Решение № 4147 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2012 г.

Решение № 4147 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Антика 999" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. "Граф Игнатиев", бл. 84, вх. В, ап. 57, подадена чрез процесуалния му представител адв. Евтимов, срещу решение № 955/4.06.2012 г. на Административен съд - гр. Бургас, постановено по адм. д. № 2065/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 021100191/5.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-290/23.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на установените факти по делото чрез събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Според касатора, основание за отмяната на РА е липсата на мотиви в него, доколкото в същия има позоваване на друг РА-№ 1001164 от 30.09.2010 г., който е обжалван и не е влязъл в сила. Заключението на вещото лице по назначената ССЕ установява извършване на авансовите плащания и наличие на финансов ресурс. Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът става изискуем на датата на плащанията. Неправилно е преценен от съда сключеният договор за доставка на стока, във връзка с който са направени авансови плащания, но стоката все още не е доставена, както и сключеният в последствие договор. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА и същият да бъде отменен, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил РА № 021100191/5.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-290 от 23.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Със същия на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 257 000 лв. по фактури, издадени от "Винд" ЕООД през м. април и м. май 2010 г., с предмет "авансово плащане". Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Антика 999" ЕООД срещу РА. Подробно е обсъдил клаузите на сключения между "Винд" ЕООД и "Антика 999" ЕООД договор от 1.04.2010 г. и е приел, че в същия не е предвидено авансово плащане, а напротив уреждат се задължения за бъдещо плащане на цената. Липсват срокове за изпълнение. Липсват уговорки за количество, единична цена и сорт грозде. Направен е извод за абсолютна нищожност на така сключения договор поради липса на воля и на двете страни за изпълнението му. Този извод се потвърждава и от представения по делото втори договор от 20.02.2011 г. Същият не препраща нито към неизпълнения предходен договор, нито към спорните 4 броя фактури за авансово плащане. Отделно от това, съдът приема за законосъобразен доводът на ответника по делото, че ревизираното дружество не е разполагало с финансов ресурс за извършване на плащанията, доколкото не е получило твърдяното плащане от "Интермод 2008" ООД и не сочи друг източник на средства. В тази връзка отново подробно са обсъдени аргументите на ревизиращите органи за недоказаност от страна на проверяваното лице на реално извършени доставки на тютюневи изделия и получени във връзка с тях плащания. Така постановеното решение е правилно. Фактите по делото са точно установени от съда и въз основа на тях са направени законосъобразни изводи. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, а и конкретни такива в касационната жалба не се твърдят. Налице е правното основание на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на претендираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит. Както е посочено в мотивите на обжалваното решение, в сключения договор от 1.04.2010 г. за изкупуване на грозде в рамките на гроздоберната кампания през 2010 г., във връзка с който се твърди, че са авансовите плащания, няма договорено задължение за купувача да заплати авансово цената на гроздето. Не е договорено нито количество, нито единична цена, нито обща цена. Според т. 3 от договора, купувачът се задължава да заплати доставеното количество грозде след приемането му и окачествяването му, като цената на всяка партида се определя в зависимост от качеството по ценоразпис на кантара. Безспорно е установено по делото, че доставка на грозде реколта 2010 г. в изпълнение на договора от 1.04.2010 г. от страна на доставчика "Винд" ЕООД в полза на купувача "Антика 999" ЕООД не е осъществена. Клаузите на втория договор от 20.02.2011 г., сключен между същите страни, за изкупуване на грозде реколта 2011 г. са идентични с тези на предходния. Няма уговорка за авансово плащане на цената, количество грозде, единична и обща цена, нито клауза, според която извършените вече авансови плащания през м. април и м. май 2010 г. са във връзка с доставката на грозде по втория договор. Отделно от това, липсват доказателства по делото за изпълнението и на договора от 2011 г. при последно проведено съдебно заседание в първоинстанционното производство от 30 май 2012 г., в което е приключило събирането на доказателствата. Едно от основанията да не бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит при авансовите плащания в случая, дори и те да са извършени в действителност, е това, че доставката на стока не е индивидуализирана чрез всички необходими релевантни за данъчното й облагане елементи. Както е посочено в т. 28 от решение на СЕС от 19 декември 2012 г. по дело № С-549/11 "Орфей България" ЕООД, за да бъде ДДС изискуем преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно, в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Още по-подробни съображения в тази насока са изложени в решение на СЕС от 21 февруари 2006 г. по дело С-419/02 BUPA Hospitals Ltd и Goldsborough Developments Ltd. В т. 48 от същото е посочено следното: Втора точка на чл. 10, § 2 от Шеста директива предвижда, че когато е извършено предварително плащане, ДДС става изискуем, без да е осъществена все още доставката. За да стане данъкът изискуем в такава ситуация цялата релевантна информация, засягаща данъчното събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнения следва вече да са известни и за това, в частност, както е отбелязал Генералният адвокат в точка 100 от своето Становище, когато е извършено предварително плащане стоките или услугите следва да бъдат точно идентифицирани; т. 49. Това заключение, още повече, се подкрепя от обяснителния меморандум към предложението за Шеста директива (Бюлетин на Европейските общности, допълнение 11/73, стр. 13), в което Комисията отбелязва, че когато са получени плащания преди данъчното събитие, получаването на тези суми дава основание за начисляването на данък, тъй като страните по сделката по този начин демонстрират своето намерение всички финансови последици от данъчното събитие да настъпят предварително; т. 50. В тази връзка, също не бива да се забравя, че доставката на стоките или услугите са предмет на ДДС, а не плащанията, направени за заплащане на тези доставки (виж Дело C-108/99 Cantor Fitzgerald International [2001] ECR I-7257, § 17). A fortiori, плащания за доставка на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани не могат да бъдат предмет на ДДС; т. 51. Съответно отговорът, които трябва да се даде на четвърти и шести въпрос трябва да бъде, че предварителните плащания от вида, който се разглежда в главното производството, при които са платени еднократни суми за стоки, които са описани общо по списък, който може да бъде променян по всяко време със споразумение между купувача и продавача и от които купувачът може вероятно да си избере някои стоки въз основа на споразумение, от което той едностранно може да се оттегли по всяко време, като при това му се възстановява неизползваната разлика от предплащанията не попада в обхвата на втора точка от чл. 10, § 2 от Шеста директива. Правилно е приел първоинстанционния съд, че неизпълнението и на двата договора показва симулативност на сделките, сключени при липса на воля и на двете страни за изпълнението им с цел преследване на облага, свързана с намаляване на дължимия ДДС за съответния данъчен период. Показателен в тази насока е фактът, че "Винд" ЕООД за същите данъчни периоди е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в приблизително същия размер, както и жалбоподателя /259 200 лв./ във връзка с авансови плащания по договор, сключен с "Интермод 2008" ООД. Същевременно за данъчния период м. април 2010 г. "Интермод 2008" ООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 227 587.59 лв. по фактури, издадени от "Антика 999" ЕООД за доставки на цигари, по отношение на които не е доказана реалността на доставките и е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Интермод 2008" ООД с РА № 2001008188/16.03.2011 г., влязъл в сила. Правилно е прието от съда, че в съдебното производство жалбоподателят не е доказал реално плащане, получено от "Интермод 2008" ООД във връзка с доставките на цигари, чрез което да е направено авансовото плащане към "Винд" ЕООД и не е доказана реално осъществена доставка на цигари от жалбоподателя в полза на "Интермод 2008" ООД. Заключението на вещото лице по ССЕ е изготвено само въз основа на движението на счетоводното отразяване на плащанията в брой по сметка 501 по тези фактури. Неоснователен е доводът на касатора за немотивираност на РА. Позоваването на предходен РА на жалбоподателя е само във връзка с приобщаване на доказателства, събрани в предходната ревизия и това, че същият е обжалван и не е влязъл в сила не опорочава констатациите, направени въз основа на така събраните доказателства. С оглед на изложеното, решението на Административен съд - Бургас като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,