Решение № 14482 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2020 г.

Решение № 14482 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на държавен фонд "Земеделие"/ИД на ДФ3/, чрез процесуален представител, против решение № 4037 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело № 2629/2020 на Административен съд София-град/АССГ/. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответната страна Д. Нанчева, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Съображения излага в отговор на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на осн. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ Държавен фонд "Земеделие" е осъден да заплати на Д. Нанчева сумата от 13830 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за периода 1.08.2019 г. -1.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.03.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното изплащане на сумата. В конкретния случай касатора обжалва решението изцяло, а възраженията му свеждат до неуважено от първоинстанционния съд възражение за прихващане, относно изплатена на Нанчева сума с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл, в размер на две основни заплати с удържан данък общ доход от 10% върху всяка сума, за месеците август и септември 2019 г. Правилно АССГ е счел, че ищцата има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Не е спорно по делото, че заповед № 1650/1.08.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която служебното правоотношение на Нанчева е прекратено а осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, е отменена с решение № 6443/31.10.2019 г. по адм. д. № 9324/2019 г. по описа на АССГ, влязло в сила на 14.02.2020 г. Основното месечно възнаграждение на заемана от Д. Нанчева длъжност "Началник на отдел", с ранг IV старши в дирекция "Селскостопански пазарни механизми", отдел "Вино" е 2305 лв. считано от 1.01.2019 г. През исковия период от 1.08.2019 г. -1.02.2020 г. служителката не е работила по трудово или служебно правоотношение. При тези данни правилно е прието, че Делчева има право на обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за периода, през който не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение, но не за повече от 6 месеца съгласно нормата на 104, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно е заключението, че обезщетението следва да бъде определено на база 2305 лв. и следва да е в размер на посочената по-горе брутната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, за период от 6 месеца. Неправилен е извода на АССГ, че направеното възражение на ответника за намаляване размера на дължимото обезщетение чрез прехващане за два месеца е неоснователно. Приемайки за безспорно установено, че на ищцата са изплатени обезщетения по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие в размер на една основна заплата, и обезщетение по чл. 61 ЗДСл за неползван платен годишен отпуск /посочени в заповед № 1650/1.08.2019 г. на ИД на ДФ3/, които не се припокриват с обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, съдът не е кредитирал представените от ответната страна пред АССГ и приети по делото заверени копия на две платежни нареждания- № Е01823 от 8.10.2019 г. и № Е00923 от 1.11.2019 г. на БНБ, от които е видно, че на Д. Нанчева, е заплатено обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл, за суми от по 2074. 50 лв. /общо в размер на 4149 лв. /, представляващи БТВ на ищцата с удържан данък общ доход. Това обстоятелство се потвърждава от представените пред касационната инстанция писмени доказателства- Заповед № 03-РД/4517 от 30.10.2019 г. и Заповед № 03-РД/4157 от 4.10.2019 г., с което на осн. чл. 106, ал. 2 ЗДСл и заявление с вх. № 02-6500/5101 от 27.09.2019 г. от Д. Нанчева, е наредено на служителката да се изплати обезщетение за времето, пред което е останала без работа в размер на основната месечна заплата за период от един месец за периода 1.08.2019 г. до 31.08.2019 г. и съответно за периода 1.09.2019 г. до 30.09.2019 г. Целта на предвиденото в нормата на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл обезщетение, е възмездяване служителя за вредите, претърпени от прекратяването на служебното правоотношение, при което след отмяна на уволнението, отпада основанието за изплащане на този вид обезщетение. При тези факти, противно на възприетото от първостепенния съд, направеното възражение за прихващане от ИД на ДФЗ с придружителното писмо до АССГ е основателно, защото получената сума от Нанчева в размер на 4149 лв. е на отпаднало основание, поради което се дължи връщането й. Вземанията на страните, предвид дължимите взаимно суми, определени по основание и размер, следва да бъдат погасени до размера на по-малкото от тях, като в конкретния случай Държавен фонд Земеделие дължи на Нанчева сумата 9681 лв. /чл. 104, ал. 2 във връзка с чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/. С оглед изложеното решението в частта, в която искът на Д. Нанчева за заплащане на обезщетение е уважен над сумата 9681 лв. до 13830 лв. като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост следва да бъде отменено, и се постанови нов акт по същество, с който предявеният от Нанчева иск над сумата 9681 лв. се отхвърли като неоснователен. Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано от Д. Нанчева, поради което настоящият състав не се произнася по допуснато от съда неправилно прилагане на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., относно датата на дължимост на законната лихва към обезщетението. Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд София-град следва да бъде отменено в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за разликата над 9681 лв. до 13830 лв. и вместо него се постанови ново решение по същество, с което искът на Нанчева в тази част бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната по касация страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,