Решение № 13503 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2012 г.

Решение № 13503 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6507/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоян Илиев Проданов срещу решение № 12 от 19.03.2012 г., постановено от Административен съд Разград по адм. д. № 181/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде обявена нищожност на оспореното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 01-6500/31299 от 13.07.2011 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че оспореният акт е постановен от орган, имащ материалната компетентност, при спазване на предписаната в закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и в съответствие с целта на закона. За да стигне до тези правни изводи, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от орган с делегирани правомощия, съгласно чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Съдът е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати твърдените нарушения във връзка с извършване на теренни проверки. В тази връзка са обсъдени събраните в хода на производството гласни доказателства. След обсъждане и преценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, съдът е приел, че в случая са били налице основанията за постановяване на отказ за подпомагане по СЕПП и СНД и за налагане на санкции. В хода на производството е установено, че оспорващият е препятствал извършването на проверки, а от друга страна безспорно е установено, че е заявил за подпомагане площи, които не стопанисва. Съдът е приел, че отказа за подпомагане и налагането на санкции с оспореното уведомително писмо е в съответствие с целта на закона, предвидена както в норми на вътрешното законодателство, така и с приложимите норми на общностното право. По тези доводи, съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличието на релевираните касационни основания за отмяна. Основният довод, който се развива и в касационното производство, е за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, касаещи уведомяването на оспорващата страна за извършените проверки във връзка със заявените данни. Настоящият състав напълно споделя изводите на решаващия съд относно твърдяното нарушение. В конкретния случай е издадена заповед № 36303 от 14.08.2008 г. г. на Техническия инспекторат, с която е наредено на експерт Ана Валентинова Михайлова и на експерт Илхан Ерсинов Исмаилов да извършат проверката на място на заявлението за подпомагане на жалбоподателя с УИН 17/140408/08381.Резултатите от проверката са надлежно съобщени на жалбоподателя, като му е връчен и контролният лист, който ги обективира, като в него се съдържат констатации за наличие на площи, които са чужда собственост и не се обработват и поддържат от заявителя. Жалбоподателят не е направил каквито и да възражения против констатациите, както и против начина на уведомяването му. В хода на производството пред съда резултатите от извършената проверка са потвърждение от събраните гласни и писмени доказателства. Възражението на жалбоподателя, че по обективни причини не е имал възможност да присъства при извършване на проверката не са доказани. Правилно е отхвърлено възражението, че жалбоподателят не е уведомен предварително за проверката, която ще му бъде извършена. Липсва подобно законово задължение за администрацията, в това число и за специализираната администрация на Регионален технически инспекторат, който съгласно чл. 45 от действалия към този момент Устройствен правилник на ДФ "Земеделие", е натоварен с дейността по осъществяване на проверки на място на заявените за подпомагане площи на кандидатите. Настоящият състав счита, че в случая и на основание чл. 300 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да се приеме, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. По делото е приложено решение по н. а. х дело № 156/2009 г. на Окръжен съд Разград, с което жалбоподателят Стоян Илиев Проданов е признат за виновен в това, че за периода 14.04. до 19.05.2008 г. в гр. Разград в таблица за използвани парцели за 2008 г., приложена към общо заявление за плащане на площ за 2008 г. е представил неверни сведения относно обработването, състоянието и основанието за ползване на подробно описани земеделски парцели, всички в землището на с. Побит камък, с цел получаване на субсидия по СЕПП и СНД - деяние, съставляващо престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК. Със същото решение подсъдимият е освободен на осн. Чл. 78а от НК от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Решението е влязло в сила на 24.02.2010 г. Само на това основание и с оглед императивната процесуална норма на чл. 300 от ГПК, може да се приеме, че наказателния съд се е произнесъл по отношение на това дали е налице деклариране на неверни данни в общото заявление за плащане на единица площ за 2008 г., подадено от жалбоподателя, което е и основанието за постановения отказ и налагане на санкция. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила.