Решение № 7844 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2012 г.

Решение № 7844 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5360/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) против решение № 4264 от 26.03.2012 г., постановено по адм. дело № 6411/2011 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 35/20.04.2011 г., издаден от Съвета за електронни медии (СЕМ). В касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадения АУПДВ. Ответникът - "Телекабел" АД, гр. Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба от "Телекабел" АД, гр. Пазарджик, против АУПДВ № 35/20.04.2011 г. на СЕМ, издаден на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който е установено публично държавно вземане в размер на 2 615.38 лева, ведно с лихвите. За да отмени АУПДВ, ВАС, в мнозинството от решаващия състав, е приел, че таксата за надзор се дължи за упражнен надзор при реално осъществена дейност от оператора, а не само въз основа на издадена лицензия. При издаването им се събират първоначални такси, а таксата за надзор при всички случаи подлежи на доказване от административния орган и то само, ако по безспорен начин е установено, че съответната радио- или телевизионна програма са излъчвани и е осъществен реален надзор. Разделянето от законодателя на таксите на първоначални и на годишни за надзор идва да покаже, че последната се събира, когато такъв надзор е осъществен и за което СЕМ е длъжен да представи доказателства, като по този начин обоснове и събирането на годишната такса в посочения в тарифата размер. Така постановеното решение е неправилно. Правното основание за издаване на акта е чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" от ЗРТ, според който радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ предвижда, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по ал. 3 се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД). Съгласно чл. 8, ал. 3 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е издадена след началото на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от датата на влизане в сила на решението на СЕМ за издаване на лицензията до края на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ТТРТД в случаите, когато индивидуалната лицензия за радио- и телевизионна дейност е отнета или прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на влизане в сила на решението на СЕМ за отнемане или прекратяване на лицензията. От анализа на посочената правна регламентация се налага изводът, че нито в Закона за радиото и телевизията, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност да не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран. Годишната лицензионна такса се дължи за периода от датата на издаване на лицензията на оператора до датата на отнемането/прекратяването й. Това означава, че критерий за осъществяване на надзора, респ. за дължимост на таксата за надзор е наличието на лицензия, а крайният момент на осъществяване на този надзор е юридическият факт на отнемането/прекратяването на лицензията. Таксите се дължат независимо дали радиооператорът фактически е извършвал дейността по лицензията. Като е приел обратното становище, съдът е достигнал до незаконосъобразен извод за недължимост на таксите, установени с процесния АУПДВ. По изложените съображения решението на ВАС, Осмо отделение, е постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено, като настоящият състав следва да се произнесе по същество с решение, с което да отхвърли жалбата на "Телекабел" АД против АУПДВ № 35/20.04.2011 г. на председателя на СЕМ. С оглед изхода на делото и заявеното искане от процесуалния представител на касатора, ответникът следва да заплати в полза на СЕМ разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 150 лв. За настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение не се следва, тъй като касаторът не е бил представляван в с. з. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,