Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1353/2012 г.

Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1353/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 2.07.2012 г., за възобновяване на НОХД № 2813/12 по описа на Варненски районен съд, по което е постановено определение за одобряване на споразумение № 489 от 5.06.2012 г., с което е реализирана наказателната отговорност на В. О. Д., за престъпление по чл. 343 б, ал. 2 НК, за това, че на 16.05.2012 г в [населено място], е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 3,33 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за същото деяние, за което, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, е осъден на "пробация": "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от две години, с периодичност два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от две години, както и "безвъзмезден труд в полза на обществото" 180 часа годишно, за срок от две години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че с пропуска да се наложи наказание по чл. 343 г НК е допуснато нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от Главния прокурор, който разполага с компетентност, съгласно чл. 420, ал. 1 НПК, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Споразумението се изготвя в писмена форма и съдържа съгласие по въпросите по чл. 381, ал. 5, т. 1-6 НПК. Съдът одобрява споразумението, ако констатира, че то не противоречи на закона и морала /чл. 382, ал. 7 НПК/. При приключване на делото със споразумение е допустимо наложеното наказание да бъде при хипотезата на чл. 55 НК /чл. 381, ал. 4 НПК/. Когато наказанието е определено при условията на чл. 55 НК, законът дава възможност да не бъде налагано по-лекото наказание, предвидено наред с "лишаването от свобода" /чл. 55, ал. 3 НК/. По настоящето дело липсва нарушение на материалния закон, тъй като наказанието е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, в какъвто случай, съгласно чл. 55, ал. 3 НК, може да не бъде наложено предвиденото в закона по-леко наказание, каквото е това по чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК. Следователно, със споразумението е постигнато съгласие за санкциониране на извършителя с наказание "пробация", респективно, за неналагане на "лишаване от право да управлява МПС". В този вид споразумението не влиза в противоречие с материалния закон /то съответства на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" и ал. 3 НК/, поради което не е имало пречка да бъде одобрено от съда. Друг е въпросът дали участвалият по делото прокурор е следвало да изрази съгласие по тези параметри на споразумението, с оглед данните, че лицето е системен нарушител на правилата за движение и вече е санкциониран с "лишаване от право да управлява МПС"/ в такъв аспект би могло да се разсъждава дали споразумението не влиза в противоречие с морала, но обсъждането на такъв довод е недопустимо, тъй като излиза извън предмета на настоящето искане/. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,