Решение № 14880 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2014 г.

Решение № 14880 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, срещу решение № 51 от 24.04.2014 г. по адм. дело № 33 по описа за 2014 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено издаденото от касатора решение № Ж-83-4/15.01.2014 г. ведно с потвърденото с него разпореждане № 692/17.10.2013 г., подписано "за" ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - гр. Хасково. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, неправилно прилагане на чл. 53, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Атанас Христов Парасарев от гр. Ивайловград не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-83-4 от 15.01.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 692 от 17.10.2013 г. на определеното длъжностно лица по чл. 114, ал. 3 от КСО, с което Атанас Христов Парасарев от гр. Ивайловград е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 25.07.2013 г. - 31.08.2013 г. в размер на 377.39 лв. заедно с лихви в размер на 4.99 лв. След извършена подробна преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният административен съд обосновано е приел, че на осигуреното лице Атанас Христов Парасарев не може да се вмени в отговорност невярно деклариране на данни в подаденото заявление - декларация от 25.07.2013 г. или недекларирана промяна в обстоятелствата относно осигуряването на майката на отглежданото малко дете по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Към 25.07.2013 г. майката Елена Атанасова Парасарева - Хаджиева като страна по сключения и непрекратен трудов договор № 1/05.02.2007 г. с работодател ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова", гр. Ивайловград, не е имала права на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3, изр. първо от ДР на КСО, но по делото няма данни, че ползващият отпуска за отглеждане на малко дете е действал със съзнанието, че не му се дължи обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 53, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО. На основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. С ал. 3 е предвидена възможност отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) да се разреши на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. За лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ, ползващо допълнителния платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо майката, възниква правото по чл. 53, ал. 2 от КСО на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В разглеждания случай е установено, че Атанас Христов Парасарев, който е дядо на детето Филип, род. на 21.04.2012 г., е работил по трудово правоотношение с "Румлен" ЕООД. На 25.07.2013 г. е декларирал ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, както и че осигуряването на майката не е прекратено. При извършената на 5.09.2013 г. проверка при ЕТ "ЛН - Елена Дюлгерова" контролните органи на НОИ са констатирали, че майката Елена Атанасова Парасарева - Хаджиева е заявила прекратяване на ползвания отпуск за малко дете, считано от 23.07.2013 г., но два дни не се е явила на работа, а на 25.07.2013 г. е представила болничен лист за временна неработоспособност. За да възникне задължение за осигуреното лице да възстанови неоснователно получените парични обезщетения, следва да бъде установено неговото недобросъвестно поведение. Анализът на установените обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение и осигурителния статус на майката Парасарева - Хаджиева не водят до извод за недобросъвестно поведение на дядото Атанас Христов Парасарев, изразяващо се в съзнателно укриване на правнорелевантни факти. В отмененото административно решение е посочено, че платеният отпуск на майката е прекратен от 23.07.2013 г., но на 23 и 24 юли се е самоотлъчила от работа, а на 26.07.2013 г. е представила нова декларация на работодателя за започване на работа на 25.07.2013 г. Всички тези обстоятелства не са били подложени на преценка от гледна точка на добросъвестността на лицето Атанас Христов Парасарев, което е ползвало отпуска за отглеждане на малко дете през времето от 25.07.2013 г. - 31.08.2013 г. Няма данни, че ползващият отпуска е знаел, че на 23 и 24 юли 2013 г. майката не е упражнявала трудова дейност и поради това към 25.07.2013 г. осигуряването й е било прекъснато поради самоотлъчки. Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО следва да бъде доказано, което в случая не е извършено. Твърдението на касатора, че ответникът Атанас Христов Парасарев е затаил правно относими обстоятелства и е декларирал неверни обстоятелства, е предположение, което не е мотивирано като извод. Като е приел, че оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и ги отменил, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,