Решение № 2916 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 267/2013 г.

Решение № 2916 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 267/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба от Тодор Георгиев Атанасов, от гр. Тутракан, ул. "Елин Пелин" № 3а, чрез процесуален представител, против решение № 73 от 26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 110/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 5030/11.08.2011 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна Дирекция на МВР (ОДМВР) - гр. Силистра, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на свидетелството за управление на МПС" (СУМПС). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отмяна на заповедта. Претендират се направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на сектор "ПП" при ОДМВР - Силистра, не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че за различни нарушения на ЗДвП на жалбоподателя Тодор Георгиев Атанасов са издадени наказателни постановления, с влизане в сила на които е изчерпан лимита на предоставените му контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Приел е за осъществено материалноправното основание по чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ, като е преценил заповедта за законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в кръга на възложените му правомощия, при наличие на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 1 АПК и спазване на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. С нормата на чл. 171 ЗДвП са уредени видовете ПАМ и материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 с. з., ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 (в действащата към спора редакция, ДВ, бр. 54 от 2010 г.) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С издадената заповед № 5030/11.08.2011 г. от началник сектор "ПП" при ОДМВР Силистра, на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП по отношение касатора Тодор Георгиев Атанасов е приложена ПАМ "Изземване на СУМПС". По аргумент от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. При неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството се налага ПАМ, съобразно чл. 171, т. 4 ЗДвП, "Изземване свидетелството за управление". От представеното копие на заповедта за прилагане на ПАМ е видно, че като фактическо основание за издаването й е посочено "отнемане на всички контролни точки". Към материалите по делото е приложена справка за контролните точки на водач на МПС Тодор Георгиев Атанасов, издадена от Сектор КАТ - ОДП Силистра, с дата на изготвяне 19.08.2011 г., т. е. към датата на издаване на заповедта (11.08.2011 г.) справката не е била налична. При това положение същата не може да се ползва като годно основание за издаване на административния акт. Самата заповед, извън бланкетното позоваване на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и факта на отнетите контролни точки на водача, не съдържа никакви фактически основания за издаването, обосноваващи приложението на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. - законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. В конкретния казус в производството пред решаващия съд за първи път са въведени фактически твърдения и са изследвани писмени доказателства, които не са били предмет на административното производство и по този начин е формулирано фактическото основание за издаване на акта. Липсата на фактически основания в заповедта за прилагане на ПАМ е нарушение на чл. 59, ал. 1 АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта (Арг.: чл. 145, ал. 1 АПК). В конкретния случай фактическите основания за издаването на заповедта не могат да бъдат изведени нито от нейното съдържание, нито от асоциираните към преписката документи, което от своя страна не позволява да бъде извършена проверка за материалната й законосъобразност. Поради това твърдението на касатора за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е основателно. Органът не е посочил съответните наказателни постановления, въз основа на които е достигнал до извода за отнемане на 39 контролни точки на водача, нито се е позовал на изготвена справка в тази връзка, което би дало възможност да се счете, че при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения се приемат за мотиви на самия акт (ТР 16/75 г.). Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички случаи води до неговата унищожаемост, т. к. мотивирането на административния акт е основание за неговото валидно действие. Допуснатото нарушение препятства и възможността на касатора да упражни ефективно правото си на защита срещу наложената ПАМ. Същевременно от ангажираните писмени доказателства е несъмнено установено, че към момента на издаване на заповедта са били налице кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП - на водача са били отнети всички контролни точки, по силата на влезли в сила наказателни постановления и той не е предал притежаваното СУМПС по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. В хода на съдебното производство по делото са събрани доказателства - копия от наказателни постановления и справка за нарушител, които установяват съществуването на визираните в хипотезата на чл. 171, т. 4 ЗДвП юридически факти. Категорично установеното наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед не означава обаче, че органът няма задължение да изложи фактическите основания в самия акт, респ. не санира допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му. Процесуалното задължение за мотивиране тежи върху водещия производството административен орган и съдът не може да преодолее липсата на мотиви със собствени фактически установявания. Обстоятелството, че в заповедта за прилагане на ПАМ не са индивидуализирани наказателните постановления, по силата на които са отнети притежаваните от касатора контролни точки и липсват фактически основания за произнасянето на органа, води до незаконосъобразността й. При осъществения фактически състав на чл. 171, т. 4 ЗДвП, отмяната на процесната заповед не е пречка за издаване на нова заповед за прилагане на аналогична ПАМ от страна на компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и съгласно изискванията на чл. 59АПК. С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че обжалваният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което заповедта следва да бъде отменена. Във връзка с претендираните от касатора съдебни разноски и с оглед изхода на спора, настоящата инстанция намира, че следва да бъдат присъдени такива в размер на 20 лв. - за репариране на разноските за платените държавни такси. По делото липсват доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, извън тези по договор за правна защита и съдействие № 00045887/18.08.2011 г., приложен на л. 3 от адм. д. № 190/2011 г. по описа на АС - Силистра. В хода на това производство, както и при новото разглеждане на делото пред АС до приключване на устните състезания по делото, жалбоподателят не е направил искане за присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, с оглед на което правото му да ги претендира е преклудирано. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение