Решение № 2851 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2012 г.

Решение № 2851 от 27.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8291/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ против Решение № 1120 от 26.04.2012 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2360 по описа за 2011 г., с което по жалба на "Транс груп БГ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк "Възраждане", бл. 75, вх. Д, ет. 4, ап. 46, представлявано от управителя Иван Филчев Иванов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1004989/23.03.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 277/13.06.2011 г. на директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, с който на РЛ са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 127 371,48 лв. главница и 16 902,01 лв. лихви поради отказан данъчен кредит по доставки на "Дж и Еф Експорт Импорт" ЕООД, "Марви транс 08" ЕООД, "Ив Рос 1" ЕООД, "Рос Комерс 73" и "ВАТ" ООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки; допускане на недопустими гласни доказателства и неправилната им преценка по същество; необосновано присъждане на несъответни на фактическата и правна сложност на делото разноски за адв. хонорар. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Транс груп БГ" ООД, чрез адв. Амуджиев, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките по процесните фактури с предмет разнообразни промишлени стоки като първа предпоставка за правото на данъчен кредит на получателя по фактурите. С ревизионния акт данъчен кредит е отказан поради изводите на органите по приходите, за липса на складове и персонал при фирмите-преки доставчици. Обосновано на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е доказало реални доставки по процесните фактури. Още в ревизионното производство, са представени фактурите с опис на стоките към всяка от тях, както и товарителници и пътни листи, издадени от управителя на ревизираното лице и от фирма "Спед груп" за транспортиране на стоките. Преките доставчици са дали писмени обяснения и са представили доказателства за произхода на стоките - от Гърция и Турция. Плащанията по фактурите не са били оспорвани при ревизията, като са представени доказателства за плащане в брой и регистрация на фискални устройства при всеки доставчик. При оспорване на РА по административен ред са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на стоките по всяка фактури, които са приети за недостоверни от решаващия орган поради липсата на доказани складове и персонал на доставчиците. При съдебното оспорване на РА са разпитани като свидетели - счетоводител, шофьор и снабдител на ревизираното лице, чийто показания изясняват начина на извършване на доставките. Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на посочените показания. Ревизираното лице е твърдяло, че липсата на складове и персонал на фирмите - преки доставчици не е достатъчно да обоснове извод, че процесните фактури са фиктивни, защото предаването и транспортирането на стоките е ставало от самото ревизирано дружество, с участието на разпитаните свидетели. Съгласно чл. 158, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 2 ДОПК, свидетелски показания са допустими за доказване на факти и обстоятелства, за които законът не изисква писмен документ, каквито са обстоятелствата по предаване на процесните стоки, още повече, че тези показания са в подкрепа на представени още в ревизионното производство писмени доказателства за предаване и транспортиране на стоките. Неоснователно е и оплакването за неправилна преценка по същество на свидетелските показания, тъй като те са логични, подкрепят се взаимно, водят до същите изводи като тези от представените писмени доказателства и не са опровергани от каквито и да било други доказателствени средства. В подкрепа на направените от съда фактически изводи е и приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което е доказан произходът на стоката- ВОП от Гърция и внос от Турция. Относно присъдените разноски, настоящият състав на касационната инстанция намира, че няма основание за редуцирането им. Присъдените разноски за адвокатски хонорар са в минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес на спора и представителството на ревизираното лице не е било само формално, а се състои в достатъчна процесуална активност и искания за събиране на различни доказателства и доказателствени средства. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение