Решение № 5240 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)Смолян, подадена чрез главен юрисконсулт Т. Пейковски, против решение 1775/ 20.12.2024 г., постановено по адм. дело 319/2024 год. по описа на Административен съд Смолян, с което е по жалба от Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД гр. Смолян е отменена заповед за налагане на санкции 21/РД-09-79/19.08.2024 г. на Директора на РЗОК Смолян. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че с оспорената заповед неправилно е наложена санкция на лечебното заведение частично прекратяване на сключения с НЗОК договор по отношение на д-р Д. Пандевски. Намира за неправилно тълкуването на текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от 330 в решението на първоинстанционния съд. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповед за налагане на санкции 21/РД-09-79/19.08.2024 г. на Директора на РЗОК-Смолян. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и разноски за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна в условия на евентуалност. Ответникът Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД, гр. Смолян, с подаден отговор чрез процесуаления представител адвокат С. Карагяуров оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че в заповедта като правно основание за издаването й е посочена нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от 33О, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от 33О, без да е изпълнен фактическият състав на посочената хипотеза на закона в неговата цялост. Намира, че правилно съдът е постановил отмяната й поради материална незаконосъобразност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение Административен съд Смолян е отменил по жалбата на Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД гр.Смолян заповед за налагане на санкции 21/РД-09-79/19.08.2024 г. на Директора на РЗОК-Смолян, с която на лечебното заведение, на основание на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, чл. 59, ал. 11, предл. първо от ЗЗО, чл. 159, ал. 1, чл. 151, ал. 1, т. 2 и чл. 70 от НРД за ДД за 2023-2025 г. (Национален рамков договор РД-НС-01-3 от 01.09.20223 г., за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и българския зъболекарски съюз за 2023-2025 г.), § 6 от ПЗР на НРД за ДД за 2023-2025 г., във връзка с чл. 154, ал. 1, предл. първо, чл. 146, ал. 1, т. 2 от НРД за ДД 2020-2022 г. и чл. 46 от Договор 210445/02.10.2023 г. за оказване на първична медицинска извънболнична дентална помощ е наложена санкция - прекратяване на Договор 210445/02.10.2023 г. за оказване на първична медицинска извънболнична дентална помощ, частично, по отношение на лекаря по дентална медицина д-р Д. Пандевски - изпълнител на пакет Първична извънболнична дентална помощ. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени от оспорената заповед - отчетени дентални дейности като извършени за заплащане на лечебното заведение от РЗОК чрез подадените електронни финансови месечни отчети на лечебното заведение за месеци март 2024г, ноември 2021г, октомври 2022г и юни 2023г, които не са били извършени на здравноосигуреното лице А. Г. от д-р Д. Пандевски. Тези обстоятелства обаче са счетени за несъставомерни по чл.59, ал.11, т.1, б а от ЗЗО, респективно необосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл.59, ал.13 от ЗЗО. При извършеното граматическо тълкуване и анализ на използваните в текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО пунктуационни знаци е направен извод, че когато изпълнител на дентална помощ има сключен договор само за един пакет и не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина, този договор може да бъде прекратен единствено в хипотезата на чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 2 от ЗЗО, т.е. при наличие на повторно нарушение, каквото в случая не е налице. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. Изведените въз основа на нея изводи обаче не съответстват на приложимия материален закон. По делото няма спор относно фактите. По време на тематична проверка на изпълнителя на дентална помощ Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД гр.Смолян по изпълнение на индивидуален договор 210445/02.10.2023 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, извършена въз основа на заповед 21/РД-08-318/27.06.2024 г на Директора на РЗОК-Смолян е установено, че за март 2024г, ноември 2021г, октомври 2022г и юни 2023г. са отчетени, но неизвършени прегледи от д-р Д. ПАНДЕВСКИ на здравноосигурено лице. По силата на чл. 59, ал. 13 от ЗЗО управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 от ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 от ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 159, ал.1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025г. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност. В обжалваното съдебно решение неправилно е тълкуван и приложен законът, поради което не може да бъде споделен изводът за незаконосъобразност на заповедта с единствения довод, че прекратяване на договора може да се направи само в хипотезата на чл.59, ал.13, във връзка с ал.11, т.2 от ЗЗО, каквато не е налице. В случая не се касае за пълно прекратяване на сключения индивидуален договор с НЗОК. Макар д-р Пандевски да е единственият лекар, изпълняващ лечебната дейност, както и договорът с НЗОК да е сключен за един пакет, то с налагане на санкцията този договор не се прекратява изцяло. Частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като юридическо лице по Търговския закон, именно поради спецификата на правноорганизационната си форма няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. Това е така, защото е налице правната възможност по чл. 15, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. изпълнителят на дентална помощ (в случая Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД гр.Смолян) съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наема персонал със съответното образование и квалификация. От друга страна, по никакъв начин не се препятства и правото на труд на лекаря, доколкото с процесната заповед се ограничава само достъпът на лечебното заведение до публичния ресурс на НЗОК, а лекарят, по отношение на когото договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. Като е отменил така издадената заповед Административен съд Смолян е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него следва да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата на изпълнителя срещу заповедта за налагане на санкция 21/РД-09-79/19.08.2024 г. на Директора на РЗОК-Смолян. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ, Д-Р Д. ПАНДЕВСКИ - АМБУЛАТОРИЯ ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА - ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЕООД гр.Смолян следва да бъде осъдена да заплати на Националната здравноосигурителна каса разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200 лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за двете съдебни инстанции, съответстващо на сложността на спора и реално извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. второ от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,