Решение № 13630 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2019 г.

Решение № 13630 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5597/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуални кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Велико Търново против решение № 84 от 27.02.2019 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 3/2019 г. С него се отменя писмена покана на директора на РЗОК изх. № 29-02-70/80/27.11.2018 г. в частта по т. 1, с която е разпоредено възстановяване на суми в размер на 1750 лева, получени без правно основание от МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ "Св. Иван Рилски Горна Оряховица" ЕООД чрез процесуален представител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната писмена покана издадена на основание чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. С нея се иска възстановяване на суми изплатени на дружеството по четири истории на заболяване при които в срок от 30 дни от дехоспитализацията на пациента се е наложило нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или друго лечебно заведение. При това положение на основание чл. 350/1 от НРД 2018 г. за медицински дейности се заплаща само един от случаите след извършване на проверка. При извършената проверка от органа не е констатирано нарушение при хоспитализацията и дехоспитализацията. Възраженията са били за незаконосъобразност на писмената покана в обжалваната част поради което е искана отмяната и. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана в обжалваната част. Приел за установено поради липса на спор между страните, че няма нарушения в лечебно диагностичния алгоритъм при хоспитализирането на пациентите и след това при повторното им хоспитализиране, които обстоятелства са посочени в протокола за констатации. При установеното от фактическа страна съдът е приел, че няма основание за възстановяване /връщане на сумите/ изплатени на болничното заведение, тъй като няма законово основание за това. При позоваване и на практика на ВАС в същия смисъл е отменена писмената покана. Решението е правилно. Регламентацията в чл. 350/1 от НРД 2018 г. за медицински дейности, предвижда възстановяване на изплатени суми за болнично лечение когато в срок по малък от 30 дни от дехоспитализацията се е наложило повторно хоспитализиране за същото лечение в същото или друго лечебно заведение. Смисълът на уредбата е да не се заплаща некачествено извършено лечение, което налага повторно лечение, като това е в нарушение на медицинските стандарти за оказване на медицинска помощ. Именно поради най честата причина за повторна хоспитализация- некачественото лечение по първата или злоупотреба при втората хоспитализация следва да се извършва проверка от административния орган къде е извършено нарушението, съответно да не се заплаща. При констатиране, че няма нарушения при двете хоспитализации и дехоспитализации няма основание да се връщат суми, изплатени на болничните заведения, тъй като е оказана необходима и адекватна медицинска помощ каквато е целта на нормативната уредба и индивидуалните договори в материята на медицинското обслужване и лечение. При така установеното от фактическа и правна страна съдът правилно е отменил поканата и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за разноски, в размер на 200 лева от ответника на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд