Решение № 5766 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1261/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Септември, чрез пълномощника адв. П. Иванов, против решение 635 от 03.11.2023 г., постановено по адм. дело 1093/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, евентуално - да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че съдът в противоречие с доказателствата по делото е приел, че не е извършена промяна на предназначението на процесния имот с площ от 12 кв.м, въпреки наличието на влязло в сила частично изменение на ПУП-ПР, с което имотът е обособен в самостоятелен УПИ с отреждане За рекламна дейност. Формулирано е искане за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът областен управител на област Пазарджик, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Ангелиева, в писмено становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд- Пазарджик е образувано по жалба на областния управител на област Пазарджик срещу решение 962 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 927 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, с което УПИ XXXIII За рекламна дейност l кв. 74 по плана на гр. Септември с площ от 12 кв.м е обявен за имот частна общинска собственост. С обжалваното решение е отменено решение 962 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 927 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с решение 701 по Протокол 35 от 30.11.2021 г., Общински съвет Септември, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е дал съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация /ПУП-ПР/ на улици с осови точки 667-656 и 656-657 пред кв.74 по плана на гр. Септември, с който част от тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане "за рекламна дейност" в кв. 74. Установено е също така, че с влязла в сила заповед 36 от 06.06.2022 г. на заместник-кмета на община Септември, на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проекта за изменение на плана за регулация на улици, с който част от тротоара се обособява в самостоятелен УПИ XXXIII - За рекламна дейност в кв. 74, съгласно представения проект на план за регулация. С решение 927 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, УПИ XXXIII-за рекламна дейност в кв. 74 по плана на гр. Септември с площ от 12 кв.м е обявен за имот частна общинска собственост. В изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 4, изр. второ ЗМСМА областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение 927 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, тъй като според него липсвали мотиви, които да аргументират извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот. С решение 962 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември повторно е прието решение 927 по Протокол 46 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение е взето от общинския съвет (ОбС) в кръга на неговите правомощия, но е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), то следва имотът да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Според решаващия състав формалната промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт, от категорията на този, възведен в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Административен съд Пазарджик е формирал извод, че процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т.е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези съображения съдът е отменил решение 962 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение 927 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. Така постановеното решение е правилно. За да обяви УПИ XXXIII За рекламна дейност в кв. 74 по плана на гр. Септември с площ от 12 кв.м за имот - частна общинска собственост, административният орган се е позовал на чл. 6, ал. 1 от ЗОбС. Цитираният текст предвижда правомощие за общинския съвет да обяви за частна общинска собственост имотите, които са престанали на имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост. Точка 1 на разпоредбата е препращаща и предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон. В т. 2 и т. 3, като критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти е посочено тяхното предназначение. Публична собственост са тези, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.6 Закона за движение по пътищата, "тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". Съгласночл. 8, ал.3 от Закона за пътищата /ЗП/, общинските пътища са публична общинска собственост. В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай площта, която неправомерно е включена в новообразувания УПИ, съставляващ част от улицата, предвидена за тротоар- елемент от общинската транспортна техническа инфраструктура, представлява имот със статут по закон и по предназначение на публична общинска собственост, съгласно чл.3, ал.2, т.1 от ЗОбС във вр. с чл. 8, ал.3 от ЗП- част от повърхността в обхвата на общински път /улица/, отредена за разполагане на тротоар. Фактическото му използване по начин, различен от определеното му с ЗП предназначение, е незаконосъобразно, не представлява промяна на предназначението му и не може да бъде основание за упражняване правомощията на общинския съвет по чл. 6, ал. 1 от ЗОС. В реда на изложените съображения съдът намира, че основателно областният управител се е позовал на относимите към разглеждания казус разпоредби на ЗП, цитирани по- горе. В решението на общинския съвет се акцентира върху неприложимостта на този закон към спорните отношения, но застъпената теза не намира нормативна опора, поради следното: ЗП е специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и функционирането на пътищата. Съгласно § 1, т.1 от ЗП "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. В решението на общинския съвет превратно се цитира разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗП. Нормата действително посочва, че законът не се прилага за улиците в населените места, както е посочено в административния акт, но видно от пълния прочит на разпоредбата, тази неприложимист не се отнася до онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че процесният имот е част от общински път по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗП. С молба на касатора са приложени решение 1274 от 05.02.2024г. на ВАС, четвърто отделение, по адм.д. 6561/2023г. и решение 5238/25.04.2024г. по адм. дело 1215/2024г. на ВАС, четвърто отделение. Макар същото да е постановено по аналогичен казус, то няма обвързваща сила за настоящия състав. Още повече, че е налице съдебна практика, в която тълкуването на относимите норми, кореспондира с това, възприето в решение 673 от 19.01.2021г. по адм.д. 1118/2020г., както и в решения по адм. дело 12343/2024г. и по адм. дело 1118/2020г. на ВАС, четвърто отделение. По изложените съображения решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,