Решение № 11536 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2010 г.

Решение № 11536 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3734/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 213 от 21.01.2010 г., постановено по адм. д. № 249/2009 г. Административен съд гр. Сливен е отменил решение № 12 от 29.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е оставена без уважение жалбата на община Котел срещу разпореждане № 619/26.05.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО" Сливен, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е определена сумата и постановено събирането по ревизионен акт за начет вх. № 301/18.05. 2009 г. в размер на 18 887,49 лв. от които 11587,15 лв. главница и 7 300,34 лв. лихва, начислени до 30.04.2009 г. за неправилно изплатени от жалбоподателя суми на Айше Дургут Кушчу и Джумазие Хамза Чобан, представляващи парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2 год.- на същите лица за периода 1.03.2005 г. - 31.03.2008 г. като незаконосъобразно. Осъдил е РУ "СО" гр. Сливен да заплати на Община гр. Котел сумата 260 лв. деловодни разноски. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" гр. Сливен с оплакване, че е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон и е необосновано. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касация се представлява от адв. Чечев, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба да процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Въз основа на Заповед № 510/30.03.2008 г. на началник сектор "Контрол по разходите на ДОО" при РУ "СО" гр. Сливен е била извършена частична финансова ревизия на Община гр. Котел, отдел "Социални и хуманитарни дейности" за периода 1.03.2005 г. - 31.03.2008 г. Проверката е извършена при спазване на законоустановените правила и е приключила с ревизионен акт за начет, като отразените в него констатации са залегнали в процесните административни актове. Предмет на спора пред първата съдебна инстанция е законосъобразността на решение № 12 от 29.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Сливен, с което е оставена без уважение жалбата на община Котел срещу разпореждане № 619/26.05.2009 г. на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО" Сливен, според което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е постановено събирането по ревизионен акт за начет вх. № 301/18.05.2009 г. на 18 887,49 лв. от които 11587,15 лв. главница и 7 300,34 лв. лихва, начислени до 30.04.2009 г. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (изм.), контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет - за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване, от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание или от отменени актове на медицинската експертиза и др. Административният орган е претендирал, че Община гр. Котел, в качеството на юридическо лице - осигурител на работещите при него служители, е причинила щета на ДОО поради неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност и бременност и раждане на Айше Дургут Кушчу в размер на 7015,58 лв., от които 4170,40 лв. главница и на Джумазие Хамза Чобан парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2 г. в размер на 11871,91 лв., от които 7416,75 лв. главница. Страните не спорят по фактическата обстановка, установена от административния орган в оспорения административен акт и в мотивите на обжалваното съдебно решение. Айше Дургут Кушчу и Джумазие Хамза Чобан са работили като учителки в Начално училище "Н. Вапцаров" с. Ябланово, община гр. Котел по трудови договори, приети като доказателство по делото. Спорът по делото е правен и както е формулиран от АС - Сливен, обхваща тълкуване на понятието "осигурено лице" по смисъла на КСО. За проверяващия орган, Кушчу и Чобан неправомерно са получи парични обезщетения по чл. 48а във връзка с чл. 50, ал. 1 от КСО, тъй като към момента на отпускане и през периода на изплащане на обезщетението са ползували неплатен отпуск над 30 работни дни, който не се зачита за осигурителен стаж (чл. 9, ал. 2 от КСО) и през който период са излезли от кръга на осигурените лица. Първоинстанционният съд правилно не е възприел доводите на административния орган и изложил подробни мотиви защо счита, че двете работещи по трудов договор майки следва да се считат за осигурени и през периода на неплатен отпуск, поради което правомерно са получени паричните обезщетения. Майчинството, като осигурен социален риск, предвиден в чл. 2, т. 4 от КСО, е уредено с разпоредбите на чл. 48 до чл. 54 от същия кодекс. За да възникне право на обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО и на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 52а от КСО при настъпване на осигурителния случай, законодателят е приел условие - осигуреното лице за общо заболяване и майчинство да е придобило осигурителен стаж с продължителност 6 месеца (от 1.01.2009 г. този стаж е увеличен на 12 месеца) като осигурено за този риск. В случая не се спори, че и за двете учителки е налице наличие на изискуемия осигурителен стаж. Според трудовото и осигурителното законодателство (чл. 352, т. 2 от КТ и чл. 9, ал. 2, т. 1 от КСО) времето по трудовото правоотношение, през което работничката - майка не полага труд поради ползване на платен отпуск за отглеждане на малко дете, се признава за трудов стаж и се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. С разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Глава пета "Възникване и изменение на трудовото правоотношение" на КТ, правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работничката и работодателя. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работничката - майка може да упражни даденото й от закона субективно право да ползва платен отпуск за раждане и отглеждане на малко дете. А след като трудовото правоотношение на Айше Дургут Кушчу и Джумазие Хамза Чобан не е било прекратено, те имат законово основание да ползуват и неплатен отпуск, без да се счита, че осигурителното им правоотношение се прекратява. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на процеса и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,