Решение № 10218 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 871/2012 г.

Решение № 10218 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 871/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Бизнес инкубатор-Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачество" против решение по адм. д. № 790/2011 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Иска отмяна на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че съдът не е осъществил контрол за законосъобразност върху заповедта, с която е прекратено наемното правоотношение № 59 от 18.01.2011 г., а тя е издадена в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗОС до степен нищожност. Като е отказал да осъществи косвен контрол за законосъобразност върху административен акт, послужил като основание за изземване на имота, съдът е нарушил процесуални правила, не е спазил принципа за бързина и процесуална икономия и принципа на истинност. Позовава се на решение по адм. д. № 9746/2007 г. по описа на ВАС, III отд. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1786 от 24.11.2011 г. по адм. д. № 790 от 2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отхвърлена жалбата на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза "Бизнес инкубатор-Гоце Делчев, Център за подпомагане на предприемачество" против заповед № 522 от 30.09.2011 г. на временно изпълняващия длъжността Кмет на община Гоце Делчев, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е наредено изземване на имот частна общинска собственост. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неосъществен косвен съдебен контрол върху законосъобразността на заповед № 59 от 18.01.2011 г., с която на основание чл. 14, ал. 6 от ЗОС е прекратено наемното правоотношение. Съгласно чл. 15, ал. 5 от ЗОС тази заповед подлежи на обжалване по реда на АПК. Жалбоподателят не е упражнил правото си на обжалване и заповедта е влязла в сила. Проблемът по делото е дали в настоящото съдебно производство по чл. 65, ал. 4 от ЗОС съдът може да извърши косвен съдебен контрол върху тази заповед, при липсата на подадена жалба с искане за прогласяване на нищожност. Аргументи могат да бъдат черпени от чл. 17, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК - съдът се произнася инцидентно по законосъобразността на административен акт, само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е участник в административното производство по издаването и обжалването му. Случаят не е такъв, защото заповедта по чл. 14, ал. 6 от ЗОС е издадена от кмета на общината спрямо жалбоподателя. След като е имал правото да оспори тази заповед и не го е упражнил, в съдебното производство по обжалване на заповед за изземване, административният съд не може да осъществява косвен контрол за законосъобразност, включително за нищожност, спрямо административен акт, послужил като основание за издаване на заповедта по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Правилно първоинстанционния съд е приел, че имотът се ползва без правно основание поради прекратени предварително наемни правоотношения и е отхвърлил жалбата. Наведените касационни оплаквания са неоснователни, а цитираната съдебно решение е неотносимо за спора, още повече, че е отменено с касационно решение по адм. д. № 1002/2009 г. по описа на ВАС, 5-чл. състав. Предвид изложеното Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК