Решение № 2333 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2009 г.

Решение № 2333 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на правосъдието против решение № 25/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 356/2009 г. от Административен съд София-град. Доводите са за неправилност на съдебния акт с искане за отмяната му. Ответникът - сдружение Спортен клуб по вдигане на тежести "Берое-2008 г. -гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от лице с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № ЛС-04-1078/13.11.2008 г., издадена от заместник министърът на правосъдието, с която на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) е отказано вписване на сдружение сдружение Спортен клуб по вдигане на тежести "Берое-2008 г. - гр. Стара Загора в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност при Министерство на правосъдието. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че хипотезите при които е допустимо да бъде постановен отказ от вписване са изчерпателно изброени в ЗЮЛНЦ и по аргумент от по-силното основание срокът по чл. 38, ал. 3 не може да бъде приет за преклузивен. Неговото пропускане не е скрепено със законово предвидена санкция, а определянето му като преклузивен противоречи и на целите на закона-да не се препятства, а да се осигурява възможност за пълноценно сдружаване на гражданите в различни форми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е възражението на касатора за характеристиката на срока по чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ като преклузивен, обоснована с последиците от допълнителното вписване на юридическото лице с нестопанска цел в Централния регистър, свързани с придобиването на определен статут и статистически функции, както и с оглед упражняването на държавен надзор. Действително вписването в Централния регистър на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност е необходима предпоставка за извършването на тази дейност както и за нейното публично оповестяване. Вписването на определените от закона обстоятелства в Централния регистър имат за цел и осъществяването на административен контрол върху дейността на тези юридически лица, които по силата на допълнителната регистрация в Министерство на правосъдието се ползват и с предвидените в ЗЮЛНЦ и други закони преференции. Тези съображения обаче налагат извода, че предвидения в чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ двумесечен срок за вписване в Централния регистър на обстоятелствата по чл. 45, ал. 2 от закона е от значение единствено за сигурността в гражданския оборот, в който юридическите лица с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност, участват като самостоятелни субекти, носители на права и задължения, а неговото пропускане не е свързано с неблагоприятни правни последици за правния субект, който притежава правосубектност по силата на съдебната си регистрация в съответния окръжен съд. Посочената характеристика на срока по чл. 38, ал. 2 ЗЮЛНЦ му придава инструктивен характер, в подкрепа на който извод е и разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Тя регламентира материалноправните предпоставки, при наличието на които административният орган може да постанови отказ за вписване на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, сред които не е посочена като такава предпоставка пропускането на срока по чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ. А въвеждането на ново основание за отказ не съответства на волята на законодателя и ограничава правата на вече надлежно регистрираните юридически лица с нестопанска цел. След като сдружението отговаря на всички други изисквания за вписване в Централния регистър и при липсата на предпоставките по чл. 45, ал. 4 ЗЮЛНЦ отказът на заместник министърът на правосъдието да го впише противоречи на материалноправните разпоредби на ЗЮЛНЦ. Отказът не е съобразен и с целта на закона-юридическите лица с нестопанска цел свободно да определят целите си и да могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза, като свободно определят средствата за постигане на тези цели. Като разсъждава по този начин първоинстанционният съд произнася правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение