Решение № 3121 от 14.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 76/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Т. Найденов против решение 6344 от 26.10.2023 г., постановено по адм. дело 6608/2023 г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касационен жалбоподател срещу решение 2153-21-128 от 15.06.2023, издадено от директора на ТП на НОИ София град в частта, с която е оставено в сила разпореждане РНП-1-4-21-01358095/26.05.2023 г. на длъжностно лице Ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на решението на административния съд, изразяващи се в неправилна преценка за проявена недобросъвестност на жалбоподателя при получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 01.01.2018 28.02.2023 г. Като е възпроизвел административните актове в решението си, административният съд необосновано е приел, че от страна на жалбоподател недобросъвестно е получавана пенсия за ИОЗ. Както административните актове, така и съдебното решение били немотивирани, а и неподкрепени с доказателства за недобросъвестност при получаване на пенсията. Касационен жалбоподател не приема, че при представянето на едни и същи писмени доказателства документи установяващи осигурителен стаж в производства по отпускане на пенсия за ИОЗ, и на следващо място при отпускане на ЛПОСВ специализираната администрация ги приема, а след това ги отрича. Като е приел декларативно, че жалбоподателят е недобросъвестен, съдът е постановил необосновано решение. На следващо място се възразява прилагането на погасителна давност за времето от 13.09.2013 31.12.2017 г., тъй като в случая била приложима десетгодишната давност по чл. 115 от КСО. Според касационен жалбоподател са налице основанията по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и това на административния орган. Ответник по касационната жалба директор на ТП на НОИ оспорва касационната жалба и поддържа становище, решението на първоинстанционен съд като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Т. Найденов срещу решение 2153-21-128 от 15.06.2023, издадено от директора на ТП на НОИ София град в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане РНП-1-4-21-01358095/26.05.2023 г. на длъжностно лице Ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град. С потвърдената част от разпореждането длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило касационният жалбоподател Найденов да възстанови неправилно изплатената му сума от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода 01.01.2018 г. 28.02.2023 г. със съответната лихва. Решението на Административен съд София град, с което жалбата до него не е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, мотивирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е направил правилни изводи, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на оплакванията по жалбата. Доводите на касационен жалбоподател за неправилно постановен първоинстанционен съдебен акт не могат да бъдат споделени. На първо място, при обсъждане на доказателствата във връзка с искането за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и във връзка с приложените към заявление 2113-21-9415 от 02.12.2022 г. документи, при преценката им, административният съд е приел за правилни изводите на административния орган, че се дължи отказ по заявлението. Не е признат осигурителен стаж от осигурителите ДФ Строймашинженеринг по УП 3, 91/06.06.2003 г. и УП-2 92/06.06.2003 г. за период 01.02.1992 06.11.1994 г. В случая вписването на БУЛСТAТ въведен през 2011 г. в документ, оформен, че е издаден през 2003 г. създава съмнение в доказателствената тежест на писмения документ и вписаните в него обстоятелства подлежат на доказване и проверка на общо основание с други доказателства и способи за събирането им. Правилно не е зачетен и осигурителен стаж по трудова книжка 1114/28.05.1974 г. за времето от 28.05.1974 31.05.1975 г. и за времето 01.09.1975 31.10.1979 г. в ЖП завод Георги Димитров МТС/Министерство на транспорта и съобщенията/, като последното по това време не съществува с такова наименование. В тази връзка трудовата книжка не се зачита за удостоверителен документ по реда на чл. 40 от НПОС. При тези констатации от административния орган правилно е отказано отпускането на пенсия в пълен размер при липса на годни доказателства относно размера на пенсията и отказ на жалбоподателя Найденов да представи такива. Като е преценил изводите на ответника за правилни, административният съд не е нарушил правна норма, приложима по преценка достоверността на осигурителен стаж за отпускане на ЛПОСВ. При тези доказани и неоспорени по реда на обратно и пълно доказване фактически обстоятелства, административният съд не е намерил основания за отмяна на административния акт, в частта с която е отхвърлена жалбата по отношение разпореждане на пенсионният орган за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. На следващо място, във връзка с изложеното административният съд е приел, че няма нарушение с прилагането на процедурата по издаване на разпореждане РНП-1-4-21-01358095/26.05.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град по реда на чл. 98, ал. 2, т. 2 от КСО във вр. чл. 114, ал. 1 и чл. 113 от КСО за възстановяване на недобросъвестно получени суми от фондовете на ДОО. В хода на административното производство, по възражение на жалбоподателя, ответник е изменил оспорваното разпореждане, като е признал, че възстановяването на недобросъвестно получени суми за периода от 13.09.2013 г. до 31.12.2017 г. следва да се отпише счетоводно, поради изтекла давност по чл. 115, ал. 1 от КСО. В касационната жалба се твърди, че по този начин недопустимо се преразглежда разпореждането за отпускане на пенсия за ИОЗ от 20.02.2014 г. Подобно възражение е неоснователно. Признато е, че вземането за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания за посочения период не се дължи, от датата на отпускане на тази пенсия, а не от датата на разпореждането, с което е отпусната. По отношение оплакването за немотивирано прилагане на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, административният съд не го приема за основателно, с което се съгласява и касационният състав. В резултат на извършените от органите на НОИ проверки категорично е установено, че в пенсионното производство по заявлението от 13.09.2013 г. са представени документи, за които в следващото административно производство е признато, че не отразяват действителни идентифициращи обстоятелства за сочените осигурители. Представяйки и ползвайки се от документи за трудов стаж, за които несъмнено е имал яснота, че не съответстват на действителното положение, жалбоподателят е действал в противоречие с принципа по чл. 4, ал. 3 АПК. В подкрепа на извода за недобросъвестност е и обстоятелството, че не може да докаже обратното на установено в административното производство с представяне на относими доказателства пред първоинстанционния съд. Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. Именно при извършена проверка в производството по искането за отпускане на ЛПОСВ, е издадено разпореждане [номер]/12 от 14.02.2023 г. на ръководител ПО, от което е установено, част от приложените документи за осигурителен стаж са нередовни. С това, влязло в сила разпореждане са внесени поправки и по разпореждането за отпускане ЛПИОЗ, считано от 13.09.2013 г. Установени са недобросъвестно получени суми за пенсия от Т. Найденов, чието връщане е било наредено ведно с лихвата по чл. 113 от КСО. Той е бил недобросъвестен, доколкото при подаване на документи за трудов стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност по общо заболяване и в представените документи към заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е представил документи, за които е имала яснота, че не съответстват на действителното положение. В КСО липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане, но въпреки това го е приело. За липсата на добросъвестност при получаване на сумите от осигурения се съди от неговото поведение с оглед на получаването им. Независимо, че е налице изискване стажът и категорията труд да се преценява от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се е позовал на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Доводите на касационния жалбоподател, че пенсионният орган е имал задължението да прецени дали в представените със заявлението за отпускане на пенсия удостоверителни документи за трудовия стаж е правилно определен, не обосновава липсата на недобросъвестност от негова страна. По изложените съображения и при липса на пороци, обуславящи наличието на основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, подложеното на касация решение на Софийски градски административен съд следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в тежест на Т. Найденов следва да се възложи заплащането на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,