Решение № 252 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6093/2007 г.

Решение № 252 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6093/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на М. В. Д. от гр. В., чрез процесуалния й представител адв. А, против въззивното решение № 866 от 19 юли 2007 г., постановено по в. гр. д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2006 г., с което е отменено решение № 2* от 24 август 2006 г., постановено по гр. д. № 1*по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и вместо него молбата на касаторката за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на детето М., родено на 25 май 1997 г., е отхвърлена. В жалбата се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторката изтъква, че съдът е основал решението си само на част от доказателствата по делото, като е кредитирал само показанията на свидетелите, посочени от ответника; липсва непосредственият контакт между бащата и детето и не е установена загриженост на бащата за ежедневните желания и потребности на детето; детето има нужда от ежедневни грижи и внимание от страна на родител-доверено лице. Ответникът Д. Д. Д. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че жилищните условия, удобството на детето, работният график на майката, сключеният от нея втори брак, отношенията между бащата и детето, налагат то да остане при бащата. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че не се установява наличие на съществено изменение в обстоятелствата, което да засяга интересите на детето и да налага необходимостта от промяна на мерките; връзката на бащата с друга жена не е установено да е повлияла неблагоприятно на детето; връзката между детето и майката не е прекъсната; в интерес на детето е да остане в средата, в която се чувства добре. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 106, ал. 5 от Семейния кодекс. В исковата молба касаторката сочи, че ответникът не е полагал самостоятелни грижи за отглеждането на детето, а е делегирал грижите си на майка си; училищна помощ се дава само от касаторката; бащата не участва в лечението или гледането на детето при болест, не купува дрехи; ответникът не поддържа емоционална връзка с детето. Атакуваното решение е правилно. В случаите, когато обстоятелствата след първоначалното предоставяне на родителските права се изменят, съдът може да измени по-рано постановените мерки и да определи нови. И в този случай обаче съдът преценява същите предпоставки, както в производството по реда на чл. 106, ал. 2 от Семейния кодекс - преценяват се всички обстоятелства с оглед интересите на детето. В тази преценка освен възможностите на родителите да отглеждат детето, родителските и възпитателските им качества, следва да се вземат предвид и помощта, която родителят би могъл да очаква от други лица, характеристиките на обичайната до този момент среда за детето, неговите специфични нужди като пол, възраст, здравословно състояние, обучителни потребности и творчески заложби, както и ефекта на промяната, ако детето се изведе извън обичайната му среда, но вече в контекста на промяната в обстоятелствата, която се твърди от иницииралия производството. По делото не е спорно, че бракът между страните по спора е прекратен през 2005 г. по реда на чл. 100, ал. 1 от Семейния кодекс, като родителските права спрямо роденото от брака дете са предоставени на бащата. И двамата родители работят. Майката живее под наем. И двамата родители проявявали загриженост за обучението на детето. Съдът е основал решението си на съвкупна преценка на данните по спора, като е взел предвид всички доказателства в тяхната взаимовръзка. Детето живее в спокойна и подредена среда, има своя стая в жилище, обитавано от родителите на бащата, бащата и съжителстваща с него жена. Детето се подпомага за хигиената, образованието и воденето до училище и обратно от съжителката на бащата. За детето се грижи и майката на бащата. Не е обосновано твърдението на касаторката, че липсва непосредственият контакт между бащата и детето и не е установена загриженост на бащата за ежедневните желания и потребности на детето. Напротив - детето е привързано към баща си и към средата, в която живее. Според свидетелката К, съжителката си бащата представил на детето като негова "гледачка". Данните от тези свидетелски показания обаче могат да бъдат разбирани и по друг начин от този, който касаторката влага в тях - могат да се приемат като израз на грижа на бащата към детето, а всъщност съжителката на бащата полага и реални ежедневни грижи за детето. Между нея и детето са установени близки емоционални връзки. Вярно е твърдяното в касационната жалба, че детето има нужда от ежедневни грижи и внимание от страна на родител-доверено лице. Липсва основание обаче да се приеме, че тази роля не се играе от бащата. Дори и майката да е полагала грижи за дъщеря си по време на нейни боледувания, това не води до извода за неполагане на грижи от страна на бащата. Предоставянето на упражняването на родителските права на другия родител не означава прекъсване на връзката и грижата на родителя към детето. Полагането на грижи над обема, предвиден в споразумение или съдебно решение, е не само желателно, но силно препоръчително, защото по този начин се посрещат не просто физическите, а и емоционални нужди на детето от присъствието и на двамата родители в неговия живот, независимо колко близки връзки то има с трети лица. Според съдебно-психологическата експертиза, детето поставя себе си задължително до бащата, а майка си от другата страна, като всяка друга подредба носи тревожност и отстояване на собствените му виждания. Детето демонстрира еднаква привързаност към двамата родители. Липсва информация за манипулиране на желанието на детето да живее при майката. При тези данни не може да се приеме за обосновано твърдението на касаторката, че бащата не поддържа емоционална връзка с дъщеря си, както и че е налице каквото и да е пренебрегване на родителските му задължения. Възрастта на детето не обуславя непременност на живеенето му с майката. Детето очевидно е стабилно установено в досегашната си среда, приема нормално връзката на бащата с друга жена, може да разчита на нейната помощ, както и на помощта на баба си за ежедневните си нужди. Извеждането му от тази среда няма да повлияе положително на неговото развитие. Ето защо изводите на въззивния съд са обосновани и съответни на правилата на закона. Ответникът е направил искане за заплащане на сторени разноски, но доказателства за сторени такива пред касационния съд не са представени, поради което разноски не се присъждат. По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение