Решение № 4244 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2014 г.

Решение № 4244 от 17.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Рибарство и аквакултури" (директора/ът на ИАРА) срещу решение № 890/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1102/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 694/27.02.2013 г. по оспорване на "Адко Мобил" ЕООД. Касаторът, в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, излага доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. В касационната жалба се твърди, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи поради необсъждане на всички относими доказателства. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендират се разноски. Ответникът - "Адко Мобил" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор оспорва касационната жалба. Не се претендират разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 890/26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1102/2013 г. състав на АС - Бургас, по оспорване на "Адко Мобил" ЕООД, е отменил заповед № 694/27.02.2013 г. на директора на ИАРА, с която е отхвърлено заявление на дружеството за кандидатстване с вх. № ЕФР-11-3/08.05.2012 г. по проект с наименование "Възстановяване на съществуващи рибарници в землището на с. Реселец", за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1 "Производствени инвестиции в аквакултурата" от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007-2013 г., финансирана от Европейски фонд за рибарство. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят "Адко Мобил" ЕООД е заявил желание за безвъзмездна финансова помощ за осъществяване на проект с наименование "Възстановяване на съществуващи рибарници в землището на с. Реселец". С писмо, изх. № 0400-1547/29.05.2012 г., на основание чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6/03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните (Наредба № 6), от жалбоподателя е изискано предоставяне на допълнителна информация по подаденото от него заявление, като в т. 9 изрично е посочено, че "Адко Мобил" ЕООД следва да представи копие от нотариален акт № 195, т. V, дело № 993/2011 г., отразен в Разрешение за строеж № 20/03.04.2012 г., както и документ, удостоверяващ собствеността на рибарниците. С писмо, изх. № 2600-279/27.02.2013 г., "Адко Мобил " ЕООД е уведомен, че се отхвърля подаденото от него заявление за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ, защото не е представил документ за собственост на съществуващите рибарници. На същата дата директорът на ИАРА е издал Заповед № РД-694, с която на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 е отхвърлил заявлението за кандидатстване на "Адко Мобил" ЕООД с мотива, че "документ за собственост на съществуващите рибарници, обект на инвестицията, съгласно действащото законодателство не е представен". За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, защото изричен констативен нотариален акт за собственост за рибарниците не е необходим. Според АС - Бургас собственикът на земята е собственик и на приращенията, каквито са процесните съоръжения, предвид нормата на чл. 92 от Закона за собствеността, респективно не е необходим отделен документ за собственост на приращенията. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Основният спорен въпрос по делото е следвало ли е дружеството да представи документ, респ. да докаже собственост на самите съоръжения - рибарници. Видно от текста на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 6 заявителят трябва да представи документ за учредено право на строеж върху имота за срок не по-малък от 10 години към датата на кандидатстване, както и разрешение за строеж, а съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗУТ застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Не е спорно по делото, че към датата на подаване на заявлението, както и към датата на изискване на допълнителни документи от страна на административния орган предназначението на земята не е било променено. Видно от нотариалните актове, представени по проектното предложение дружеството е кандидатствало с поземлени имоти с начин на трайно ползване "поляна" и в тях липсват данни, че на имота са разположени рибарници. Доказателства в обратната насока не са представени по делото от страна на дружеството. В отговорът по касационната жалба дори ответникът не излага доводи, че приложената по делото скица следва да бъде възприемана като документ, установяващ право на собственост. Без правно значение е обстоятелството дали административният орган е имал възможност да се снабди с необходимите документи, които не се твърди, че са в негово разположение и особено поради изричното нормативно задължение за представянето им от заявителя. В случая по делото не е установено по категоричен начин съществуването на рибарниците, а с оглед разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза, това обстоятелство е в тежест на доказване на лицето, което твърди, че ги притежава като приращение. В този смисъл действително изричен констативен нотариален акт за собственост за рибарниците не е необходим, защото собственикът на земята е собственик и на приращенията, каквито биха били подобни съоръжения, предвид нормата на чл. 92 от Закона за собствеността. Но в настоящия случай именно съществуването на приращенията не се установява, а точно обратно от всички събрани доказателства по делото може да бъде обоснован извод, че недвижимия имот, притежание на "Адко Мобил " ЕООД е с предназначение "поляна". Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Според специалната разпоредба на чл. 12, ал. 3 от ЗУТ без промяна на предназначението в поземлените имоти по чл. 8, т. 3 се допуска застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имотите, при спазване на действащата нормативна уредба и въз основа на подробен устройствен план или виза за проектиране, издадена от главния архитект на общината. Видно от съставения протокол от ОС - Земеделие Червен бряг, издаден във връзка с постъпило заявление за промяна на начина на трайно ползване на имот № 392023 от землището на с. Реслец, имотът представлява горска територия и към датата на изисканата справка нови обстоятелства във връзка с имота не са настъпили. Предвид наличието на поземлен имот с начин на трайно ползване "поляна" разпоредбата на чл. 92 от ЗС се явява неприложима, доколкото не е установено наличието на изградени съоръжения, за чието възстановяване се кандидатства. Следователно отмененият от АС - Бургас административен акт е в съответствие с материалния закон. Като е достигнал до противоположни правни изводи АС-Бургас е постановил неправилно съдебно решение, която следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването. На основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора и предвид липсата на възражение за прекомерност следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер от 15 689,24 лв. (петнадесет хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение, надлежно доказано с приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 29.07.2014 г., пълномощно, банково бордеро, фактура и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение