Решение № 1714 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10577/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП ) София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрисконсулт М. Петрова, срещу Решение 16233 от 07.09.2024 г., постановено по адм. д. 10615 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221022001655-091-001 от 28.07.2022 г., издаден от П. Т. П. на длъжност началник сектор, орган - възложил ревизията и П. Т. П. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, органи по приходите към Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, изменен в частта за лихвите и потвърден в останалата част с Решение 1640 от 17.10.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП. С този РА, изменен с посоченото решение, в тежест на В. К. Н., регистриран като едноличен търговец (ЕТ) Вилнекс - В. Н. , с ЕИК 030278190, са установени задължения по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за невнесен данък върху добавената стойност (ДДС) от Силует-Вилнекс ООД (сега ЕООД), с ЕИК 121023291, в размер на 21323,23 лв. главница и лихви в размер на 1174,79 лв. Наред с това, на настоящия ответник по касация са присъдени разноски в размер на 1100,00 лв. Касационният жалбоподател поддържа становище, че решението е неправилно, тъй като е постановено при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. Отправя упрек към извода на първоинстанционния съд за липса на предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на ревизираното лице (РЛ) по реда на чл. 177 ЗДДС, тъй като съобразените в съдебния акт прихванати плащания през 2015 г. се отнасяли за задължения на самото РЛ, а не на данъчния субект за задължението за заплащане на ДДС Силует-Вилнекс ЕООД. Поради това изразява становище, че неправилно съдът е направил извод за изначална липса на основен дълг, във връзка с който да се ангажира отговорността по чл. 177 ЗДДС на Н.. Като следствие на това, касационният жалбоподател формулира довод, че макар в резултат на процесното погасяване чрез прихващане физическото лице да не дължи ефективно внасяне на установените с оспорвания РА задължения, то това не обуславяло неправилност на начислените суми по основание и размер. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго за отхвърляне на оспорването срещу РА. Наред с това се прави искане за присъждане на сторените по делото разноски в полза на НАП за държавна такса за касационното обжалване и за юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощения юрисконсулт Волянова, която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли уважаването й. Претендира присъждането на разноски за производството съгласно представен списък на разноските. Ответникът по касация - В. К. Н. оспорва касационната жалба в представено по делото писмен отговор, чрез упълномощения адв. М. Владимирова, която излага подробни съображения за неоснователност на касационното оспорване. Прави възражение за изтекла погасителна и абсолютна погасителна давност на задълженията на РЛ. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от адв. Владимирова, която представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждането на сторените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава устно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил РА Р-22221022001655-091-001 от 28.07.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден и изменен в частта за лихвите с Решение 1640 от 17.10.2022 г., издадено от директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който в тежест на В. К. Н., действащ като ЕТ Вилнекс - В. Н. , са установени задължения по реда на чл. 177 ЗДДС в размер на 21323,23 лв. главница и лихви в размер на 1174,79 лв. за невнесен ДДС от Силует-Вилнекс ООД (сега ЕООД), с ЕИК 121023291 във връзка с фактури, издадени от дружеството през м. 10.2014 г. и м. 11.2014 г. към едноличния търговец. Въз основа на направените фактически установявания, първоинстанционният съд приел, че РА е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържание, като е подписан с валидни електронни подписи, а в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК. Съдът изследвал разпоредбите на чл. 177 ЗДДС и относимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и достигнал до извод, че спорният РА е издаден в нарушение на материалноправните норми, регламентиращи особения режим на солидарната отговорност от получателя на доставката за дължимия ДДС. Приел за безспорно установено по делото, че ЕТ Вилнекс - В. Н. е получател по облагаеми доставки от Силует-Вилнекс ООД, като двата субекта се явявали свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ДОПК - физическото лице В. Н. бил регистриран като ЕТ и същевременно бил съдружник, притежаващ 67% от капитала на Силует-Вилнекс ООД, както и управител на дружеството. Поради тази свързаност се установявало наличието на изискуемата предпоставка по чл. 177, ал. 2 ДОПК - знание у получателя по доставката, че дължимият за нея данък няма да бъде внесен от издателя на фактурите. Съдът не възприел изводите на ревизиращите органи за съществуването на установените данъчни задължения за м. 10.2014 г. и м. 11.2014 г., тъй като направил извод, че същите са погасени още към 2015 г. в резултат на Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) от 11.06.2015 г. и с РА Р-22221515000185-091-001 от 18.06.2015 г., поправен с РАПРА П - 22221515114257-003-001 от 22.06.2015 г., които обстоятелства се потвърждавали и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). По изложените в тази връзка съображения съдът направил извод, че спорният РА е незаконосъобразен и го отменил, като разпределил и отговорността за разноските в съдебното производство съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат по следните съображения: Съдебното решение е правилно по резултата си, тъй като с отменения от първоинстанционния съд РА са били установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 10 и м. 11.2014 г., които са погасени с абсолютна давност. По този въпрос в съдебното заседание пред настоящия съд, провело се на 20.01.2025 г. е направено изрично възражение от Ненов за изтекла абсолютна погасителна 10 годишна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК. По предписанието на чл. 171, ал. 2 ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите по т. 1 - 5 от разпоредбата. В случая доколкото установените с РА задължения са за ДДС за м. 10 и м. 11.2014 г., по аргумент от чл. 125, ал. 5, във вр. с чл. 89 ЗДДС, давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК е започнал да тече от 01.01.2015 г. и е изтекъл на 01.01.2025 г. Отговорността на Ненов е ангажирана по чл. 177 ЗДДС, като основанието за отговорността на третото лице възниква в същия срок, тоест от 15.12.2014 г., респективно давността започва да тече от посочената в предходното изречение дата. Институтът на погасителната давност по чл. 171 ДОПК следва да се прилага по един и същ начин спрямо третото лице получател и платеца на данъка. Приемането на различно по този въпрос би означавало да се игнорира същността на солидарната отговорност и солидарният длъжник да се постави в по-неблагоприятно положение от доставчика, който е лицето - платец на данъка. В казуса абсолютната погасителна давност е изтекла в хода на касационното производство пред Върховния административен съд и към момента на приключване на устните състезания, а не в хода на ревизионното производство. Поради това и по аргумент за обратното от чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК при произнасяне по касационното оспорване дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение за отмяна на РА само на основание изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК за установените задължения за ДДС, без да се извършва проверка по същество на материалноправния спор. Недължимо е произнасяне с решението по основанието и размера на задълженията. Установяването с РА на погасени по давност публични задължения е незаконосъобразно. По аргумент от чл. 174 ДОПК изтичането на давностния срок не погасява публичното задължение, а възможността за принудителното му изпълнение. Тъй като с чл. 209, ал. 2, т. 1 ДОПК на РА е признато качеството на изпълнително основание, той е насочен именно към такова изпълнение. Създаването на изпълнително основание за вземане, което не подлежи на принудително изпълнение, е в противоречие с материалния закон, освен ако давностният срок е изтекъл по време на ревизията и е уважено възражение за изтекла давност (арг. от чл. 155, ал. 2, изр. 2 и чл. 160, ал. 4, изр. 2 ДОПК). Тъй като се касае за абсолютна давност и изключенията от погасителното действие за публичните вземания на изтичането на 10-годишния давностен срок са лимитативно изброени в чл. 172, ал. 2, т. 1 5 ДОПК (които не са налице), в случая по въпроса за давността разпоредбите от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците и във връзка с решение на Народното събрание от 03.04.2020 г., с което е удължен срока на обявеното извънредно положение до 13.05.2020 г. са неотносими. Давността не е настъпила в сроковете на извънредното положение и удължаването му. Ето защо и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно като краен правен резултат. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Ненов сума в размер на 600,00 лв. за сторените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение