Решение № 7759 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2021 г.

Решение № 7759 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4455/2021 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Е. Василева, срещу решение № 1444 от 8.03.2021 г. по адм. дело № 9774/2020 г. на Административен съд – София град. С него са отменени, като незаконосъобразни, отказите му за издаване на виза вид "С" изх. № ISВ20000047 V, изх. № ISВ20000048 V и изх. № ISВ20000049 V. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е следвало да се произнася по същество относно на отказа за издаване на виза, тъй като няма правомощия за това, а е следвало да извърши единствено контрол за законосъобразност. Спазена била изискуемата по закон форма на акта. От съда се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на чуждестранните граждани. Претендира присъждане на разноски. Ответите страни - Я. А., Р. А. и Х. Х., тримата граждани на Ислямска република Пакистан, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез общия им процесуален представител адв. Минов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна, като излага подробни съображения. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба Я. А., Р. А. и Х. Х., тримата граждани на Ислямска република Пакистан срещу откази за издаване на виза вид "С" за Република България изх. № ISВ20000047 V, изх. № ISВ20000048 V и изх. № ISВ20000049 V на втори секретар, "Завеждащ консулска служба" в посолството на Република България в Исламабад - Пакистан. С обжалваното решение съдът е отменил актовете като незаконосъобразни. За да достигне до този резултат е приел от фактическа страна, че със заявление от 10.03.2020 г. в посолството на Република България в Исламабад, Я. А., Р. А. и Х. Х. са кандидатствА. за издаване на виза за краткосрочно пребиваване в като са представили покана – декларация за частно посещение на чужденци в Република България от Н. Х., който е син на Я. А., Р. А. и брат на Х. Х.. Н. Х. е гражданин на Великобритания и е лице с разрешено продължително пребиваване до в България. Я. А., Р. А. и Х. Х. са получили отказ за издаване на виза, като в основанието за отказа е посочен чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ и текст: "Представените документи и декларираните устни данни, не доказват убедително целта и условията на пътуването. В интервюто е установено, че апликантът не знае за къде пътува и не може да посочи цел на пътуването". Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Както неведнъж се е произнасял Върховен административен съд, мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Обосновани изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е изложил фактически основания за приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Съгласно цитираната разпоредба, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсват конкретни фактически основания за издаване на актовете, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва каквото и да е обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Настоящият съдебен състав констатира че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни и многословни аргументи и съображения на подателя на касационната жалба за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакуваните адм. актове, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответния отказ. В този смисъл са решения по адм. д. № 12160/2018 г., по адм. д. № 14248/2018 г., по адм. д. № 120/2020 г. и др., всички постановени от Върховния административен съд. Касационният съдебен състав не възприема тезата на касатора, че в случая съдът е извършил съдебен контрол за целесъобразност, без да е имал такива правомощия. Следва да се има предвид, че цитираната законова норма е общо и бланкетно формулирана, а при постановяване на административния акт неговият издател е задължен да изпълни с конкретно съдържание визирания нормативен текст, като следва да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят само заявителя и неговото поведение, а не по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата), в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Освен това в случая е безспорно установено, че в конкретния случай не става въпрос за съображения, които засягат националната сигурност, тъй като от една страна Държавна агенция "Национална сигурност" е дала становище, че съгласувателната процедура е осъществена от Специализирана дирекция "М"- ДАНС, която не разполага с данни апликантите да представляват заплаха за националната сигурност, а от друга страна - заявлението на апликантите не е за издаване на дългосрочна, а за краткосрочна виза. От съществено значение е обстоятелството, че в процесните адм. актове няма никакви данни административният орган да е обсъждал този въпрос, както и да е събрал доказателства досежно заявителите да са членове на семейство на лице, което е гражданин на ЕС към датата на подаване на заявлението и на произнасянето на процесния отказ. Следва да се има предвид, че в случая не е съобразена и нормата на § 1, т. 1, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. В мотивите на обжалваното съдебно решение законосъобразно е отразено, че Българската държава е синхронизирала законодателството си по издаване на краткосрочни визи с правото на Съюза, като е въвела визираните в член 32, параграф 1 от Регламент № 810/2009 основания за отказ от издаване на виза в националното законодателство и процесното основание за отказ за издаване на виза – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ е идентично с това по член 32, параграф 1, буква а), ii). Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз държавите членки имат "широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане на член 32, параграф 1 и член 35, параграф 6 от Визовия кодекс, както и що се отнася до преценката на релевантните факти, за да могат да установят дА. посочените в тези разпоредби основания препятстват издаването на заявената виза, но това не ги освобождава от задължението за преценката на индивидуалното положение на кандидата за виза". Тези комплексни оценки, "основани на личността на този кандидат, на интеграцията му в държавата по неговото местоживеене, на политическата, социалната и икономическата ситуация в тази държава" предполагат и съставянето на "прогнози относно предсказуемото поведение" на кандидата – Решение от 19 декември 2013 г., Koushkaki, С-84/12, EU: C: 2013: 862, т. 60 – 62 и 58, 59. В конкретния случай в обжалвания отказ не е обективирано осъществяването на изискуемата комплексна оценка, нито съставена прогноза относно предсказуемото поведение на апликантите и на канещото лице, който е син. Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорените административни актове при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. Предвид описаното настоящия съдебен състав намира, че не са налице твърдените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, поради което последния следва да бъде оставен в сила. За пълнота следва да се посочи, че твърдението за произнасяне на съда извън дадените му от закона правомощия е неоснователно. Видно от диспозитива на оспореното решение, делото се връща като преписка на административния орган за ново произнасяне по исканията на трите лица за издаване на виза, а не "с указание държавния орган да издаде визите на апликантите". С оглед на изхода на настоящото производство претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски също следва да се определи като неоснователна. От приложените доказателства – извлечение по сметка от 5.05.2021 г., не е категорично изяснено от кой и защо е направен превод в полза на Г. М., нито да този превод е във връзка с воденото пред Върховен административен съд производство. Макар и сумата да съвпада с описаната в представеното пълномощно, не може категорично да се формулира извод, че касае изпълнение на поетото от упълномощителите задължение, чийто срок на изпълнение е определен до 19.04.2021 година. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,