Решение № 1269 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2016 г.

Решение № 1269 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12247/2016 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от К. И. Г. и К. А. Г., чрез пълномощника им адв. Хаджиева, против решение № 996/06.07.2016 г., постановено по адм. дело № 147/2016 г. по описа на АС-Б., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. на Кмета на община - Сандански и Протокол от 18.01.2016 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № УТИП-8/15.01.2016 г. С доводи за недопустимост, (поради десезиране на административния орган и липса на предмет) и неправилност, се иска отмяна на съдебния акт. В съдебното заседание касационните жалбоподатели редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото, на 12.12.2016 г., са депозирани писмени бележки със съображения в подкрепа на изложеното в жалбата и претенция за присъждане на разноски по приложен списък - 620 лв. Ответната страна - Кмет на О. С., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - "И. С." ООД, редовно призован, не се представлява. От пълномощника на дружеството - адв. Волева е депозирано възражение по касационната жалба и молба с характер на писмени бележки, с претенция за разноски по приложен списък, в размер на 1775 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежни за производството страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за жалбоподателите. Разгледана по същество, същата е основателна, но по различни от изложените съображения. От доказателствата по делото се установява следното: С процесната заповед, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 193, ал. 3 ЗУТ - непостигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и липса на друго техническо решение, Кметът на О.-С., е учредил на "И. С." ООД, право на прокарване на отклонение от общата мрежа на техническата инфраструктура през ПИ 65334.301.2942 и 65334.301.9536, собственост на К. И. Г., (по заявление от 06.10.2015 г.), наредил е: на титуляра на учреденото право да изгради трасе на електропровод кабел НН подземно през двата имота за външно ел. захранване на обект - "промишлена сграда" в имот с идентификатор 65334.216.743, с дължина на трасето 8,05 л. м. и сервитут 32,20 кв. м., а сумата, определена от Комисията по чл. 210 ЗУТ (40.25 лв.), да бъде изплатена на собствениците на двата имота К. И. Г. и К. А. Г. и двамата с посочен адрес в гр. С., ул. "В."...... И заповедта и решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, са изпратени на собствениците на ПИ 65334.301.2942 и 65334.301.9536, К. И. Г. и К. А. Г. с обратни разписки (л. 11), на адреса в гр. С., получени на 16.02.2016 г., подписани от лице без посочено качество. АС-Б. е бил сезиран с жалба, с искане и заповедта, и протокола да се прогласят за нищожни, тъй като са засегнати от тежки пороци: не става ясно чия собственост са засегнатите от сервитута имоти - само на К. И. Г., или негова и на К. А. Г.; физическото лице - адресат на заповедта К. И. Г. не съществува в правния мир, а обжалването е направено по предположение, че административният орган е имал предвид К. И. Г. Освен това вторият диспозитив на акта е неразбираем, а изречението след него няма логическа връзка с предходното. При невъзприемане на съображенията за нищожност, жалбоподателите са поискали отмяната на двата административни акта, като незаконосъобразни - не е установена липсата на съгласие на собствениците на двата имота, само при което възникват правомощията на кмета, както и възможността за друго техническо решение, икономически целесъобразно. Мотиви за това липсват в заповедта, а последната е издадена без да е влязло в сила решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, взето по протокола от 10.01.2016 г., който е самостоятелен административен акт и подлежи на оспорване - не е съобразено и, че обезщетението трябва да се изплати на собствениците и едва тогава да се издаде заповед за сервитута - чл. 193, ал. 8 ЗУТ, а то е изчислено само по дължината на трасето - 8.05 л. м., но не и по отношение на ограничението на ползването (сервитута) - 32.20 кв. м. Съдът, след като е оставил без движение жалбата с указания, след изпълнението им е насрочил делото за о. с. з. на 28.04.2016 г. Междувременно, с нарочна заповед, № УТИ-26/25.04.2016 г., Кметът на община-Сандански, на основание чл. 44, ал. 4 ЗМСМА и чл. 156, ал. 1 АПК, е оттеглил заповедта, с мотиви, че няма безспорни доказателства за липса на съгласие между собствениците на засегнатите имоти и заявителя, че друго техническо решение е явно технически нецелесъобразно, както и че заповедта е издадена преди влизане в сила на решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ. Тази заповед издателят е посочил, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването й на заинтересованите лица по реда на АПК. С жалба изпратена по пощата на 07.06.2016 г., дружеството-заявител е оспорило заповедта за оттегляне на предходната заповед, с която е учреден сервитута. С определение от с. з. на 09.06.2016 г., с преценката, че жалбата срещу акта за оттегляне е с различен предмет от оспорената заповед и не са налице предпоставки за съвместното им разглеждане, съдът е разпоредил отделяне на доказателствата по нея и същата да се докладва за образуване на друго производство, а делото е обявено за решаване. (С определение № 12859/29.11.2016 г., постановено по адм. дело № 9957/2016 г. по описа на ВАС, е оставено в сила определение № 1050/13.07.2016 г. по адм. дело № 350/2016 г. на АС-Б.) С молба от 09.06.2016 г., пълномощникът на "И. С." ООД е поискал отмяна на дадения ход по съществото на делото и спиране на производството, до произнасянето по подадената жалба срещу заповедта от 25.04.2016 г. По това искане съдът е взел отношение в постановеното по делото решение, намирайки го ирелевантно. С оспорения съдебен акт жалбата К. Г. и К. Г. е преценена като допустима, а по същество - неоснователна. Решението е недопустимо, следва да бъде обезсилено, но по съображения, различни от твърдяните от касаторите. Съдът е бил сезиран с жалба срещу два отделни административни акта - Заповед № УТИП-12/25.01.2016 г. на Кмета на община - Сандански и Протокол от 18.01.2016 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ, (назначена със заповед № УТИП-8/15.01.2016 г. на Кмета на община - Сандански). Според чл. 210, ал. 3 ЗУТ, решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, е самостоятелен административен акт, съобщава се на страните и подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Ответник в производството по оспорване на това решение, съгласно чл. 215, ал. 2 ЗУТ, е община - Сандански, която не е конституирана и участвала по делото. Затова, обжалваното решение, като постановено при неправилно конституиране на страните в процеса, изразяващо се в неучастие на надлежен ответник - община Сандански, следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане с участието й, от друг състав на АС-Б. Последният, преди да насрочи делото в о. с. з., следва да уточни ответните страни по двата оспорени административни акта, както и да прецени дали контролът по тяхната законосъобразност следва да продължи в едно производство. По искането за присъждане на разноски съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 218, ал. 2 вр. чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,