СПОРТЕН КЛУБ ЧЕРНО МОРЕ", с ЕИК813156605 и изпратена преписката на министъра за ново произнасяне. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Сдружение "Плувен спортен клуб Черно море", чрез председател на Управителен съвет, чрез процесуален представител адвокат, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на сдружението срещу цитираната заповед на министъра на младежта и спорта, в частта за отказа за финансово подпомагане на представен проект, съгласно Програма за финансово подпомагане на проекти за развитие на спортните клубове за 2024г. В мотивите на административния акт е посочено че състезател на спортния клуб е наказан за нарушаване на антидопинговите правила, поради което не отговаря на изискванията на Раздел VI, т. 3.6 от Програмата. Възраженията са, че към момента на подаване на заявлението за финансово подпомагане предпоставките си били налице, поради което се иска отмяна на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна, а заповедта незаконосъобразна на две основания. Първото е за нарушение на материалния закон с въвеждане на ограничението по Раздел VI, т. 3.6 от Програмата, което противоречи на закона и на второ място е прието, че целта на закона да не се подпомага финансово един спортист, няма за последица отказ за финансово подпомагане на останалите спортисти и спортния клуб. При тези съображения заповедта е отменена и делото изпратено като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Отношенията между страните по финансово подпомагане са регламентирани в Закона за физическото възпитание и спорта. В раздел II "Финансово подпомагане с публични средства" чл. 126 и следващите са посочени дейностите, които може да се подпомагат финансово, като в чл. 128, ал. 3 от Закона е посочено, че редът за финансово подпомагане по ал. 1се определя с наредби на министъра на младежта и спорта, като със същата наредба по чл. 128, ал. 3 се урежда отчитане разходването на предоставените средства. В чл. 131 от Закона се посочва, че спортната федерация незабавно уведомява министъра на младежта и спорта и изпълнителния директор на на Антидопинговия център, когато разполага с информация за нарушение на антидопинговите правила, извършено от картотекиран от нея спортист. Съгласно чл. 131, ал. 2 ЗФВС министърът на младежта и спорта спира финансовото подпомагане за спортиста и длъжностните лица, пряко свързани с неговата подготовка в приложимите случаи, от месеца, следващ получаването на уведомлението по ал. 1, и възобновява финансовото подпомагане, когато с влязъл в сила акт на компетентен орган се установи, че спортистът не е извършил нарушение на антидопинговите правила. Получените средства се възстановяват от спортната федерация, картотекирала спортиста и длъжностните лица пряко свързани с неговата подготовка. При така цитираната уредба на ЗФВС в изпълнение на чл. 128, ал. 3 от закона е издадена Наредба 3 от 2.04.2019г. за реда за финансово подпомагане на дейности в областта на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност. С нея се определя редът за финансово подпомагане и отчитане на изразходването на средствата. В чл. 2 от Наредбата е посочено, че министърът на младежта и спорта утвърждава програми за финансово подпомагане като ежегодно утвърждава размера на средствата от бюджета на министерството на младежта и спорта, предназначени за финансово подпомагане. Редът е чрез подаване на проекти от кандидатите, които следва да отговарят, включително и на специфичните изисквания в съответната програма. Такова специфично изискване е посочено в Раздел VI, т. 3.6 от Програмата е, че с проекти по Програмата кандидатстват спортни клубове, без установени нарушения на състезатели и треньорски кадри на антидопинговите правила. Това изискване е преценено от съда като нарушение на материалния закон и целта на Закона за физическото възпитание и спорта, който не въвежда такива забрани, а урежда възстановяване на средства от състезатели и свързани с него длъжностни лица - чл. 131 ЗФВС, поради което е приел нарушение на материалния закон. Тези мотиви се споделят от настоящата инстанция. Целта на ЗФВС изключва финансово подпомагане на спортни клубове, състезатели и длъжностни лица, които нарушават андидопинговите правила, но не урежда правното положение на лица и клубове със санкционни последици за в бъдеще, освен наложените наказания и възстановяване на средствата Извън този смисъл издадения административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбите на чл. 131 ЗФВС са еднозначни, че отпуснатите средства следва да бъдат възстановени. Правното положение, че отпусната финансова помощ следва да се възстанови от състезател, клуб и длъжностни лица, свързани с него по чл. 131 от ЗФВС е различно от кандидатстване за финансова помощ при установено нарушение на антидопинговите правила за предходни периоди. Въпросите за нарушение на антидопингови правила и санкционирането им има за последица в настоящите правоотношения възстановяване на отпусната финансова помощ по отношение на конкретни лица и спортни клубове, но отказ да се отпусне финансова помощ за в бъдеще се явява санкция, която не е предвидена в закона, засяга лица и клубове за периода на финансовата помощ с определена обществено полезна цел за развитие на спорта. На следващо място, предвидената материална предпоставка за отпускане на финансова помощ в Правилата в Раздел VI, т. 3.6 е в пряко противоречие със Закона за физическото възпитание и спорта, тъй като в чл. 128 ал. 2 се предвижда, че редът и финансовото подпомагане по ал. 1 се определя с наредби на министъра на младежта и спорта, което изключва въвеждането на допълнителни материални предпоставки за отпускане на помощта, независимо че в чл. 5, ал. 2 от Наредбата е посочено, че кандидатите, които подават проекти по програмите по чл. 2, ал. 1 , трябва да отговарят и на специфичните изисквания на съответната програма. Предвид изложеното решението е правилно, като се споделят напълно мотивите на съда. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер от 2484 лева, като възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение