Решение № 11052 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2015 г.

Решение № 11052 от 20.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез пълномощника адв. И. К., против Решение № 2642/16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1397/2014 г. по описа на Административния съд С.-град /АССГ/, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 2031303890/02.10.2013 г., поправен с РАПРА № 1366962/06.12.2013 г., издадени от К. И. С., Н. сектор "Ревизии" дирекция "Контрол" при ТД на НАП [населено място], възложила ревизията и М. М., главен инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 15/06.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ [населено място] при ЦУ на НАП. В жалбата си касационният жалбоподател развива подробни оплаквания за допуснати от съда нарушения на процедурата и на материалния закон, навежда оплаквания и за необоснованост на акт в обжалваната му част. Претендира за отмяна на решението на АССГ в обжалваната му част, отмяна изцяло на ревизионния акт и за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът по тази жалба – директора на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, в становище по съществото на спора, изразено от процесуалния представител юрск. Т. Бакърджиева, оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство. Предмет на делото е и касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП. Обжалва се решение Решение № 2642/16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1397/2014 г. по описа на АССГ в частта, в която е отменен РА № 2031303890/02.10.2013 г. В жалбата и допълнението към нея се навеждат като основания за отмяна на решението в тази му част допуснати от съда необоснованост, нарушения на съдопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба – [фирма], чрез процесуалния представител адв. И. К., в писмен отговор, оспорва основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд – В. е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу РА № 2031303890/02.10.2013 г., поправен с РАПРА № 1366962/06.12.2013 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], ведно със съответните лихви, както и в частта относно установените лихви върху начислен със закъснение ДДС върху получено от дружеството авансово плащане на 21.12.2011 г. в размер на 1 512 414, 14 лв. С обжалваното решение е уважена жалбата на [фирма] срещу същия РА досежно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], ведно с начислените лихви за забава. Решението се обжалва във всичките му части от [фирма] и от директора на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, съобразно правния интерес на всяка от страните. В частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от двете дружества – [фирма] и [фирма] съдът, съобразно съображенията на приходните органи и служебно като инстанция по съществото на спора, е изследвал наличието, съответно липсата на предпоставките за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от двете дружества във времевия обхват на РА – м. септември-м. декември 2011 г. Фактурите са с предмет продажба на стоки – строителни материали – гранитогрес, метална мрежа, фаянс, теракот, гипсокартон, винкел и др. Съдът е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства, както приобщените от ревизионното производство, така и събраните в хода на съдебното следствие, вкл. и гласни доказателства, както и доказателствени средства – заключения на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Във връзка с релевантните обстоятелства относно правото на приспадане на данъчен кредит и главно относно настъпването на данъчни събития по издадените фактури, т. нар. реалност на доставките като правилно отчетен за делото основен спорен въпрос, съдът е приел от фактическа и правна страна следното:. Счетоводното отчитане при ревизираното лице е редовно, закупените строителни материали, от същия вид и количество, от тези и други доставчици са използвани за последващи облагаеми доставки. Въз основа на гласните доказателства – св. Д. е установена принципната транспортна схема при извършване на продажбите – натоварване на строителните материали в [населено място] със собствени 5 камиона, ведно с придружаващ пътен документ, извозването им до строителния обект в [населено място] /Антидопингов център/, разтоварване, предаване на пътния документ, съответно на съставените стокови разписки на техническия ръководител на обекта. При доставчиците не е извършвана насрещна проверка от приходните органи предвид укриването им и дерегистрацията им по ЗДДС, същите фигурират в бюлетина на издирваните от НАП лица, не са представили отчети в търговския регистър. При преценка на твърденията на страните, на събраните доказателства и доказателствени средства, след отделяне на спорните от безспорно установените факти и обстоятелства по делото и най-вече при съотнасяне на установените обстоятелства към относимите правни разпоредби относно упражняване и възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е достигнал до обосновани изводи за наличие на установеност на извършени доставки от страна на [фирма] и обратното, за неустановеност на реалността на доставките по фактурите, издадени от [фирма]. Тези изводи на съда са обосновани и законосъобразни, изцяло съобразени със събраните по делото доказателства и приложимото право. Съдът е изследвал спорния въпрос относно наличието или липсата на възникнали данъчни събития по издадените фактури във връзка с императивното изискване на чл. 6, ал. 1 ЗДДС – прехвърляне на право на разпореждане или фактическо предаване на стоката, съответно и индивидуализиране на същата, когато вещите са родово определени. Съдът законосъобразно е приел, че доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху лицето, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит и обосновано е приел в случая, че по отношение на доставчика [фирма] не е установено нито приемо-предаване, нито индивидуализация на стоките. Съдът е посочил, че за доказване на предаването не съществува ограничение в доказателствените средства, указал е това на страната и й е дал възможност да сочи доказателства. Въпреки това по делото не са събрани каквито и да било преки доказателства за фактическо предаване на стоките, предмет на процесните фактури от доставчика и на ревизираното лице или негов представител. Ето защо настъпването на данъчно събитие остава недоказано, което само по себе си е основание за отказа от право на приспадане. Всички твърдяни от дружеството – касатор относими, но косвени спрямо предаването обстоятелства – установен начин на транспорт, налично плащане, редовно счетоводно отчитане при получателя или влагане на стоки от същия вид и количество в изпълнявания от дружеството строителен обект в края на 2011 г. не са достатъчни да установяват при условията на пълно и главно доказване факта на прехвърляне на право на разпореждане и предаване на конкретните стоки, предмет на процесните фактури. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Ето защо жалбата на дружеството в тази й част се явява неоснователна. Приемайки нейната неоснователност, първоинстанционният съд е процедирал правилно, поради което решението му в тази му част следва да се остави в сила. От друга страна, досежно доставчика [фирма] е установено с годни писмени доказателства – експедиционни бележки фактическото предаване на стоките, предмет на процесните фактури. Вписванията в експедиционните бележки съвпадат с предмета на фактурите, установени са лицата, които са ги издавали, както и длъжностите, които същите са заемали в периода при доставчика и получателя. Предвид установения начин на транспортиране и натоварване, данните за наето складово помещение, редовното счетоводно отчитане на фактурите и влагането на материалите в последващи облагаеми доставки, съдът обосновано е приел, че е налице доказано прехвърляне на право на собственост върху стоки и съответно доставките от този доставчик са реално извършени. Неоснователно е твърдените в касационната жалба на директора на "ОДОП" [населено място], че експедиционните бележки не могат да се приемат като достатъчно доказателство предвид това, че не е доказана собствеността на [фирма] върху същите стоки предвид неустановения им произход. Експедиционните бележки са годни като неоспорени писмени доказателства и съдържанието им кореспондира на останалите събрани по делото доказателства и доказателствени средства. Произходът на стоките при доставчика е обстоятелство, които е ирелевантно за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като от значение за настъпване на данъчното събитие са фактите по пряката доставка - прехвърляне на правото на разпореждане и фактическото предаване на стоките, които в случая са установени. По изложените съображения касационният съд приема, че решението е правилно и в тази си част. Жалбата на директора на дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП е явява изцяло неоснователна. Предмет на касационна проверка е и решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу ревизионния акт, в частта на същия, в която за дружеството са установени задължения за лихва в размер на 6157, 17 лв., произтичащи от закъсняло издаване на данъчни фактури и начисляване на ДДС, извън 5-дневния срок от получаване на плащането. При безспорно установена фактическа обстановка, касаторът оспорва правните изводи на съда като твърди, че в случая не е налице авансово плащане по облагаема доставка, а плащане с обезпечителен характер, във връзка с което е издадена банкова гаранция. Оплакванията са неоснователни. На 21.12.2011 г. по разплащателна сметка на дружеството-РЛ е получена от Министерство на физическото възпитание и спорт като негов съконтрахент и възложител по договор № 230092/19.07.2011 г. за възлагане на обществена поръчка сума в размер на 1 512 141, 14 лв. Във връзка с така постъпилото плащане по договора не е издавана фактура от РЛ. Издадени са 7 бр. фактури и е начислен ДДС по тях в по-късен период м. 02-06. 2012 г. по отчет на действително извършени СМР. Приходните органи са приели, че получената сума представлява авансово плащане по договор, което по силата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС е основание за начисляване на данъка и издаване на данъчна фактура, поради което и като са съобразили последващото начисляване на ДДС са установили за внасяне лихвата върху закъснялото начисляване на данъка. Първоинстанционният съд е възприел изцяло тезата на приходните органи, позовавайки се на разпоредбата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС и установеното получено плащане в патримониума на дружеството, имащо характер на авансово такова по договор за СМР. Изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Доводите на РЛ и настоящ касатор, че полученото плащане няма характер на авансово такова, а е с гаранционно-обезпечителен са несъстоятелни, не кореспондират с установената фактическа обстановка и приложимите правни разпоредби. Обстоятелството, че същата сума, по силата на договорно обезпечително задължение, е използвана за учредяване на банкова гаранция, е последващо и ирелевантно към факта на плащането. Авансовото плащане по облагаема доставка по договор е постъпило при изпълнителя като такова, с което са изпълнени предпоставките на чл. 25, ал. 7 ЗДДС за начисляване на данъка. Последващото или дори едновременното използване или неизползване на получените средства от страна на получателя, блокирането им, внасянето им като банкова гаранция и др., по негова воля или по силата на договорно или друго нормативно установено задължение по никакъв начин не променят характера на плащането и съответно не преклудират или променят задължението за начисляване на данък. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно в своята цялост. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от явилия се в съдебно заседание процесуален представител на директора на дирекция "ОДОП" [населено място] като ответник по жалбата на [фирма], следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 2813 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,