Решение № 92 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2015 г.

Решение № 92 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2015 г., III о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Агенция за социално подпомагане, гр. С. срещу решение № 185 от 13.07.2015 г. по адм. д. № 825/2014 г. по описа на Административен съд град Х. С решението е осъдена Агенцията за социално подпомагане да заплати на малолетните деца В. А. Ж. и Е. А. Ж., чрез родителите им и законни техни представители Д. Ц. Ж. и А. М. Ж. сумите от по 2100 лв. на всяко дете, общо 4200 лв., представляващи обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтичащи от отменените заповед № ЗД-РД01-0219/19.09.2013 г. и заповед № ЗД-РД01-0220/19.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Х., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на иска - 20.11.2014 г. до окончателното им заплащане, като са отхвърлени исковите им претенции до пълният им предявен размер от по 3000 лв. за всяко от децата, и е осъдена Агенцията за социално подпомагане да заплати съдебно-деловодни разноски съобразно уважените части от исковете. В жалбата се навеждат доводи срещу решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Не са налице твърдяните неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с отменените като незаконосъобразни заповеди на директора на Д "СП" Х., тъй като усложненото емоционално състояние на децата се дължи на непреработени психологически травми, чиито корени са във факти от живота на биологичното им семейство, съгласно приети по делото заключение на вещото-лице психолог Бухчева и становище на психолог Я. Д. Моли се за отмяна на решението на Административен съд Х. и вместо него да бъдат отхвърлени предявените искове, или алтернативно да бъде намален размерът на присъдените суми като прекомерен. Ответниците по касация - В. А. Ж. и Е. А. Ж., чрез родителите им и законни техни представители Д. Ц. Ж. и А. М. Ж., редовно в с. з. не се представляват, а в писмен отговор молят да се остави без уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е приел в решението си, че се установяват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за неимуществени вреди. От доказателствата по делото се установяват претърпени от децата болки и страдания, несигурност, тревожност, емоционална лабилност и безспокойство във връзка с раздялата с биологичните родители. Констатирани са негативни изживявания по повод извеждането им от семейната среда и именно към този момент според в. л. Бухчева тези изживявания са най-силни. Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Със заповед № ЗД-РД01-0219/19.09.2013 г. и заповед № ЗД-РД01-0220/19.09.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Х., децата Е. А. Ж. и В. А. Ж. са били спешно настанени за отглеждане от професионално приемно семейство на А. Д. и А. А., с. Д., до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето, като е прието, че са жертви на насилие в семейството и че съществува сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, интелектуалното и социалното им развитие, и тъй като родителите им се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за тях. С решение на Хасковски районен съд впоследствие децата са настанени в приемното семейство за срок от 6 месеца. Заповедите са отменени като незаконосъобразни с решение № 23/12.03.2014 г. по адм. дело № 377/2013 г. и решение № 17/05.03.2014 г. по адм. дело № 378/2013 г. на Административен съд Х. и Районен съд Х. е прекратил взетите мерки по отношение на децата. Исковете, уважени частично с оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на Административен съд Х., са предявени за претърпени от децата неимуществени вреди, болки, страдания, неудобства и др. негативни емоционални страдания в резултат на продължителната раздяла с биологичните им родители. С обжалваното решение правилно и законосъобразно са уважени исковете за претърпени неимуществени вреди. В хода на производството пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, свидетелски показания на четирима свидетели, както и заключенията на единична и повторна съдебно-психологически експертизи. Административен съд Х. е изяснил фактическата обстановка въз основа на доказателствата по делото и в резултат на обстоен анализ е формирал извод за частична основателност на исковете, който касационният състав споделя. В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е предвидена отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл. 4 от ЗОДОВ, приложим във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая се установява кумулативното наличие на предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: отменени като незаконосъобразни административни актове, реално претърпени вреди - настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищците (неимуществени вреди) и причинно-следствена връзка между вредоносния резултат - болки, страдания и емоционален дискомфорт в множество форми установени от св. показания и заключенията на съдебно-психологическите експертизи и отменените като незаконосъобразни актове на Д "СП" - Х. Видно от представени на лист 68-69 по адм. д. № 825/2014 г. амбулаторни листове за преглед на децата от 23.10.2013 г. по време на престоя им в приемното семейство, Е. е със синина, заемаща цялата й дясна бузка на лицето (по данни на лекаря, от нанесен удар от внучката на приемната майка), а Веселин е насинено ляво око. Видно от амбулаторни листове на л. 68 и 70, от 23.11.2013 г. и 13.11.2013 г. Е. кашля продължителен период от време на престоя си в приемното семейство, също заеква когато говори. От заключението на Съдебно-психологичната експертиза на в. л. М. С. К. - л. 80 се установява, че децата обичат биологичните си родители, изживели са болезнено раздялата с тях и особено, когато са узнали, че не отиват на "гости" в приемното семейство, не са се чувствали добре, страдали са по време на престоя си, вкл. има данни за упражнен тормоз от чл. на приемното семейство "това е кака Фани, която ни бие", страхуват се да не се наложи да се върнат в приемното семейство и предпочитат да се върнат при родителите си, което според заключението на СПЕ е най-големият страх на децата. Според в. л., децата са били изключително неспокойни, тревожни и трудно са се концентрирали, което показва, че страховете им са дълбоки и са свързани с раздялата с биологичните родители и настаняването им в приемното семейство. Това според СПЕ ще окаже влияние върху тяхното поведение в бъдеще, ако не бъдат взети адекватни мерки, които да отработят по позитивен начин преживяната травма. Заключението на повторната съдебно-психологична експертиза е потвърдило констатациите от първата, че децата са изпитали емоционална травма, болки и страдания вследствие изживяната внезапна раздяла с родителите им, неблагоприятните емоции в приемното семейство са довели до допълнително усложняване на вече не-лекото им психологическо, а и физическо състояние, тъй като са налице данни за синини по лицата на децата, вследствие на нанесени удари от внучката на приемната майка (амбулаторен лист, сведения от децата и св. показания). С оглед на горното исковите претенции се явяват доказани по основание и в размера им, уважен с решението на Административен съд Х.. Правилно административният съд не е уважил претенциите за обезщетяване в пълен размер, тъй като претендираните щети са за целия период от настаняването на децата в приемното семейство - от 19.09.2013 г. до 30.03.2014 г. По делото се установява, че с отменените заповеди на Д "СП" - Х. децата са били настанени в приемното семейство за периода от 19.09.2013 г. до 20.12.2013 г. за Е. с решение № 864/09.12.2013 г. по гр. д. № 2818/2013 г. на Хасковски районен съд, влязло в сила на 20.12.2013 г., и от 19.09.2013 г. до 09.12.2013 г. за Веселин с решение № 819/25.11.2013 г. по гр. д. № 2817/2013 г. на Хасковски районен съд. След влизане в сила на тези решения, настаняването в приемното семейство на децата е на основание съдебно решение по чл. 28 от ЗЗД, а не на отменените заповеди на Д "СП". Предвид изложеното, решението на Административен съд Х. като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане, на ответниците по касация следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 1000 лева заплатени за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен административен съд, трето отделение