Решение № 13137 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2012 г.

Решение № 13137 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2546/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес" - София, срещу решение № 17 от 3.01.2012 г., постановено по адм. дело № 5912/2011 г. на Административен съд - София град (АССГ). В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето АПК. Ответникът - Александър Атанасов Сиромахов, от гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. С решение № 17 от 3.01.2012 г. по адм. дело № 5912/2011 г. на АССГ е отменена заповед № 466/15.06.2011 г. на директора на 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес", гр. София, с която на основание чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, на Александър Атанасов Сиромахов, е наложено наказание "Преместване в друго училище до края на учебната 2012 г." за неуважение и грубо отношение към учители, незачитане и уронване на техния авторитет пред другите ученици и отправяне на заплахи, квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от директора на училището в рамките на предоставените правомощия по чл. 147, ал. 1, т. 8 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) и при наличие на материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ученика за неизпълнение на нормативноустановените му задължения като обучаващ се в 164 ГПИЕ, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Развил е съображения, че при издаване на заповедта не е спазена процедурата по чл. 140г, ал. 1, ал. 3 и ал. 7 ППЗНП, задължаваща органа преди налагане на наказанието да уведоми родителя, да изслуша ученика и провери фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение, както и да уведоми Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по настоящия адрес на ученика. При преценка на материалноправната законосъобразност на акта съдът е приел, че провиненията са описани в докладни, изложения и становища на класния ръководител, главния учител по испански език и други преподаватели. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели помощник-директора и учителя по испански, чиито показания кореспондират на данните от административната преписка, поради което са кредитирани изцяло. На базата на тези доказателства АССГ е счел за доказано по делото, че Александър Сиромахов е създавал пречки на учителите при и по повод изпълнението на служебните им задължения, говорил им е на "ти", влизал е в пререкания по повод поставяни ниски оценки, редовно е присъствал в час по испански език със слушалки на ушите и полягвал на чина, имитирайки спане, игнорирал е опитите за контакт, репликирал и обиждал учителите, отнасял се пренебрежително и агресивно с тях и с част от съучениците си. От събрания доказателствен материал съдът е приел за установено също, че ученикът е употребявал груби и обидни изрази и квалификации, с които е накърнявал личното достойнство на преподавателите си, констатирана е конфликтна ситуация със съученичка (психически тормоз и заплаха за физическо насилие), наложила среща с родителя в края на октомври 2010 г., като за грубо и недисциплинирано поведение в рамките на учебната 2010 - 2011 г. Сиромахов има 11 вписвания на предприета мярка "отстраняване от час" и забележки. Съдът е приел, че поведението на ученика е било нагло и арогантно, засягало е авторитета на учителите и е създавало неблагоприятна учебна среда, като въпреки положените от преподавателите усилия за коригиране поведението му - разговори, забележки, среща и изпращане на мейл на родителя за възникналите проблеми (10.04.2011 г.), целеният резултат не е постигнат. На 8.06.2011 г. в ученическата книжка на Александър Сиромахов е вписана забележка за предстоящото наказание, която е подписана от родителя с дата 16.06.2011 г. На 13.06.2011 г. пом.-директорът е провел разговор с ученика, на който го е запознал с предложението за налагане на наказанието и евентуалните му последици, уведомил го е и за предстоящото провеждане на Педагогически съвет (ПС) на 15.06.2011 г. На последната дата ученикът е отсъствал от училище, а телефонът му е бил изключен. Независимо от така установените релевантни за спора факти решаващият съд е счел, че процедурата за налагане на наказание по чл. 140г ППЗНП не е спазена, т. к. изпратеното уведомление по ал. 1 е получено от родителя на 16.06.2011 г. (1 ден след провеждане на ПС), независимо от своевременното му изпращане (2.06.2011 г.), опитите на пощенската станция да го връчи на адресата и въпреки многократните опити на класния ръководител и директора да се свържат по телефона с родителите. Родителят е известен за датата на ПС и чрез вписване в ученическата книжка на Александър Сиромахов на 8.06.2011 г., но според съда там не се съдържа уведомяване на правата му по чл. 140г, ал. 1 и ал. 4 ППЗНП. АССГ е счел за неспазена процедурата по чл. 140г, ал. 7 ППЗНП, т. к. изпратеното уведомление до ДСП, макар и получено на 3.06.2011 г. не съдържа данни за датата на провеждане на ПС. По този начин е приел, че са засегнати правата на ученика на участие в административното производство. Решението е неправилно. Решаващият мотив на АССГ за отмяна на акта е обусловен от извод, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35, вр. с чл. 26, ал. 1 АПК, вр. с чл. 140 г., ал. 1, 4 и 7 ППЗНП да уведоми родителите на ученика за започналото административно производство по издаване на оспорената заповед, с което е нарушено правото му на участие и защита. При данните по делото този аргумент не може да бъде споделен, по следните съображения: Уведомлението на заинтересуваните лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Дори да се възприеме тезата, че поради незаконосъобразно процедиране от страна на административния орган ответникът и неговите родители не са надлежно уведомени за започналото административно производство по налагане на наказание на ученика, в конкретния случай допуснатото нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК не може самостоятелно да обоснове отмяна на заповедта. Поначало основание за отмяна съставлява не всяко, а само същественото нарушение на административнопроизводствените правила. В теорията се приема, че съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение на съществуването на спорното субективно право (Виж: Коментар на АПК, издание "Сиела" 2006 г., стр. 301). Съгласно константната съдебна практика, съществено е това нарушение за административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице, поради което и с оглед наличието на категорични доказателства, установяващи факти на непристойно поведение на ученика, както и предвид разностранните опити за осъществяване на контакт с родителите по повод налагането на наказанието, следва да се приеме, че нарушаването на административнопроизводственото правило на чл. 26, ал. 1 АПК не е довело до незаконосъобразност на акта, при липсата на възражения и доказателства на адресата относно правопораждащите отговорността му факти, както и относно вида и размера на наказанието. Както бе посочено по-горе, административният акт се издава след изясняване на фактите от значение за случая (чл. 35 АПК), което пък е основната цел на административното производство (чл. 7, ал. 3 АПК). Наложеното наказание е за нарушение по чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП, при което от определящо значение за преценка законосъобразността на заповедта на директора на 164 ГПИЕ е установяването на правнозначимите факти, свързани с вмененото нарушение и правилното определяне на вида и размера на наложеното наказание на ученика. Преценявайки допуснатото нарушение на правилата на чл. 26 и чл. 35 АПК относно неуведомяването на родителя на Александър Сиромахов за започналото административно производство АССГ неправилно е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до ограничаване правото на участие и защита на адресата в производството по постановяване на оспорената заповед. Нарушението, доколкото такова обективно е налице, въпреки индициите за възпрепятстване на опитите за надлежно уведомяване, няма за резултат неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, поради което и не може да се прецени като съществено. При положение, че жалбоподателят е реализирал и процесуалните си права на защита, без да обори релевантните за отговорността му факти и обстоятелства, липсват основания да се приеме, че допуснатите нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на оспорения административен акт са съществени и могат самостоятелно да обуславят неговата незаконосъобразност. Произнасяйки решението си съдът не е отчел факта, че на 13.06.2011 г. пом.-директорът е провел среща с Александър Сиромахов, на която е обсъждано предстоящото налагане на наказание и е уведомен за свикания на 15.06.2011 г. ПС. В ученическата му книжка е направено отбелязване на 31.05.2011 г. за предстоящия ПС на 1.06.2011 г. Родителите са запознати, но не са се явили и дори не са се заинтересували от проблема. На това заседание е направено предложение за налагане на процесното наказание и заседанието е отложено за 15.06.2011 г. за изпълнение на процедурата по чл. 140г, ал. 7 ППЗНП. На 8.06.2011 г. в книжката е вписано съобщение за датата на новото заседание на ПС, за вида на нарушението и предложеното наказание. На 2.06.2011 г. е изпратено препоръчано писмо до родителите на адреса, посочен в личния картон на ученика, което същите са се явили да получат в съответната пощенска станция на 16.06.2011 г. След изпращане на писмо до ДСП, социалните работници са правили опити за контакт с родителите на датите 6.06.2011 г. и 13.06.2011 г., но последните са се отзовали на поставеното съобщение и са осъществили обратна връзка едва на 16.06.2011 г. Между 2.06.2011 г. и 15.06.2011 г. родителите са търсени многократно от класния ръководител и директора на училището на посочените в личния картон на ученика мобилни телефони, но не са отговорили на обажданията. На датата 15.06.2011 г. мобилният телефон на ученика е бил изключен, а самият той е полагал изпит по английски език в BRITISH COUNCIL, независимо, че впоследствие е представил медицинска бележка за заболяване, наложило 2-дневно домашно лечение. Видно от приложения протокол № 11/15.06.2011 г. заседанието на ПС е проведено при необходимия кворум, като решението за налагане на наказание е взето с мнозинство от 40 от общо 42-ма присъстващи. Вземането на решение за налагане на процесното наказание е предхождано от разговори с ученика, в т. ч. във връзка с предстоящото произнасяне на ПС, от необходимите обсъждания от членовете на ПС относно провиненията, незадоволителното и влошаващо се поведение на Сиромахов, както и наложителността от налагане на наказание. Безспорно е установено по делото, въз основа на писмените доказателства и свидетелските показания, че бащата е уведомяван за проблемното поведение на сина си, присъствал е в училище по повод възникнала конфликтна ситуация със съученичка, самият ученик е известен за предстоящото му санкциониране, след което опитите родителите да бъдат уведомени за внесеното предложение в ПС за налагане на наказание на сина им са били безуспешни. На ученика е предоставена възможност да изрази позицията си, при което неизслушването от ПС не е ограничило правото му на защита, доколкото в тежест на родителите е било да проявят активност и организират участие - своето и на детето на заседанието, на което е взето решението за налагане на наказание. Участието на ДСП не е задължително в производството по налагане на наказание по чл. 139 ППЗНП, а от друга страна - в защита на своите права и интереси ученикът също има възможност да ангажира участието на служител от Агенцията (чл. 140г, ал. 7 ППЗНП). Приложената медицинска документация за внезапно заболяване на датите 14 и 15.06.2011 г. не е представена своевременно на училищните власти, нито пък те са били уведомени за издаването й. Още повече, че на датата 15.06.2011 г. от 8.30 ч. до 14.40 ч. Александър Сиромахов се явил на изпит по английски език, организиран от Британски съвет - България, което означава, че здравословното му състояние е позволявало явяване и на заседанието пред ПС. Описаните факти, които не са оспорени от ответната страна сочат на неизпълнение на произтичащите от нормите на чл. 140и, ал. 3, т. 2, 4 и 5 ППЗНП задължения на родителите на ученика във връзка с дължимото по закон взаимодействие и сътрудничество с училищните власти, респ. за неоказване на необходимото съдействие при изпълнение задълженията на училищното ръководство. Представеното в съдебното производство доказателство за претърпяна от майката на ученика хирургична интервенция в периода 2.05. - 10.05.2011 г. е неотносимо към спора, доколкото предшества налагане на наказанието. От друга страна - неправомерното поведение на ученика касае цялата учебна година и не може да се свърже конкретно с това обстоятелство. Следва изрично да се отбележи, че ответникът не е оспорил, нито е оборил релевантните за отговорността му факти относно вмененото провинение и правилното определяне на вида и размера на наложеното наказание, т. е. установеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 5 ППЗНП е несъмнено. Издавайки заповедта на соченото в нея основание, при наличие на правопораждащите го юридически факти, директорът на 164 ГПИЕ не е нарушил материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК), като е предприел и необходимите действия за надлежно уведомяване на ученика и неговите родители за издаването на акта. Многократните опити на училищните власти и длъжностни лица от ДСП за свързване с родителите във връзка с провежданата процедура по налагане на оспореното наказание, сочат на неглижиране на задълженията на родителите по чл. 140и, ал. 3, т. 2, 4 и 5 ППЗНП, които в съдебното производство не могат да черпят благоприятни последици от собственото си виновно поведение, позовавайки се на неизпълнение на задължения на училищното ръководство, за които не са осъществили дължимото съдействие. Училищните органи и родителите са равнопоставени участници в учебния и възпитателен процес на подрастващите, като за изпълнение на целите му е необходимо взаимодействие и изпълнение на задълженията на всеки от тях, диалог и сътрудничество. Респ. правата на участниците в процеса корелират със задължения, чието изпълнение е взаимно обусловено. Установените факти, релевантни за процесуалната законосъобразност на заповедта, предвид приложимото правно основание, налагат извод, че в настоящия казус нарушението на административнопроизводствените правила не може да се прецени като съществено, т. к. не е повлияло и не е могло да повлияе върху крайното решение по същество на административния орган. Липсата на мотиви в обжалвания административен акт също не е основание за отмяна, т. к. те се съдържат отделно от акта в предхождащи издаването му документи, а именно в докладната на класния ръководител и решението на ПС, отделно от това - текстът на приложената правна норма съдържа обуславящите го фактически обстоятелства, чието наличие е несъмнено установено. Мотивите могат да бъдат изложени отделно от административния акт и не е необходимо да съвпадат по време с издаването му. Възможно е мотивите да предхождат постановяването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая заповедта е издадена на основание на подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). В докладната на класния ръководител, становищата на пом.-директора Георгиева, педагогическия съветник Николова, докладните на учителките Алеманова и Томова, отбелязванията в книгата за контролната дейност на директора на гимназията по повод случая "Сиромахов" (24.11.2010 г., 10.05.2011 г., 13.06.2011 г., след това (макар и без значение за делото) - 16.06.2011 г., 20.06.2011 г., 21.06.2011 г., 22.06.2011 г.) и в протокола от заседанието на ПС от 15.06.2011 г. са описани подробно провиненията на ученика, обсъдени са от ПС. Изготвена е докладна на класния ръководител с предложение за налагане на наказание на ученика, въз основа на която са свикани заседания на ПС на 1.06.2011 г. и 15.06.2011 г. Поведението на Сиромахов е било обсъждано и на ПС на 10.05.2011 г., видно от приложеното към преписката копие от протокол № 9. При тези данни не може да се счете, че правата на участие и защита на ученика са били засегнати при издаването на заповедта, защото фактическите основания за налагането на наказанието са му били известни и той е могъл да се защити срещу тях както при разговора с пом.-директора на училището, пред ПС, за чието провеждане е бил уведомен, а също така и в хода на съдебното производство. Наложеното наказание е съразмерно на поведението на Сиромахов, т. к. с оглед предприеманите по-леки и оказали се неефикасни мерки е подходящо и необходимо, без да обременява прекомерно субекта с оглед преследваната цел за постигане на лична и генерална превенция. Предприетата мярка удовлетворява кумулативното наличие на тези три критерия, поради което следва да се приеме, че е пропорционална, т. е. съответства на значимостта на заложените общественозначими цели. Предвид характера, многобройността на неприемливите прояви и последиците от тях и най-вече с оглед сериозното влошаване на учебната дисциплина в класа, наказанието е еквивалентно на допуснатото нарушение. Обстоятелството, че в заповедта не е посочен редът и органът, пред който тя се оспорва, е несъществено нарушение, доколкото това не е задължителен реквизит на самото волеизявление. Непосочването пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Липсата на този реквизит не се отразява върху правото на жалба, а има за последица единствено удължаването на срока за обжалване на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Съдът по същество правилно е приел, че не е налице нарушение на формата при издаването на административния акт и на специалния чл. 140д ППЗНП, който предвижда в заповедта на директора за налагане на наказание да се посочват видът на наказанието, срокът и мотивите за налагането му. Отделно от изложеното по-горе, тези реквизити се съдържат в обжалваната заповед, макар причините за наказанието да са изброени само като правна квалификация по чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП. С оглед изложеното, изводът на АССГ за незаконосъобразност на оспорената заповед е направен в нарушение на материалния закон. Като е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, АССГ е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Спорът е изяснен откъм фактическа страна, поради което делото следва да бъде окончателно решено с отхвърляне жалбата на Александър Атанасов Сиромахов срещу заповедта на директора на 164 ГПИЕ - София срещу заповедта за налагане на наказание "Преместване в друго училище", на основание чл. 139, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 135, ал. 1, т. 5 ППЗНП. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4, вр. с чл. 228 АПК в полза на касатора се дължат направените по делото разноски в размер на 160 лева (150 лева - адвокатско възнаграждение по договор № 0230051/21.07.2011 г. (л. 21 от делото) и 10 лева - такса за издаване на съдебно удостоверение (л. 106). Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,