Решение № 9580 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2010 г.

Решение № 9580 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1145/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив против решение № 1733 от 19.ХII.2009 г. по адм. д. № 1836/2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена издадената от него заповед № 11774 от 29.06.2009 г. за налагане на Лиляна Димитрова Николова от гр. Пловдив на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът представя писмен отговор. Участващият по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт, които са основания за отменянето му. Решението е незаконосъобразно. С акт за установяване на административно нарушение № 11774/29.06.2009 г. е констатирано, че като водач на МПС Лиляна Димитрова Николова е отнела предимство на автомобил, движещ се по път с предимство, който ударила и причинила леки повреди. В акта е посочено, че водачът на МПС отказва да бъде извършена проба по надлежния ред с техническо средство "Дрегер Алкотест 7410", като е записано, че лъха на алкохол, има несигурна походка и забавен говор, както и че е издаден талон за медицинско изследване № 0183860, нарушения по чл. 50, ал. 1 и чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Както е приел съда, жалбоподателката е подписала акта за установяване на административно нарушение без забележки, не е доказала твърдението си, че не е подписала акта и не е направила възражение по акта в тридневен срок. При тези фактически констатации, основани на доказателствата по делото, е направен неправилен извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, даващо основание за отмяна на оспорения акт поради обстоятелството, че талонът за медицинско изследване с посочен час на издаването му, не е подписан от Николова или от свидетел и че е отказано получаването му от нейна страна. Изводът, че е отказано получаването на талона не съответства на доказателставата по делото, след като в акта за установяване на административно нарушение, подписан от водача на МПС, е записано, че е издаден талон за медицинско направление с посочен номер. Неправилно е прието за нарушение на административнопроизводствените правила и обстоятелството, че акта за установяване на административно нарушение и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени на една дата 29.06.2009 г., поради което жалбоподателката е била лишена от правото на възражение. Тридневния срок за възражения е приложим в административнонаказателното производство по издаване на наказателно постановление, а не и в административното производство по налагане на принудителна административна мярка. Не е приложима разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като производството по налагане на принудителната административна мярка е административно, осъществяващо се по правилата на АПК. Неотносими са изводите, че дори талонът за медицинско изследване да е бил надлежно връчен на 29.06.2009 г., то анализът на кръвната проба е следвало да извърши най-малко двукратно, което изисква технологично време и резултатът не би могъл да бъда на разположение на административния орган. Тези изводи имат основание при положение, че е била дадена кръвна проба, а в случая е безспорно установено, че такава не е дадена от водача на моторното превозно средство въпреки издадения талон. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон има доказателствена сила до доказване на противното. В съответствие с писмените доказателства по преписката, в заповедта за налагане на принудителна административна мярка е посочено, че е издадена поради отказ да се извърши проверка с техническо средство. Свидетелските показания са установили, че Николова е отказал да издуха въздух в техническото средство, което означава отказ от проверка, поради което неправилно е прието от съда, че е оспорено съдържанието на акта, както и че принудителната мярка е следвало да се наложи поради отказ да се даде кръв за медицинско изследване. От писмените доказателства в производството по издаване на административния акт категорично е установен отказа на водача на моторно превозно средства да му бъде извършена проба с техническо средство определящо съдържанието на алкохол в кръвта. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство е самостоятелно фактическо основание за издаване на заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. След като това основание е налице, не е необходимо заповедта да се обосновава с отказ да се даде кръв за медицинско изследване. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение