Решение № 10728 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5233/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. (ОПРР), срещу Решение 353 от 21.02.2024 г. на Административен съд Добрич по адм. дело 519/2023 г. С обжалваното решение е отменено Решение РД-02-36-963 от 21.08.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Община Добрич е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор ДОП-86 от 31.03.2021 г. с Хранкотош ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и на чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ППЗОП) във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата, загл. изм. ДВ, бр. 59 от 2024 г.). Касационният жалбоподател ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, 3 АПК. Твърди, че утвърдените от възложителя критерии за възлагане създават предпоставки комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като посочените изисквания, заложени в методиката, са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране, в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. Според касатора утвърдената методика не залага критерии за оценяване на самото предложение за изпълнение на предвидените дейности, а цели оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията в документите, в нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП. Позовава се на одитната практиката на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (ИА ОСЕС), като сочи, че във всички случаи, когато възложителят не предвижда оценяване на конкретни параметри, свързани с предмета на поръчката, а на описание и брой мерки, методи, подход и др., той определя неправомерни показатели за оценяване, като присъждане на точки в зависимост от наличието или липсата на определен брой обстоятелства, без да се оценява предложеното ниво за изпълнение на поръчката и не позволява да се извърши обективно сравнение и оценка на техническите предложения. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на Община Добрич. Претендира разноски за двете инстанции, като прави възражение за евентуална прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба Община Добрич, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от касатора разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Постъпила е и частна жалба от Община Добрич срещу Определение 598 от 21.03.2024 г. по адм. дело 519/2023 г. на Административен съд Добрич. С обжалваното определение е допълнено Решение 353 от 21.02.2024 г., по адм. дело 519/2023 г. на Административен съд Добрич, като в полза на Община Добрич са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Частният жалбоподател Община Добрич счита определението за неправилно. Сочи, че с Искане, вх. 729 от 22.02.2024 г. е поискал присъждане на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Според частния жалбоподател съдът е пропуснал да присъди направените разноски за държавна такса, платена с преводно нареждане от 13.10.2023 г. по сметка на Административен съд - Добрич в размер на 585,14 лв. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено като вместо него бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер. Претендира направените разноски във връзка с обжалване на определението. Ответникът по частната жалба - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваните съдебни актове, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са допустими подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество, касационната жалба е неоснователна, а частната жалба - основателна. За да постанови обжалваните съдебни актове първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: На 22.06.2021 г. между УО на ОПРР и Община Добрич е сключен Административен договор РД-02-3 7-21 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1 272 050,91 лева за изпълнение на проект Обновяване на културна инфраструктура - зала Добрич . На 12.06.2020 г. с Решение Р- 49, кметът на Община Добрич е обявил открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Изпълнение на СМР на обект зала Добрич - основен ремонт и обновяване в УПИ I, кв. 45, на ЦГЧ, гр. Добрич . На 31.03.2021 г., в резултат на проведената процедура, между Община Добрич и Хранкотош ЕООД е сключен Договор ДОП-86 на стойност 1 750 584,76 лв. без ДДС. На 17.07.2023 г. Община Добрич е уведомена за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 31.07.2023 г. Община Добрич е представила възражение. На 21.08.2023 г. с Решение РД-02-36-963, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПРР е определил на Община Добрич финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по Договор ДОП-86 от 31.03.2021 г. с Хранкотош ЕООД, за нередност за нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП и на чл. 33, ал. 1, изречение 2 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, квалифицирана по т. 11, б. б) от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. По делото е приложена Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на издателя на акта за ръководител на Управляващия орган. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че в оспорения акт не са посочени конкретни обстоятелства, свързани със съдържанието на утвърдената методика и начина на оценяване на предложенията от комисията, като от мотивите на органа не може да се разбере кои фактически основания счита за доказващи всяко едно от визираните в чл. 70, ал. 7, т. 2 и т. 3, б. б) ЗОП. След преценка на съдържанието на методиката за оценка в спорните й части съдът е приел, че в нея са посочени всички елементи, които трябва да съдържа техническото предложение на участниците, т.е. изискваните от възложителя дейности, които следва да се извършат при изпълнението на поръчката, свързани с предлагания подход за качествено изпълнение на СМР, организацията на работата, мерките за опазване на околната среда и социалните характеристики, свързани с изпълнението на поръчката. Механизмът, по който ще се оценяват предложенията на участниците, според съда, предполага определяне на минимални изисквания, обуславящи допустимост на офертите, и надграждащи обстоятелства, позволяващи присъждането на повече брой точки в зависимост от повечето предложени дейности от кандидатите. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени нарушения на приложимото право, обосноваващи нередност, за която е определена финансова корекция. Видно от доказателствата по делото процесната обществена поръчка е възложена въз основа на икономически най-изгодната оферта, определена въз основа на критерия "оптимално съотношение качество/цена" при два показателя: П1 "Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката" и П2 "Ценово предложение за изпълнение на поръчката". Показател П1 се състои от четири подпоказателя: КТП1 Предлаган подход за качествено изпълнение на поръчката - с тежест 20 %; КТП2 Организация за изпълнение на дейностите - с тежест 20 %; КТПЗ Мерки за опазване на околната среда - с тежест 5% и КТП4 Социални характеристики, свързани с изпълнението на поръчката - с тежест 5%. По всички подпоказатели е предвидена тристепенна скала за оценка, като са въведени конкретни минимални и надграждащи елементи. За да обоснове незаконосъобразност на методиката, органът е приел на първо място, че с подпоказателите КТП1, КТП2, КТПЗ и КТП4 се оценява пълнотата и начина на представяне на информацията в техническото предложение, а не неговите качества/предимства, в нарушение на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ППЗОП. На следващо място е приел, че прилагането на одобрената методика предполага твърде голям субективизъм от страна на комисията и създава предпоставки за неравно третиране, тъй като дадените указания не съдържат достатъчна конкретика/яснота, гарантиращи обективна оценка. Тези изводи са неправилни и необосновани. На първо място следва да се посочи, че органът не излага приетите от него фактически основания, доказващи твърдяното нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП и чл. 33, ал. 1 ППЗОП. Фактическите основания са изложени в т. нар. част 1. "Описание на нарушенията", която представлява възпроизвеждане на становището на лицето, което е подало сигнала. В част "Правни изводи" на акта се съдържа единствено споделяне на становището на автора на сигнала и обобщаване . Относно нарушението на чл. 33, ал. 1 ППЗОП: При отчитане на предмета на делото и техническата спецификация, исканата информация не е оценяване на "пълнотата и начина на оценяване", "подробност на описанието" и съдържа определена информация/обем на описание без оглед на конкретни оферирани параметри и ниво на изпълнение на поръчката . За да е налице нарушение на посоченото в чл. 33, ал. 1 ППЗОП изискване на закона е необходимо пълнотата и начинът на представяне на информацията сами по себе си да са елемент на оценяването-показател, а не да са резултат на оценката на качествените им аспекти. От съдържанието на скалата за оценяване по спорния показател не може да се направи извод за оценка на пълнотата и начина на представяне на информацията, защото ясно е определен начинът на оценяване по всеки подпоказател. Посочените обстоятелства не са свързани с пълнотата на представената информация. Следователно в случая не е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, още повече че спорният показател е ясен и е налице логичност при оценяването. Следователно изводът на органа за нарушение на чл. 33, ал. 1 ППЗОП е неправилен. Относно нарушението на чл. 70, ал. 7 ЗОП: Мотивите на органа в тази им част са основани на протокола на оценителната комисия. Позоваването на протокола на оценителната комисия е неправилно, защото качествата на утвърдената методика следва да се изведат от съдържанието на самата методика, а не от мотивите на помощния орган. Начинът, по който комисията е приложила методиката е нещо съвсем различно от това дали самата методика отговаря на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП, като прилагането на методиката не е нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП и не е аргумент за съответствието на методиката с чл. 70, ал. 7 ЗОП. На следващо място органът приема методиката за субективна, тъй като "дадените указания не съдържат достатъчна конкретика/яснота, гарантиращи обективна оценка". Такова изискване чл. 70, ал. 7 ЗОП не съдържа. В мотивите на органа относно това твърдяно нарушение субективизъм, са визирани чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП. В оспорения административен акт, част "Фактически основания" по подпоказател КТП1, органът е посочил, че липсата на дефиниция на "високо качество" представлява субективизъм. Подобен подход, според органа, дава на комисията неограничена свобода при тълкуването на категорията и води до неяснота относно това какво би следвало да включат в офертите си участниците над минималните изисквания за допустимост на офертата, за да получат максимален брой точки, съответно по какъв обективен критерий оценителната комисия ще извърши оценка на надграждането на офертата. При този предмет на обществената поръчка, при подробната техническа спецификация и при отчитане на факта, че участниците в поръчката са разумно (добре) информирани и полагащи обичайна грижа, не може да се твърди, че не е ясно в кои случаи вътрешният контрол гарантира "високо качество . Следва да се има предвид, че потенциалните участници извършват строителство по занятие и следователно разбирането им към изискванията към тях, в контекста на предмета на поръчката, нормативните изисквания, данните от техническата спецификация и заложените от възложителя цели са ясни, разбираеми и достатъчни, за да подготвят офертите си по най-добрия начин. Оценителната комисия също е запозната с предмета на поръчката, нормативните изисквания, данните от техническата спецификация и заложените от възложителя цели, поради което оценката й също ще бъде съобразена с тези параметри и обичайното разбиране/съдържание на всички употребени в методиката изрази и понятия. Неправилни са и изводите на органа, че методиката създава предпоставки за неравно третиране. Видно от методиката за оценка, конкретно по отношение на подпоказател П1, е описан начинът на формиране на оценката по подпоказателя като сбор от точките по четирите подпоказателя (П1=КТП1+КТП2+КТПЗ+КТП4) . Всеки подпоказател (КТП1, КТП2, КТПЗ, КТП4) има тристепенна скала за оценяване, като по всеки от подпоказателите са посочени минималните изисквания за получаване на минималния брой точки, като са предвидени и надграждащи обстоятелства, наличието на които обосновава съответната по-висока оценка. Видно от изложеното, в методиката за оценка е предвиден начин за определяне на оценката, който осигурява достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката. Следователно неправилен е изводът на административния орган, за наличие на нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 2 и 3, б. б) ЗОП и на чл. 33, ал. 1, изречение 2 ППЗОП във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са неоснователни. Съдът е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: С Определение 598 от 21.03.2024 г. по адм. дело 519/2023 г. на Административен съд Добрич, във връзка с постъпило искане с вх. 729 от 22.02.2024 г. на Община Добрич по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е допълнено Решение 353 от 21.02.2024 г., постановено по същото дело, като УО на ОПРР е осъден да заплати на Община Добрич сумата от 360,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Определението е неправилно. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и обхваща само направените по делото разноски. Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия. В тях се включва и държавната такса за производството. Ето защо внесената държавна такса от Община Добрич несъмнено е част от направените от нея съдебни разходи за производството. Като е пропуснал да присъди доказаните и своевременно претендирани разноски за заплатена държавна такса за образуване на производство пред Административен съд Добрич, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като вместо него Министерство на регионалното развитие и благоустройството бъде осъдено да заплати на Община Добрич направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 945,14 лв., от които 585,14 лв. за внесена държавна такса и 360,00 лв. присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, не може да бъде изменен. С оглед на изхода от спора, направено от Община Добрич искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на ответника направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са в общ размер на 250,00 лв., от които 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 150,00 лв. за внесена държавна такса за подаване на частна жалба. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,