Решение № 12438 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2016 г.

Решение № 12438 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. Н. от гр. Х., подадена от А. Н. С., в качеството му на пълномощник по смисъла на чл. 32, т. 2 от ГПК, против Решение № 136/14.07.2016 г., постановено по адм. дело № 230/2015 г. на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на М. А. Н. против писмо изх. № 02-260-6500/10834 от 23.04.2015 г. на Зам. И. Д. на Д. фонд "Земеделие" - С., и е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, тъй като е тенденциозно, постановено в противоречие на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и жалбата му по адм. дело № 230/2015 г. да бъде уважена. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - Заместник-изпълнителният Директор на ДФ "Земеделие", гр. С., не взема отношение по подадената жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима, като по същество е неоснователна. Върховният административен съд - Четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14- дневен срок от съобщаване на решението на датата 18.07.2016 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна. Производството пред Административен съд - Х. е образувано по жалба на М. А. Н. срещу писмо изх. № 02-260-6500/10834 от 23.04.2015 г. на Зам. И. Д. на Д. фонд "Земеделие". С това писмо жалбоподателят е уведомен, че за кампания 2011 в подаденото заявление с УИН: 26/300511/84273, е декларирал за подпомагане 25 бр. парцели с обща площ 26.15 ха по мярка 214 "АЕП" от ПРСР с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" с код АПП13. Посочено е, че този код е за възстановяване и поддържане на площите чрез паша, но в "Таблица за отглежданите животни" към заявлението липсвали обвързани с производството животни. С писмото е указано на лицето, че съгласно получени указания от МЗХ с изх. № 13-2459/24.03.2010 г., е недопустим за подпомагане по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)". Посочено е също, че за кампания 2012 в подаденото заявление с УИН: 26/080512/98112 е декларирал за подпомагане 38 бр. парцели с обща площ 24.41 ха по мярка 214 "АЕП" от ПРСР, с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" с код на дейност АПП13. След извършване на административни проверки по мярка 214 "Агроекологични плащания", на лицето било изпратено Уведомително писмо за одобрение по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", с изх. № 01-6500/13680 от 20.12.2012г ., получено от него на 27.12.2012 г., с което бил уведомен за поемането на 5-годишен ангажимент от 2012 г. по м. 214 "АЕП". С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материално правни разпоредби. Съдът е установил, че за да приеме недопустимост за подпомагане на кандидата по АЕП за кампания 2011 г., административният орган се е позовал на писмо на МЗХ с изх. № 13-2459/24.03.2010 г. Според т. 3 от писмото, ако в заявлението за кандидатстване по мярка 214 земеделският стопанин е посочил код АПП13 или АПП14 и не е заявил животни, не е допустим за подпомагане в съответствие с т. 32, т. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., т. е. изводът в оспореното писмо, че жалбоподателят е недопустим за подпомагане е обвързан от правна страна с разпоредбата на чл. 32, т. 2 от Наредбата. На следващо място съдът е отчел, че в чл. 32 от Наредбата са визирани хипотезите, при които не се одобряват за участие в мярка АЕП парцели, пчелни семейства и животни. Съгласно т. 2 от същата не се одобряват за участие в мярка "Агроекологични плащания" парцели, пчелни семейства и животни, за които в заявленията по чл. 7, ал. 2 е отбелязан грешен агроекологичен код. В случая, видно от подаденото заявление за кандидатстване по мярка 214 АЕП за кампания 2011, жалбоподателят е заявил подпомагане по направление ВПС1. Съответстващите на тази дейност агроекологични кодове съгласно Приложение 1б към чл. 8, ал. 1 от Наредбата са АПП13 и АПК13 в зависимост от начина на осъществяване на дейността, а именно чрез паша или чрез косене. След като в заявлението за подпомагане по АЕП кандидатът е заявил направление ВПС1, а в приложената таблица за използваните парцели, е посочил код АПП13, който е съответстващ на избраното направление, не може да се приеме, че е налице грешен код по смисъла на чл. 32, т. 2 от Наредбата. Извод за вписан грешен агроекологичен код на заявената дейност по АЕП не може да бъде направен и от обстоятелството, че кандидатът не е заявил животни. В тази връзка не може да се приеме, че е налице визираната в чл. 32, т. 2 от Наредбата хипотеза. Независимо от последното, съдът е приел, че жалбоподателят е бил недопустим за подпомагане по мярка 214 АЕП за кампания 2011 г., тъй като не е отговарял на изискването на чл. 19, ал. 2 от Наредбата - липсват доказателства за вписването му в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 ЗПЗП. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Аргументите за това са следните. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че визираната хипотеза в чл. 32, т. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г., послужила като основание на административния орган да установи недопустимост за подпомагане на кандидата по АЕП за кампания 2011 г., в случая не е налице. От фактите по делото е видно, че жалбоподателят (понастоящем касационен жалбоподател) е посочил код АПП13, който отговаря на заявеното направление ВПС1, поради което посоченото от административния орган основание за недопустимост не кореспондира с установените по преписката факти. Предвид факта, че с посочването на чл. 32, т. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. се изчерпват правните основания на административния орган, съдът неправилно е осъществил контрол върху други потенциални основания, които биха могли да доведат до недопустимост на подпомагането. Настоящата съдебна инстанция счита, че административният орган не е изложил нито фактически, нито правни основания за недопустимост на подпомагането в разгледаната от съда хипотеза на чл. 19, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Ако волята на административния орган е била да откаже подпомагане на основание чл. 19, ал. 2 от цитираната наредба е следвало да впише фактите и обстоятелствата, които водят до правния извод в тази разпоредба. В този смисъл излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на правните норми е условие за законосъобразността на издавания акт. Само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление. При въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е., проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е доказал законосъобразността на отказа, обективиран в акта, е неправилен и не може да бъде споделен. Крайният извод който се налага е, че Зам. изпълнителният Директор на Д. фонд "Земеделие" - С. e постановил писмо изх. № 02-260-6500/10834 от 23.04.2015 г. в противоречие с разпоредбата на чл. 32, т. 2 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Предвид факта, че друго основание за отказ не е посочено в оспорения административен акт (който е приет за съдебен контрол съгласно определение № 2409 от 2.03.2016 г. по адм. дело № 1620/2016 г. на тричленен състав на ВАС - Трето отделение), съдът не може да осъществи контрол върху другите хипотези за отказ, предвидени в Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По изложените съображения съдебното решение, с което жалбата срещу оспореното уведомително писмо е отхвърлена, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отмени по жалбата на М. А. Н. писмо изх. № 02-260-6500/10834 от 23.04.2015 г. на Зам. И. Д. на Д. фонд "Земеделие" - С. и изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно. Ответникът по касационната жалба следва да заплати разноски за заплатената държавна такса пред двете инстанции в общ размер на 15 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,