Решение № 767 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2017 г.

Решение № 767 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5353/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Застрахователна компания "Олимпик" АД, Р. К., чрез Застрахователна компания "Олимпик-клон България" КЧТ със седалище в гр. С., подадена чрез пълномощник, срещу решение № 120-ОЗ/ 23.01.2017 г. на заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Жалбоподателят твърди, че административният акт е незаконосъобразен поради издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Застрахователят твърди, че не е нарушил разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ и се е произнесъл по претенцията за заплащане на щета по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като е отказал да заплати същата. С дадените задължителни предписания органът е действал извън предоставените му по закон правомощия и същите не съответстват на целта на закона. Жалбоподателят иска отмяна на решението като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез пълномощник, оспорва жалбата. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: ЗК "Олимпик" АД е застрахователно дружество, вписано в регистъра на застрахователите под 71103, чрез ЗК "Олимпик - клон България" КЧТ. Производството пред Комисията за финансов надзор е започнало по жалба на С. Р. С. от гр. Б. с оплакване, че ЗК "Олимпик- клон България" КЧТ е отказала да му изплати застрахователно обезщетение по застрахователна претенция с вх. № ЗК-3741/27.07. 2016 г. Комисията е установила фактите по преписката. На 7.07.2015 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резултат на което С. С. е претърпял неимуществени вреди. За ПТП е съставен протокол № 1520372 от 8.07.2015 г., в който е отразен час 00.28 ч. Не е спорно, че гражданската отговорност на причинителя е застрахована в ЗК "Олимпик-клон България" КЧТ - полица № 28114001790728/7.07.2014 г. с период на застрахователно покритие от 8.49 ч. на 7.07.2014 г. до 23.59 ч. на 7.07.2015 г. В съставения протокол за пътно- транспортно произшествие № 1520372 от 8.07.2015 г. е посочено, че увреждащият автомобил няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност". На 27.05.2015 г. С. С. е предявил пред Гаранционния фонд застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 210166. На 9.06.2016 г. ГФ е отказал плащане на обезщетение с мотив, че застрахователното събитие е настъпило на 7.07.2015 г. между 23.40 ч и 23.50 ч. и за увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ЗК "Олимпик - клон България", изтичаща в 23.59 ч. на 7.07.2015 г. На 27.07. 2015 г. С. е поискал от ЗК "Олимпик" заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 15.08.2016 г. застрахователната компания е отказала изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като към датата на ПТП, посочена в съставения протокол за ПТП от 8.07.2015 г. за увреждащия автомобил не е имало валидна сключена застраховка "Гражданска отговорност". Във връзка с представеното решение на Районен съд - Б. по АНД № 5817/2015 г., с което съдът е отменил издадено наказателно постановление на А. П. П. - причинителя на ПТП, за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователната компания е посочила, че мотивите на акта досежно момента на настъпилото ПТП не я обвързват. С нарочни писма както Гаранционния фонд, така и застрахователната компания са изразили категорични становища, че нямат собствени основания за изплащане на застрахователното обезщетение. При тези откази С. С. е сезирал Комисията за финансов надзор. Комисията е уведомила застрахователната компания на 28.09.2016 г. за постъпилата жалба и е изискала доказателства. След размяна на писма-становища и прилагане на административната преписка, ЗК "Олимпик" не е представила доказателства за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С оспореното решение № 20-ОЗ/23.01.2017 г. заместник- председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" е приложил спрямо ЗК "Олимпик" чрез ЗК "Олимпик - клон България" КЧТ принудителна административна мярка, а именно: в срок от 7 работни дни от датата на получаване на съобщението да заплати застрахователно обезщетение по писмена застрахователна претенция на С. Р. С. с вх. № ЗК-3741/27.07.2016 г. по описа на застрахователната компания; да представи в КФН заверено копие на писмени доказателства за изпълнение на задължението. Решението е издадено на основание чл. 16, ал. 1, т. 15 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 588, ал. 4 във вр. с чл. 595, ал. 1, вр. с чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с чл. 587, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от Кодекса за застраховането. При така установените факти съдът приема следното от правна страна: Оспореният административен акт е издаден от заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 15 ЗКФН заместник- председателят на Комисията, ръководещ управление "Застрахователен надзор", прилага принудителни административни мерки по Кодекса за застраховането, които не са от компетентността на комисията. Решението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила - чл. 588 КЗ, чл. 26, 34 и 35 АПК. Органът е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 КЗ. Съгласно тази разпоредба органът може да приложи принудителна мярка, когато посоченият в нормата правен субект извърши действия, които водят до или чрез бездействие допуска да бъдат нарушени разпоредби на Кодекса за застраховането, както и да бъдат застрашени интересите на ползватели на застрахователни услуги. Следователно елементите на фактическия състав, при наличието на които е допустимо