Решение № 13813 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2020 г.

Решение № 13813 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Сливен чрез процесуалния му представител адв. Ц. Бъчварова срещу Решение № 263 от 13.12.2019 г., постановено по адм. дело № 246/2019 г. по описа на Административен съд –Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушения на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебния акт и, вместо него, да постанови друг по съществото на спора, с който да отхвърли оспорването на областния управител на област Сливен, обективирано в негова Заповед № РД-11-16-001/18.06.2019 г., срещу Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено дете на територията на община Сливен, приет от ОбС-Сливен с Решение 1568/30.05.2019 г. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет – Сливен, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, областният управител на област – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която подлежащото на касационен контрол съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с оспорване от областния управител на област- Сливен, обективирано в негова Заповед № РД-11-16-001/18.06.2019 г., срещу Правилник за условията и реда за предоставяне на финансова помощ за новородено или осиновено дете на територията на община Сливен, приет от ОбС-Сливен с Решение 1568/30.05.2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил изцяло приетия от ОбС- Сливен подзаконов нормативен акт и е осъдил Общински съвет – Сливен да заплати на областния управител на област – Сливен сторените по делото разноски в размер на 120 лв. За да стигне до този правен резултат, АС- Сливен е приел, че, макар Правилникът като подзаконов нормативен акт да е приет от колективен орган, който по принцип има компетентност да приема такъв вид нормативни актове и при спазване на необходимия кворум и мнозинство, същият не е приет в изискуемата от закона форма. С оспореното решение общинският съвет е приел Правилник, а съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗНА правилникът се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. В конкретният случай приетият от ОбС-Сливен Правилник кореспондира само с отделни разпоредби на Закона за семейните помощи за деца по чл. 2 от същия. Доколкото същият закон предвижда и други видове семейни помощи, приетият от ОбС- Сливен правилник не е издаден по прилагане на закона в неговата цялост- от една страна, а от друга - за издаването му липсва съответната законова делегация. Отделно от горното, АС-Сливен е заключил, че при приемане на същия нормативен административен акт е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 28 от ЗНА, която съдържа императивни изисквания за съдържанието на приложените към проекта за НАА мотиви. Доколкото приложените към проекта за Правилника мотиви не съдържат предвиденото в чл. 28 от ЗНА съдържание – необходимите финансови средства са посочени само като сума, без наличието на изискуемата обосновка и липсва анализ за съответствието на проекта с правото на ЕС, административният съд е приел че НАА е приет при съществени нарушения на чл. 28 от ЗНА, т. е. на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за неговата незаконосъобразност и отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването не са допуснати цитираните в касационната жалба пороци, които да съставляват касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обоснован е решаващият извод на АС- Сливен за това, че издаденият подзаконов нормативен акт не следва да бъде постановен като Правилник по приложението на закон/ каквато делегация не е предоставяна от Закона за семейните помощи за деца на местните органи за самоуправление - общинските съвети / и каквато форма на НАА противоречи на императивната разпоредба на чл. 7 от ЗНА. Отделно от гореизложеното правилни са и крайните изводи на АС- Сливен за постановяване на обжалвания акт в противоречие с императивната разпоредба на чл. 28 от ЗНА. Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от АС-Сливен правни доводи, съдържащи се в мотивите на обжалваното съдебно решение, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт предвид правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател няма право на съдебни разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение