Решение № 9944 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 153/2020 г.

Решение № 9944 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 153/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството e по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. Жекова от [населено място] против решение № 2240 от 07.11.2019 г., постановено по адм. д. № 1802 по описа за 2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-15-142 от 02.05.2019 г. на директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, потвърждаваща разпореждане № РНП-1-4-15-00551395/11.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение 2153-15-142 от 02.05.2019 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Пловдив, в частта, потвърждаваща разпореждане № № РНП-1-4-15-00551395 от 11.04.2019 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, за събиране от И. Жекова (П.) на сумата 12 244. 36 лв., от която 8914. 74 лв. представляват неоснователно получени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 01.01.2014 г. – 31.03.2017 г. и 3329. 62 лв. - лихви. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е приел, че "Самият факт, че П. не доказва стажът си действително положен по условията на втора категория труд, а в същото време е получавала пенсия в по-висок размер, сочи недобросъвестност от нейна страна. ". Положеният стаж при условията на втора категория труд не е 13 г. и 04 м., а само 03 г., 05 м. и 04 дни. Това обстоятелство е довело до извод, че П. си е послужила с документи с недоказано съдържание по отношение на положения стаж от втора категория за разликата над 03 г. 05 м. и 04 дни. След като към момента на отпускане на пенсията тя е била на 53 г. 08 м. 07 дни и при толкова голяма разлика между осигурителния стаж, взет като база за пенсия през 2000 г. и реално установения, макар и в по-късен период, тезата й за добросъвестност при получаване на цитираното осигурително плащане, не може да бъде споделена. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. С разпореждане № 2181 от 21.02.2000 г. на жалбоподателката е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст (изслужено време и старост), считано от 01.06.1999 г., при навършена възраст [възраст] и зачетен трудов стаж от втора категория – 26 г. 09 м. 12 дни. С разпореждане от 30.07.2000 г. пенсията е преизчислена съгласно § 7 от ПЗР на КСО при осигурителен стаж от втора категория 14 г. 07 м. 10 дни и от трета категория - 17 г. 10 м. 27 дни - общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 36 г. 02 м. 02 дни. През 2013 година е установено, че пенсионното досие липсва, поради което пенсионният орган е изискал от лицето да представи оригиналните документи за осигурителен стаж. Такива не са били представени, поради което са били извършени проверки при осигурителите. За периода от 01.08.1962 г. до 31.12.1998 г. е установен придобит осигурителен стаж от втора категория труд - 03 г. 05 м. 04 дни и осигурителен стаж от трета категория труд - 26 г. 05 м. 16 дни. Превърнатият към трета категория осигурителен стаж е 30 г. 08 м. 29 дни. С влязло в сила разпореждане от 21.03.2017 г., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, е отменено разпореждане № 2181/21.02.2000 г. и всички последващи, а на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, считано от 25.12.2004 г., пожизнено. През периода 01.01.2014 г. – 31.03.2017 г. жалбоподателката е получила суми за пенсии в по-висок размер от дължимите й от ДОО, но за да бъде ангажирана отговорността й да възстанови надвзетите суми за пенсии, следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания. С ал. 6 на чл. 114 от КСО е предвидено, че споровете за добросъвестност се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Както многократно се е произнасял съдът, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно се е възползвала от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да бъде зачетен придобитият от нея осигурителен стаж от втора категория и тя да бъде пенсионирана преди навършване на изискуемата възраст от 55 години за осигурителен стаж от трета категория. Оспореният акт е мотивиран с предположението на осигурителния орган, "че не може да се приеме, че г-жа П. не е съзнавала, че е получавала неоснователно пенсия, тъй като към датата на отпускането й същата е на възраст [възраст] и няма изискуемия действително положен осигурителен стаж по условията на втора категория труд от 13 г. и 4 м. ". Това предположение е неотносимо към периода, за които е разпоредено възстановяване на получени суми за пенсии в по-висок размер и не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения труд и пенсионните права. Действащата към момента на отпускане на пенсия разпоредба на чл. 9 от Наредбата за пенсиите (сега Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) е изисквала по първоначално постъпило заявление за отпускане на пенсия да се съставя пенсионно досие с номер - единният граждански номер на заявителя, което да се съхранява в териториалното поделение на НОИ и към него да се приложат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход и останалите представени документи. В случая пенсионното досие не е било съхранено в ТП на НОИ, като не са установени извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Неправилната преценка на категорията на труда би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. При това положение не може да се приеме за доказано, че жалбоподателката е съзнавала, че придобитият от нея стаж не е от втора, а е от трета категория и изплащаната й пенсия за периода 01.01.2014 г. – 31.03.2017 г. е в по-голям размер. Недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание за издаване на разпореждане по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния орган. Оспорените актове са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 1 във вр. с чл. 98, ал. 2 от КСО, поради което подлежат на отмяна. Обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за двете инстанции: 1450 лв. за адвокатски възнаграждения (850 лв. и 600 лв.), както и за държавна такса в размер на 30 лв. Възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение от 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,