прилагането на принудителна мярка по чл. 587, ал. 2, т. 1 КЗ са: специален правен субект, действие или бездействие, извършено от този субект, което е довело до нарушаване на Кодекса за застраховане и до застрашаване на интересите на ползвател на застрахователна услуга. Жалбоподателят е застраховател по смисъла на чл. 12, ал. 1 КЗ. Застрахователят е визиран в чл. 587, ал. 1 КЗ правен субект, поради което първата законова предпоставка е налице. Според органа, жалбоподателят с отказа си е нарушил чл. 499, ал. 4, изречение първо от Кодекса за застраховането. Съгласно тази разпоредба, в случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя платената на увреденото лице сума, ведно със законната лихва. С оглед разпоредбата на чл. 499, ал. 1 КЗ, за да е налице исканата от закона предпоставка за прилагане на принудителната мярка е необходимо да се установи налице ли е спор между Гаранционния фонд и застрахователя по предявена претенция. От доказателствата по делото е безспорно, че пострадалото лице С. е предявил към застрахователната компания и към Гаранционния фонд претенция за заплащане на обезщетение. Безспорно е, че и застрахователят, и Гаранционният фонд са отказали изплащане на предявената претенция. Застраховката "Гражданска отговорност" е задължителна застраховка - чл. 461, т. 1 КЗ, която трябва да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на страната - чл. 483, ал. 1 КЗ. Обект на застраховката е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторно превозно средство - чл. 477, ал. 1 КЗ. Тогава, когато съответното лице не е сключило задължителната "Гражданска отговорност" причинените на увреденото лице вреди от моторно превозно средство се поемат от Гаранционния фонд - чл. 519, т. 1 КЗ. Следователно, независимо дали водачът на уреждащото превозно средство има или няма задължителна застраховка "Гражданска отговорност", увреденото лице има право на плащане за претърпените вреди. Дали отговорността за това обезщетение е на застрахователя или на Гаранционния фонд за законосъобразността на оспореното решение е ирелевантно. Важно е да е налице спор между двата правни субекта за това кой е задължен за обезщетението, защото няма хипотеза, при която такова да не се дължи от едно от задължените лица. С оглед на това всички доводи на жалбоподателя имат значение в едно исково производство между застрахователя и Гаранционния фонд, но са без правно значение за спазването на предпоставките на чл. 499, ал. 4 КЗ. Законодателят, за да защити интересите на пострадалите от пътно- транспортно произшествие лица е въвел изричната разпоредба на чл. 499, ал. 4 КЗ като е задължил застрахователя първо да заплати исканото обезщетение, а едва след това да урежда отношенията си с Гаранционния фонд. В случая безспорно е налице спор между жалбоподателя и Гаранционния фонд относно дължимостта на исканото обезщетение, което значи, че е осъществен фактическия състав на чл. 499, ал. 4 КЗ. Неизпълнението от страна на ЗК "Олимпик" на задължението по чл. 499, ал. 4 КЗ е нарушение на законово установено задължение по смисъла на чл. 587, ал. 1, т. 1 КЗ. Като пострадал от пътнотранспортно произшествие, С. е ползвател на застрахователни услуги с оглед на чл. 477, ал. 1 КЗ. Отказът за удовлетворяване на претенцията за обезщетение за продължителен период от време несъмнено застрашава интересите на пострадалото лице, защото целта на задължителната застраховка и на Гаранционния фонд е не само гарантиране на правата му, но и удовлетворение на тези права във възможно най- кратък срок и при възможно най-малко неудобства за него. КФН е установила извършено от застрахователя нарушение на чл. 499, ал. 4 КЗ. Доколкото разпоредбата на чл. 499, ал. 1 КЗ задължава застрахователя без каквито и да било други предпоставки, освен наличието на спор между него и Гаранционния фонд, да заплати обезщетението на увреденото лице, то очевидно е, че приложената мярка пряко има за резултат преустановяване на нарушението и премахване на неговите вредни последици - удовлетворяване на искането на пострадалото лице. Следователно характерът на приложената принудителна мярка е съответен на изискването на закона - да създава предпоставки за преустановяване на допуснатото нарушение и да отстранява вредните последици от него. Втората приложена на жалбоподателя принудителна мярка изисква представянето на доказателства за изпълнението на първата. Видно е, че характерът на тази мярка е да докаже изпълнението на първата, което значи да гарантира преустановяване на нарушението и премахване на неговите вредни последици. Защитата на интересите на потребителите на застрахователните услуги е една от посочените в чл. 2 КЗ цели на регулацията на този вид обществени отношения. С оглед на това съдът счита, че мерките са постановени в съответствие с целта на Кодекса за застраховането. От нормативната уредба на принудителните мерки и приетото от органа правно основание за тяхното налагане - чл. 587, ал. 1, т. 1 и 4 във вр. с ал. 2, т. 1 КЗ, е видно, че конкретното съдържание на принудителната мярка законодателят е предоставил на оперативната самостоятелност на органа. От съдържанието на мярка е видно, че тя се ограничава до точното изпълнение на законова разпоредба, обвързано с фактическо действие по представяне на доказателства за изпълнението. Следователно, с мярката не се създават непропорционални административни и финансови тежести за жалбоподателя. Предвид изложеното, подадената от ЗК "Олимпик" ЕАД чрез ЗК "Олимпик - клон България" КЧТ жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото и представените доказателстав, в полза на КФН следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд