Решение № 10526 от 21.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка (БНБ) чрез пълномощника й адв. Георгиев срещу Решение 6862 от 22.11.2021 г., постановено по адм. д. 5912/2019 г. по описа на Административен съд София град В ЧАСТТА МУ, с която БНБ е осъдена да заплати на В. Мирчев обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 253.21 лв. претърпени в следствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли ВАС да отмени същото в осъдителната му част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на В. Мирчев като неоснователна с произтичащите от това правни последици.

Постъпила е и частна жалба от Българска народна банка против определение 953 от 07.02.2022 г., постановено по адм. д. 5912/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без уважение искането на Българска народна банка за изменение на решение 6862 от 22.11.2021 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество с присъждане на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният и частен жалбоподател, Българска народна банка, не изпраща представител. В депозирана по делото писмена защита адв. Георгиев поддържа касационната и частната жалби на доверителя си и излага твърдения за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалби и представена писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прилага списък на същите и доказателства за изплащането им.

Ответникът, А. Бъчварова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, Д. Мирчев, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Същият оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

1. По касационната жалба :

Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :

АССГ е сезиран с искова молба, предявена от В. Мирчев срещу Българска народна банка, с която ищецът като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за сума в размер на 306 272.19 лв., представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатения му гарантиран депозит, както и обезщетение за сума в размер на 7645 лв., представляваща лихва за забавено плащане, начислена върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължима за периода от 30.06. 2014 г. до 04.12.2014 г. Вредата е причинена от бездействието на ответника да изпълни задължението си по чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил първия от предявените искове - този за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 306 272.19 лв. като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на КТБ АД произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. По делото не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника, изразяващи се в неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз, от които да произтича в пряка причинна връзка претендираната вреда. Не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че на 04.11.2014 г. вземането на ищеца към КТБ АД (в несъстоятелност) е прехвърлено по силата на договор за цесия на Енергийна финансова група АД, като този договор поражда последици за длъжника, въз основа на връчено му от цедента уведомление за извършеното прехвърляне на вземането на новия кредитор от момента на връчването. Цедентът отговаря единствено за съществуването на вземането към момента на прехвърлянето, но не и за платежоспособността на длъжника, освен ако не е уговорено противното.

С решението си първоинстанционният съд е приел за основателен и доказан втория обективно съединен иск, но не в пълния му предявен размер, а до размер от 4 253.21 лв. за периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., като е отхвърлил същия иск над присъдената сума до претендирания размер от 7645 лв. и за периода от 20.06.2014 г. до 24.07.2014 г., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди в периода 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. и причинно следствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие.

Съобразно този изход на спора АССГ е осъдил БНБ да заплати на АССГ съдебни разноски в размер на 400 лв.

В производството пред АССГ ищецът е починал и на негово място са конституирани наследниците му, съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.209 г., а именно: А. Бъчварова и Д. Мирчев.

Съдебното решение в отхвърлителните му части като необжалвано е влязло в сила.

Решението е валидно , допустимо и правилно.

Правилни са изводите на АССГ за допустимост на исковете, за квалификация на претенциите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването им срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, както и за предявяване на исковете пред надлежния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка от акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите по закон предпоставки води до отхвърляне на иска като неоснователен

От доказателствата по делото се установява /а не е и спорно между страните/, че ищецът е имал рамков договор за безсрочен депозит в евро, като видно от представеното писмо от Корпоративна търговска банка АД ( в несъстоятелност), към 28.10.2014г. депозитът на ищеца е възлизал на 484 260 лв; с решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ.

Искът за вреди , изразяващи се в неплатени лихви върху гарантирания депозит от 196 000 лв се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган.

В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.

Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства.

В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващо търсените вреди от забавено плащане, в размер ,определен със законната лихва върху дължимата сума за периода на забава.

В настоящия случай вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди.

Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете.

Въпреки гореизложеното, видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение в необжалваната му част, АССГ е приспаднал от претендираната обезщетителна лихва платената за исковия период договорна такава.

Съдът неправилно в обжалваното решение е приел, че периодът на забава, за който е дължимо обезщетение, е от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Според настоящата касационна инстанция периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Въпреки това присъденият размер на обезщетението не следва да бъде намален предвид по-краткия период,за който това обезщетение се дължи, тъй като административният съд вече е намалил дължимото обезщетение, приспадайки платената договорна лихва /такова приспадане според настоящата касационна инстанция не следва да се прави/, а съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част като правилно следва да бъде оставено в сила.

2.По частната жалба:

Предявената от Българската народна банка срещу определение 953 от 07.02.2022 г., постановено по адм. д. 5912/2019 г. по описа на Административен съд София град частна жалба е допустима, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на БНБ за изменение на решение 6862 от 22.11.2021 г., постановено по адм. д. 5912/2019 г. в частта за разноските. Заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в полза на БНБ е неоснователно поради неприложимост на общата уредба на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.

Както правилно е посочил административният съд, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 21.06.2017 г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е оставил без уважение искането на БНБ за изменение на решението в частта за разноските.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение