Решение № 1322 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2011 г.

Решение № 1322 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10385/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ценка Василева Василева от гр. Ябланица, обл. София, подадена чрез упълномощения адв. Стоянка Тихолова, против решение № 477 от 4.07.2011 г., постановено по адм. дело № 746 от 2010 г. на Административния съд София област. С посоченото решение е отхвърлено оспорването й на решение № РД-07-15/17.08.2010 г. на директора на ТП на НОИ - София област, с което е изменено разпореждане № 482/22.06.2010 г. на началника на отдел "КПК" - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - София област, за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет, както следва: главница 1028 лева, лихва върху главницата 263,28 лева или общо в размер на 1291,88 лева като от сумата по РА отпада лихвата в размер на 263,28 лева. Наведените от касаторката доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - София област, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. По делото е установено, че при извършена ревизия са констатирани неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване по реда на чл. 42, ал. 2 КСО, подробно описани в Справка № 1 към ревизионния акт, за периода 26.01.2009 г. до 11.04.2009 г. по болнични листа № А20080361697, № А20072440887 и № А20070657121. След проверка в база данни на НОИ е установено, че лицето получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с начална дата 26.01.2009 г. При административното оспорване от касаторката на издаденото разпореждане за внасяне на сумите по ревизионния акт за начет директорът на РУСО - София област е обосновал акта си с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от КСО и е посочил, че при условията на КСО не може да се получава едновременно пенсия и обезщетение за временна нетрудоспособност. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил жалбата на Ценка Василева Василева против решение № РД-07-15/17.08.2010 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - София област и потвърденото с него разпореждане, с които е разпоредено събиране от лицето на неоснователно получено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 26.01.2009 г. до 11.04.2009 г. поради получавана за същото време пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Съдебното решение е правилно. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от КСО. Съгласно цитираната норма, когато временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила до 2 месеца от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 75 календарни дни. В тези случаи парично обезщетение не се изплаща на лица, които получават пенсия или обезщетение за оставане без работа, изплащано по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование. Изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия. В този смисъл следва да бъде споделен и изводът, че получените за времето 26.01.2009 г. до 11.04.2009 г. обезщетение за временна неработоспособност и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване касаят един и същ период, поради което са налице неоснователно получени суми по смисъла на чл. 42, ал. 2 от КСО, чието възстановяване законосъобразно е разпоредено от органите на НОИ. При тълкуване текста на цитираната правна норма се налага правния извод, че е недопустимо получаване на такова обезщетение в случаите, когато лицето има признато право да получи пенсия. Социалната цел на обезщетението за временна неработоспособност е да подсигури средства за съществуване на лицето, което е в обективна невъзможност да полага труд поради общо заболяване, но когато то има установено право на пенсия, тя осъществява тази цел. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административният съд - София област е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,