Решение № 12194 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2018 г.

Решение № 12194 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6466/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 748 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 445/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Х състав.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи за неправилност на решението, поради законосъобразност на РА по трите му части. Иска отмяната на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата на "Бридж Ком" ООД срещу РА да се отмени. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответната страна - "Бридж Ком" ООД, чрез процесуален представител адв. Апрахамова, в писмен отговор и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС - Пловдив е Ревизионен акт № Р-16001616002915-091-001/07.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 53 от 02.02.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на "Бридж Ком" ООД са установени задължения за ДДС на обща стойност 121 089, 61 лева, ведно със съответната лихва в общ размер на 19 805, 46 лева.

С процесния РА са установени задължения за ДДС по три пункта.

1. Допълнително начислен ДДС в размер на 40 524, 79 лв. във връзка с декларираните доставки от "Бридж Ком" ООД като посредник в тристранни операции с предмет 400 бр. мобилни телефони Samsung I9505 Galaxy S4 по фактури с № 00000000001/08.10.2014 г. и № 0000000002/09.10.2014 г. на обща стойност 206 926, 81 лв., издадени от "Бридж Ком" ООД с получател румънското дружество "AZUL LAND" S. R. L, с VIN № RO24394522.

1. Допълнително начислен ДДС в размер на 49 521, 62 лв. във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки по издадени от "Бридж Ком" ООД фактури с № 0000000004/13.10.2014 г. и № 0000000007/27.10.2014 г. на обща стойност 247 608, 08 лв. към контрагента "AZUL LAND" S. R. L, с VIN № RO24394522.

1. Допълнително начислен ДДС в размер на 31 043, 20 лв. върху данъчната основа от 155 216, 00 лв. за получена доставка на 320 бр. таблети по фактура № 201606108/11.03.2016 г. от унгарската фирма "APCOM CE KERESKEDELMI" КFT, с VAT № HU12916593 на стойност 155 216, 00 лв.

Същите ще бъдат разгледани самостоятелно в настоящото решение.

1. Относно допълнително начислен ДДС в размер на 40 524, 79 лв. във връзка с декларираните доставки от "Бридж Ком" ООД като посредник в тристранни операции, в хода на ревизията е прието, че по молба за информация, отправена до румънската данъчна администрация са получени отговори, че "AZUL LAND" S. R. L, с VIN № RO24394522 е "липсващ търговец", дерегистриран през м.10.2014 г. и не е декларирал ВОП по фактурите, издадени от "Бридж Ком" ООД.

При анализа на представените от РЛ документи за реално получаване на доставките от румънското дружество е прието, че потвържденията за получаване от "AZUL LAND" S. R. L, не съответстват на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, тъй като не посочват номер на товарителницата, с която стоките са изпратени по куриерската фирма "Юнайтет прсл Сървисъс" от полското дружество до румънското дружество "AZUL LAND" S. R. L, а при проследяване на пратката от куриерската фирма се установявало несъответствие с потвържденията и относно мястото на доставката на територията на Румъния.

Прието е, че РЛ не е представило необходимите доказателства за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, поради което на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС доставките следва да се третират с място на изпълнение на територията на Р България и съответно да бъдат обложена с данък.

За да отмени РА, в тази му част, АС – Пловдив е приел, че по делото са представени от РЛ към фактура № 1/08.10.2014 г. и съответно към фактура № 2/09.10.2014 г. следните доказателства:

1. Поръчки на "AZUL LAND" S. R. L за доставка на конкретно посочени по вид, модел, цвят и стойност телефонни апарати SAMSUNG i9505 S4;

1. Проформа фактури по поръчката, издадени от "Бридж Ком"- ООД;

1. Поръчки от "Бридж Ком" ООД до Екшън С. А. Полша;

1. Проформа фактури, издадени от Екшън СА, Полша за доставка на поръчаните телефонни апарати;

1. Фактури, издадени от Екшън СА Полша за доставка на телефонните апарати, посочени по брой, модел, цвят, единична цена, единична и обща стойност, както и условия – авансово плащане, доставка – DAP Тимишуара чрез UPS;

1. Разпечатка от UPS за проследяване на доставката до Румъния;

1. Потвърждения за получаване, издадени от "AZUL LAND" S. R. L и удостоверяващи, че на 08.10.2014 г., респ. 09.10.2014 г. в Тимишуара, Румъния е получило по фактура № 0000000001 от 08.10.2014 г. и № 0000000002/09.10.2014 г. конкретно посочени по вид, модел, цвят и стойност телефонни апарати SAMSUNG i9505 S4, доставени от "Юнайтет прсл Сървисъс" с положен подпис на Н. Джеймс и печат на "AZUL LAND" S. R. L.;

1. Валидация на ДДС номера на "AZUL LAND" S. R. L в превод от заклет превод от страницата на официалния сайт на Европейската комисия;

1. Доказателства за плащанията по фактурите по банков път.

При така събраните доказателства, АС – Пловдив е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 62, ал. 5 от ЗДДС - приложени са фактури от прехвърлителя и от посредника, VIES-декларации и писмени потвърждения. Приел е, че представените по делото потвърждения за получаване удостоверяват получаването на стоките. Посочените тях в дата и място на получаване, и посочените количества на доставената стока съвпадат с тези по фактурите за извършени ВОД. Позовал се е на заключение по назначена ССчЕ, че съвпадат количествата стоки по фактурите, издадени от прехвърлителя, с количествата по данъчни документи, издадени от посредника към придобиващия в тристранната операция. Приел е, че за реалността на извършените доставки и участието на ревизираното лице в тях в качеството на посредник свидетелстват и извършените плащания.

По отношение на доводите на органите по приходите, съдът е обосновал изводи за неоснователност, като на първо место е посочил, че присъединеният в ревизионното производство формуляр SСАС е изпратен от данъчната администрация на Румъния към България като запитване от НАП – Р България, но относно друго лице – PINOT TREIDING, но релевантните обстоятелства са тези, че конкретното запитване не е относно "AZUL LAND" S. R. L., поради което е обосновал извод, че приходната администрация не е събрала доказателства, при доказателствената й тежест в тази насока, с оглед правните последици на РА, че "AZUL LAND" S. R. L. към момента на извършваните сделки с "Бридж Ком" ООД е дерегистриран "липсващ търговец" от V. I. E. S. (VIES-системата).

Неоснователно органите по приходите приели и несъответствия в мястото на доставка – Ghiroda, установено при проследяване адреса на доставката по куриерската фирма и Тимишоара, посочено в потвържденията за получаване, доколкото се установило по делото, че Ghiroda е всъщност квартал в Тимишоара. Приел е, че мястото на доставката, както и обстоятелството, че стоките са превозвани от територията на Полша до посочения във фактурите адрес в Румъния, се потвърждава, както от информацията за проследяване на пратката, така и от представените потвържденията за получаване от страна на "AZUL LAND" S. R. L.

Приел е за неоснователни доводите на органите по приходите, че потвържденията за получаване, издадени от "AZUL LAND" S. R. L. не съответстват на изискванията на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, като е посочил, че съгласно действащата към тези периоди редакция на нормата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС се изисква писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница, а съдържанието на представените потвърждения напълно припокривало нормативно предвидените изисквания. Отделно от това е посочил, че от една страна потвържденията за получаване не са били оспорени по своето съдържание и автентичност от приходните органи и по надлежния процесуален ред, а от друга страна, жалбоподателят е ангажирал множество писмени и гласни доказателства, както и заключение по назначена ССчЕ в подкрепа на тезата си за реално получаване на стоките на територията на Румъния от получателя в тристранната операция "AZUL LAND" S. R. L.

Решението, в тази му част е правилно постановено.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилна преценка на доказателствата и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Съгласно чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А /прехвърлител/ извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б /посредник/, което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В /придобиващ/; 2. стоките се транспортират директно от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.

Съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП няма да е на територията на Р. България /в съответствие с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС/, а в случая ще е на територията на Румъния, ако са налице следните условия:

• българският посредник придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;

• българският посредник осъществява последваща доставка на стоките до румънската фирма "AZUL LAND" S. R. L. -придобиваща в тристранната операция;

• българският посредник издава фактура за доставката до румънската фирма, отговаряща на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, в която посочва, че е посредник в тристранна операция и че данъкът по доставката се дължи от румънската фирма - придобиващ. В тези случаи, съгласно чл. 114, ал. 3, във фактурата като основание за неначисляване на данъка се посочва "чл. 28с(Е)( 3)77/388/ЕЕС".

• българският посредник декларира доставката до румънската фирма във VIES –декларацията за съответния данъчен период.

С ППЗДДС в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 се уреждат начина за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, като е предвидено, че посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:

1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на посредника;

1. фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;

1. VIES-декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;

1. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.

В случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

Правилно първоинстанционния съд е установил, че РЛ, като посредник в тристранна операция разполага с документите по чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС. Сред тях, освен фактури и VIES декларация за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени. Правилно съдът е приел, че представените потвърждения за получаване отговорят на изискванията за реквизити по чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, а отделно от това същите не са оспорени от приходната администрация и съдържанието им се потвърждава от всички останали събрани по делото писмени доказателства за изпращане на стоките от полското дружество с куриерска фирма "Юнайтет прсл Сървисъс" и получаването им в конкретно посочено място на доставката – Тимишоара, Румъния от получателя в тристранната операция "AZUL LAND" S. R. L. Още в хода на ревизията органите по приходите са проследили движението на стоките по данните от куриерската фирма и са установили получаването им в Ghiroda, който е квартал на гр. Тимишоара, Румъния. С оглед изложеното правилна е преценката на съда, че по делото не е доказано и разминаване между мястото на доставката, посочено от куриерската фирма и мястото на доставката по сочено в потвържденията за получаване.

На следващо место, обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че по делото не е доказано с приложените по преписката формуляри на SCAC твърдение на приходната администрация, че "AZUL LAND" S. R. L. е липсващ търговец и не е декларирал получаването на стоките в Румъния. Понятието "липсващ търговец" е регламентирано в Регламент 1925/2004 г., който е регламент по приложението на Регламент 1798/2003 г. Според легалната дефиниция, "липсващ търговец" е търговец, който е регистриран като данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган. Когато тези предпоставки бъдат безспорно установени, може да се приеме, че получателят е липсващ търговец. От една страна, такива данни и констатации в приложените по преписката SCAC, няма, а от друга - правилно първоинстанционния съд е установил, че обмена на информация касае друго юридическо лице - "Пинот Трейдинг" ООД имащо търговски отношения с румънското дружество "AZUL LAND" S. R. L., като обмен на информация по отношение на търговските отношения между РЛ "Бридж Ком" ООД и "AZUL LAND" S. R. L. по делото няма.

Следователно, обоснован на събраните доказателства е извода на АС – Пловдив, че РА, в тази му част е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния закон, поради което решението на АС – Пловдив е правилно постановено.

1. Относно допълнително начислен ДДС в размер на 49 521, 62 лв. във връзка с деклариран ВОД на стоки от "Бридж Ком" ООД по издадени от него фактури с № 0000000004/13.10.2014 г. и № 0000000007/27.10.2014 г. на обща стойност 247 608, 08 лв. към контрагента "AZUL LAND" S. R. L, с VIN № RO24394522

За да приемат, че не е извършен ВОД на стоки от "Бридж Ком" ООД по издадени от него фактури с № 0000000004/13.10.2014 г. и № 0000000007/27.10.2014 г. към контрагента "AZUL LAND" S. R. L, в хода на ревизията е прието, че с получените отговори от румънската данъчна администрация се установило, че "AZUL LAND" S. R. L, с VIN № RO24394522 е "липсващ търговец", който не е декларирал ВОП по фактурите, издадени от "Бридж Ком" ООД. И на следващо место, че представените от РЛ международни товарителници за транспорт не съдържат подпис и печат на получателя, името на лицето, което ги е подписало за превозвач, поради което с тях не се доказва транспортиране на стоките до Румъния. С оглед на това е прието е, че ревизираното дружество не е имало право да прилага нулева ставка по чл. 53 от ЗДДС, във връзка с чл. 7 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС по издадените фактури с № 0000000004/13.10.2014 г. и № 0000000007/ 27.10.2014 г. и на основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е начислен ДДС.

За да отмени РА, в тази му част, АС – Пловдив е приел, че към фактура № 0000000004 /13.10.2014 г. и № 0000000007/27.10.2014 г. са представени:

1. Поръчка от "AZUL LAND" S. R. L към "Бридж Ком" ООД за доставка на конкретно посочени по вид, модел и брой телефонни апарати, единична и обща стойност и адрес на доставката;

1. Поръчка от "Бридж Ком" ООД към чешко дружество за доставка на поръчаните от румънското дружество апарати;

1. Фактура, издадена от чешкото дружество към РЛ за доставка на същите апарати;

1. Протокол за начисляване на ДДС по фактурата за доставка;

1. Проформа фактура от РЛ към "AZUL LAND" S. R. L за доставка с посочени условия за плащането и доставката;

1. Е-mail с посочени данни за проследяване на пратката, и проследяване на пратка на ТНТ – изпращач чешкото дружество и получател РЛ, с посочен № на пратката;

1. Фактура № 1100/16.10.2014 г. на превозвача "Дрийм Карго Сървисис С. Р. Л. за услуга международен транспорт Пловдив, България – Тимишоара;

1. Протокол за начисляване ДДС по фактурата за превоз;

1. Международна товарителница – с изпращач "Бридж Ком" ООД, получател "AZUL LAND" S. R. L, товарен пункт – Пловдив, "Бридж Ком", разтоварен пункт – "Дрийм Карго Сървис" С. Р. Л. – "Мартин Корнелиу Попеску" № 17 Тимишоара, Румъния, - превозвач – Н. Аурел [рег. номер на МПС];

1. Потвърждение за получаване от "AZUL LAND" S. R. L с посочена дата на получаване – 14.10.2014 г., място на получаване – ул. "Мартин Корнелиу Попеску" № 17, Тимишоара, Румъния, вид на стоката и количество, номер на фактурата за доставката на стоката, транспорт извършен от "Дрийм Карго Сървис" С. Р. Л., вид на транспортното средство – товарен автомобил, рег. № на превозно средство – [рег. номер на МПС], лице предало стоката – Аурел Н., и за получил стоката положен печат на "AZUL LAND" S. R. L и подпис – N. James;

1. Уведомление от "Дрийм Карго Сървис" С. Р. Л. до "Бридж Ком" ООД, че са доставени и предадени на "AZUL LAND" S. R. L конкретно посочените по фактурите стоки;

1. Валидация на ДДС номера но получателя "AZUL LAND" S. R. L от дата 05.11.2014 година в 7: 29: 55 от сайта на Европейската комисия.;

1. Доказателства за плащанията по фактурите по банков път.

При така събраните доказателства, първоинстанционния съд след като е цитирал относимите материалноправни норми и множество решения на СЕС и ВАС, е приел, че международните товарителници и потвържденията за получаване на стоките от румънското дружество отговарят на формалните изисквания за редовност, поради което неправилно органите по приходите са приели, че осъществяването на ВОД не се доказва с представените от РЛ доказателства за транспорт и получаване на стоките.

Постановеното решение е правилно, в тази му част.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС регламентира ВОД и това е доставка на стока от лице от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В случая безспорно са налице фактури за доставките, с всички реквизити, включително и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката. Спорен по делото е бил въпросът за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Румъния. Правилно първоинстанционния съд е приел, че представените от РЛ доказателства - товарителници /ЧМР/ за извършен транспорт са редовни от външна страна транспортни документи, които се ползват с материална доказателствена сила по отношение условията на транспорта, в това число дестинацията на стоките. Представените товарителници съдържат всички реквизити - дата на транспортиране, данни за изпращач, получател и превозвач, разтоварен пункт и товарен пункт, подписи и печати на изпращач и превозвач, описание на стоките и индивидуализация на инвойс фактурата. В чл. 9 от Конвенцията е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция, не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. Съществен момент за осъществяването на ВОД е изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава членка, което означава фактическо напускане на стоката на границата на страната и преминаването й на друга територия. В конкретния случай, представените международни товарителници безспорно установяват, че стоките са изпратени и транспортирани до територията на друга държава членка. Доставчикът "Бридж Ком" ООД е представил всички необходими документи, които да установят изпращането и транспортирането на стоките, като данните, отразени в международните товарителници съответстват на събраните по делото други косвени доказателства за осъществен ВОД. В подкрепа на представените международни товарителници са и представените по делото потвърждения за получаване на стоките с посочена дата на получаване – 14.10.2014 г., място на получаване – ул. "Мартин Корнелиу Попеску" № 17, Тимишоара, Румъния, вид на стоката и количество, номер на фактурата за доставката на стоката, транспорт извършен от "Дрийм Карго Сървис" С. Р. Л., вид на транспортното средство – товарен автомобил, рег. № на превозно средство – [рег. номер на МПС], лице предало стоката – Аурел Н., и за получил стоката положен печат на "AZUL LAND" S. R. L и подпис – N. James, които също отговарят на формалните условия за редовност, не са оспорени от приходната администрация и доказват реалното получаване на стоките от румънското дружество – получател. Като косвени доказателства за осъществяване на ВОД, правилно съдът е ценил представените от ревизираното лице съпътстващи доставката документи и доказателства за плащане по банков път.

Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на решението, тъй като съдът не обсъдил в съвкупност информацията от румънските данъчни власти, че получателя е липсващ търговец и не е отразил ВОП по процесните фактури. Обоснован на събраните доказателства е извода на съда, че такава информация за търговските отношения между РЛ и "AZUL LAND" S. R. L по делото не е събрана, тъй като наличната информация по SCAC касае отношения между друго дружество – "Пинот Трейдинг" ООД и "AZUL LAND" S. R. L. Отделно от това, само по себе си обстоятелството, че получателят - румънско дружество не е изпълнило задължението си за деклариране на доставките, не обосновава извод за неизвършени ВОД. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че в следствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставчика - решение по дело С-409/04 Teleos т. 42 и др. В конкретния случай доставчикът е представил всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на Р България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства, както и от заключението на приетите по делото ССчЕ. Като е достигнал до същите изводи, АС – Пловдив е постановил правилно решение и в тази му част.

1. Относно допълнително начислен ДДС в размер на 31 043, 20 лв. върху данъчната основа от 155 216, 00 лв. за получена доставка на 320 бр. таблети по фактура № 201606108/11.03.2016 г. от унгарската фирма "APCOM CE KERESKEDELMI" КFT, с VAT № HU12916593 на стойност 155 216, 00 лв., в хода на ревизията е установено, че "Бридж Ком" ООД е придобило 320 бр. таблети по фактура № 201606108/11.03.2016 г. от унгарската фирма "APCOM CE KERESKEDELMI" КFT, с VAT № HU12916593 на стойност 155 216, 00 лв. Декларирало е доставката с място на изпълнение извън територията на страната - в Румъния, след което е изнесло стоката за Дубай, за което е издаден митнически документ 100156/16.03.2016 г., в който РЛ е посочено като износител на стоките. При тези факти, органите по приходите са приели, че РЛ е следвало да издаде протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС и да начисли косвен данък на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС в размер на 31 043, 20 лв. върху данъчната основа от 155 216, 00 лв.

За да отмени РА, в тази му част, АС – Пловдив е приел, че спорът между страните се свежда до обстоятелството дали РЛ има право на приспадне на данъчен кредит във връзка с начислен данък по ВОП.

Обсъдил е нормата на чл. 73а ЗДДС, съгласно която при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя.

Посочил е, че режимът на самоначисляване, изисква от една страна получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит.

Приел е, за безспорно обстоятелството, че РЛ е отразило фактурите, издадени от ARCOM CE KERESKEDELMI KFT в дневника за продажби, а това се потвърдило и от заключението по назначената ССчЕ. Приел е, че липсата на протокол по чл. 117 ЗДДС изрично е предвидена като елемент от фактическия състав на чл. 73а ЗДДС, поради което не може да се изтъква като основание за отказ за признаване право на данъчен кредит, поради което разпоредбата на чл. 73а ЗДДС следва да намери приложение.

Решението и в тази му част е правилно.

В случая с РА е начислен ДДС по процесните фактури, по които жалбоподателят се явява получател по ВОП. В този случай е приложим режимът на самоначисляване на данъка, при който получателят по доставката начислява дължимия ДДС за нея, като наред с това и упражнява следващото му се, в качеството на получател по облагаемата доставка, право на приспадане на данъчен кредит.

Правилно АС – Пловдив е преценил, че органите по приходите е следвало да съобразят това обстоятелство и на основание чл. 73а от ЗДДС да признаят и следващото се право на приспадане на данъчен кредит. Противното води до нарушение на принципите на данъчен неутралитет при облагане с ДДС.

Правилно АС – Пловдив е приел, че няма твърдение от приходния орган, че доставката е укрита, напротив установено по делото със заключение по назначена ССчЕ, че процесната фактура е налична и се съхраняват в счетоводството на ревизираното дружество. След като с ревизионния акт косвеният данък за процесните ВОП е начислен и тези доставки не са укрити, то за същите следва да се признае в полза на получателя и правото на данъчен кредит, така, че се получава нулев резултат за съответния период. В противен случай би се получило ощетяване на дружеството, получило стоките по ВОП и обогатяване на фиска, което очевидно не е преследваната от закона цел. В този смисъл е и цитираната в първоинстанционното решение практика на Съда на Европейския съюз. В задълженията, свързани с режима на самоначисляване, практиката на Съда на Европейските общности е в смисъл, че макар и държавите-членки несъмнено да могат да установяват формалности във връзка с упражняването на правото на данъчен кредит, в случай на самоначисляване, неизпълнението им от данъчно задължените лица не може да има за последица лишаването им от това право. Принципът на данъчния неутралитет налага да се предостави приспадане на ДДС по получените доставки, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания /така Решение от 27 Септември 2007 г. по дело С-146/05/.

Цитираната от касатора практика за неприложимост на чл. 73а от ЗДДС не касае режим на самоначисляване при ВОП, а случай, в който РЛ е посредник в тристранни операции. Следва да се прави разлика между режима на самоначисляване и режима на тристранна операция. В първия случай, получателят по ВОП винаги начислява и приспада ДДС в един и същ размер, а във втория – посредникът в тристранна операция не начислява ДДС, както при придобиване на стоките, така и при последващата им продажба към придобиващия в тристранната операция, но за него и не възниква право на данъчен кредит. Затова и в преобладаващата практика на ВАС се приема, че при начисляването на ДДС с РА на посредника в тристранната операция, която не е призната за такава не е приложима разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС. Случая обаче, в тази част на РА не е такъв, а РЛ е получател по ВОП от унгарската фирма "APCOM CE KERESKEDELMI" КFT, доставката по която не е укрита и следователно намира приложение материалноправната норма на чл. 73а от ЗДДС.

Предвид изложеното съдебното решение не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

При този изход на спора, на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП не се дължат разноски, а такива следва да се присъдят на ответника по касация, предвид своевременно направеното искане от процесуалния му представител в проведеното съдебно заседание. С оглед представените доказателства за действително направени разноски от ответника по касация, Дирекция "ОДОП" - Пловдив следва да заплати на "Бридж Ком" ООД разноски за касационната инстанция в размер на 4985 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение