Решение № 5902 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2015 г.

Решение № 5902 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кричим против решение № 1646 от 16.03.2015 г., постановено по адм. дело № 210/2015 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е взел предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие с условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а относно размерът на наложената имуществена санкцията не е изложил мотиви. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - С. Т. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София град отхвърля жалбата на касатора срещу решение № Ж-918/01.12.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на С. Т. М. е приета за основателна и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД на община Кричим е наложена имуществена санкция в размер на 11 500 лева. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила. Аргументирано е и заключението на съда, че административният акт съответства и на материалноправните изисквания на закона. Правилно е преценено, че личните данни на М. са обработени от община Кричим в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД. По несъмнен начин по делото е установено, че длъжностни лица от община Кричим са залепили на информационното табло на общината, уведомление по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, във връзка с образувано административно производство по премахване на незаконен строеж, изграден от С. М., както и констативен акт № 4, в който са посочени единен граждански номер и адрес на М. От приложените към административната преписка доказателства, а именно съпроводителни писма изх. № 13-00-451/31.07.2014 г. и изх. № 13-00-451/14.08.2014 г., подадени от община Кричим до М. във връзка със съобщаването й на констативния акт и получени от жалбоподателката на актуалния й адрес в гр. София, е видно, че последният е бил известен на общината и не е било необходимо преминаване към процедурата за съобщаване по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. Поради това правилно е преценено, че личните данни на М. са обработени незаконосъобразно и недобросъвестно от страна на община Кричим, което е в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗЗЛД. Като достига до този извод и отхвърля жалбата срещу решение № Ж-918/01.12.2014 г. на КЗЛД в частта му по т. 1, първоинстанционният съд постановява решение, съответно на материалния закон. Възражението направено с касационната жалба, че данните са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, е неоснователно. Съгласно цитирания текст администраторът на лични данни има право да обработва личните данни, но само, когато обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В случая по делото е установено, че такова нормативно установено задължение за администратора на лични данни не съществува, тъй като извършената от него процедура по съобщаването на констативния акт по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ не е приложима. Адресът на М. е известен на община Кричим, но поради липса на активно поведение от страна на общината, едва след залепването на съобщението на строежа и на таблото в общината, е изпратено и писмо на актуалния адрес на лицето. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото справка за постоянен и настоящ адрес на С. М., които е в гр. София. Ето защо предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД не са осъществени и личните й данни, каквито безспорно е единния й граждански номер, са обработени, без да е налице основание за това. Решението в частта му, с която е прието, че административният акт е законосъобразен и относно наложената имуществена санкция е постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че оспореното решение по т. 2 относно наложената с него имуществена санкция е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато, както в случая установи нарушение, комисията разполага с правомощия да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива. В случая това не е направено, тъй като не са изложени аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция, а не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона. Следователно обжалваното решение в тази му част следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което решението на КЗЛД в частта, с която на Община Кричим е наложена имуществена санкция следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, при което КЗЛД следва да приложи една от предписаните възможности в чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД като изложи съображения за избора си, а ако реши, че следва да наложи имуществена санкция, то следва да изложи фактически основания за това в т. ч. и относно определения размер. Предвид изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,