Решение № 655 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6709/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Томов, гр. Пловдив, подадена чрез адв. Мандалчев срещу решение 855/10.05.2023 г., постановено по адм. дело 2018/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Р-16001621004431-091-001 от 29.04.2022 г., на ТД на НАП Пловдив, изменен с решение 298 от 06.07.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 ЗДДФЛ за 2015 г. от 56 739,25 лева на 12 244,23 лева и лихва от 34 520,18 лева на 7 449,39 лева и за 2016 г. от 82 091,38 лева на 68 598,74 лв. и лихва от 41 619,10 лв. на 34 778,53 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд Пловдив е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ревизията е осъществена по реда на чл.122 ДОПК. При ревизията е констатирано, че жалбоподателят е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за доходите, получени през периода 2015 2019 г., защото е едноличен собственик на капитала, съдружник и член на съвета на директорите в Фламинго И ООД, Ню-М ООД, Фламинго жилищни комплекси ЕООД, Фламинго груп инвест ЕООД, Орхидея груп България ЕООД, Жилищни комплекси Орхидея ООД, Паолина 96 ООД, Вики 2002 ЕООД, Фламинго груп България ЕООД, Енео груп ЕООД, Фламинго груп ЕООД, Пиз груп ЕООД и Енео ЕАД. Констатирано е също, че жалбоподателят е подал ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2017 г. Ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК, за да бъде провеждана ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК, както и неправилно приходният орган е кредитирал представените доказателства и неправилно е определил началното салдо за 2015 г., неправилно са интерпретирани формите за изплащане на печалба от игрална зала и на полученото дарение. Органите по приходите незаконосъобразно са приели, че представените форми за изплащане на изплатени печалби от игрална зала Меджик сити Пловдив удостоверяват единствено, че дружеството Г и Ко ЕООД е изплатило парична сума във връзка с направен залог, но не и че тази сума е изплатена именно на касатора, защото само и единствено от факта на физическата наличност на въпросните форми за изплащане и от факта на тяхното фактическо държане от жалбоподателя не било възможно да се направи категоричен извод за пряка връзка между посочените във формите за изплащане пари и придобиването на конкретната парична сума като приход от жалбоподателя. Не е налице законово основание за изискване на допълнителни доказателства за заплатените суми освен наличието на процесните РКО в ревизираното лице. Неправилен е изводът на приходните органи за невъзможността към 01.01.2015 г. касаторът да е разполагал със сумата от 315 195 лева, резултат от дарени средства от тъста му В. Кузмов, от договори за кредит и печалба от игрална зала, получени през предходни години 2007, 2008, 2009, 2011 и 2013 г., защото не са представени доказателства за възможността родителите на жалбоподателя и на съпругата му да генерират подобни средства, а получените и възстановени суми от дружествата, собственост или с участието на касатора, както и разходите за издръжка, представлявали недекларирани доходи. Неправилни са правните и фактически изводи на съда, че със заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза не се установявали нови факти и обстоятелства от значение за правилното определяне на публичните задължения на жалбоподателя за 2015 г. и 2016 г. Налице са доказателства относно произхода на паричните средства на В. Кузмов, баща на съпругата на Томов, който е предал в собственост същите на жалбоподателя. Не е ценен правилно нотариално завереният договор за дарение от 15.11.2011 г., в който се посочва, че сумата от 200 000 лв. е дарена на съпругата на жалбоподателя. Налице са достатъчни доказателства в тази насока - наличието на писмен договор с нотариална заверка на подписите, доколкото договорът удостоверява самото получаване, и дадените пред органите по приходите обяснения от жалбоподателя. В тази връзка и изричната разпоредба на чл. 225 от ЗЗД. Договорът за дарение на движими вещи може да бъде както формален, така и реален договор, който следва да се счита за валидно сключен от момента на предаване на вещта. Съгласно императивната норма на чл. 225 от ЗЗД, възможността предаването на паричните средства да бъде извършено в брой като реален договор, непредставянето на банково бордеро в хода на производството по ревизията е без значение. По отношение на средствата, получени по договорите за банков кредит от 2011 г. и 2013 г. с МКБ Юнионбанк АД, съдът намерил, че от представения договор за ипотечен кредит било видно, че МКБ Юнионбанк АД е отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 105 000 лева, във връзка с покупката на недвижим имот, подробно е описан в договора, липсвали конкретни данни каква част от отпуснатите от банката средства са отишли за издръжка за живот и текущи разходи. В този смисъл съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че от органите по приходите неправилно не е кредитиран договора и паричните средства, получени по този договор, които да бъдат приобщени към началното салдо към началния момент на настоящата ревизия. От представения в хода на ревизията договор за кредит от 2013 г. и анекс към него е видна целта на отпуснатия заем по договора в т. 1.3 на същия, а именно за задоволяване на текущи нужди. Обстоятелството, че е учредена ипотека за обезпечаване на отпуснатия кредит, не може да се счита за доказателство, че кредитът е отпуснат целево за покупка на имот. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 1952, 80 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,