Решение № 1833 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2018 г.

Решение № 1833 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9886/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Джамбазки от [населено място] против решение № 4187/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 2934/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РА-30-18/12.01.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" Столична община за премахване на незаконен строеж: "Стоманобетонова гаражна клетка № 104", находящ се северно от бл. 35, в имот с идентификатор 68134.606.894, кв. 5, м. [местност], одобрен със заповед № РД-50-09-26/26.01.1988 г. на гл. архитект на Столична община, район "Подуяне" - СО. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол" Столична община оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна и без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е достигнал до верни правни изводи, че процесната гаражна клетка е изпълнена преди 04.05.1998 г., без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Фактическите констатации за вида, времето на извършване и състоянието на строежа, не са оборени от касатора. С оглед периода на изграждане на строежа, както и поради липсата на учредени вещни права за чужд имот-частна общинска собственост, в тревните площи на междублоковото пространство и при липса на предвидено застрояване съобразно действащия ЗРП, одобрен със заповед № № РД-50-09-26/26.01.1988 г. на гл. архитект на Столична община, процесният строеж не е търпим по смисъла на § 16 от ПР ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с потвърдената от съда заповед. Правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че с оглед предназначението на гаража за задоволяване за дейности, различни от търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като преместваем обект (§ 5, т. 80 ДР ЗУТ), независимо от конструкцията, вида и материалите, от които е изграден. Гаражът е обект на допълващото застрояване по чл. 42, ал. 2 ЗУТ и служи за паркиране под покрив на МПС и за задоволяване лични потребности на собствениците им. Независимо от преместваемостта им гаражните клетки не са преместваеми обекти. Те са строежи и за тях важи разрешителния режим по ЗУТ, а премахването им е по чл. 225а ЗУТ, когато са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е спазена процедурата по издаване на заповедта. Неуведомяването за започването на административното производство на заинтересовани лица не е съществено нарушение, доколкото касаторът е упражнил надлежно правото си на защита чрез възражение срещу акта и жалба срещу заповедта. Като е достигнал до верни правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,