Решение № 9467 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2014 г.

Решение № 9467 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1381/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е подал касационна жалба срещу решението от 2.12.2013 г. по адм. дело № 6297/2013 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е отменено издаденото от този орган решение № 793/4.06.2013 г. в частта за постановяването на отказ за предоставяне на статут на бежанец на Сама Готсаби Феликс, гражданин на Камерун, и преписката е била върната на органа за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено в обжалваната част. Ответникът Сама Готсаби Феликс е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната му част с оглед направените касационни оплаквания, намира, че касационната жалба е основателна. Административният съд е установил, че Сама Годсаби Феликс е гражданин на Камерун, по вероизповедание - християнин - католик, неженен. С молба № 886/2.10.2012 г. Сама Годсаби Феликс поискал закрила в Република България. Личните му данни са били установени въз основа на представен задграничен паспорт № 10403678, издаден на 7.07.2010 г. и валиден до 7.07.2015 г. В паспорта е положена виза за краткосрочно пребиваване, издадена от посолството на Република България в град Абуджа, Нигерия. С решение № 793/4.06.2013 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Сама Годсаби Феликс по съображения, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна, административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно в частта, в която е направен отказ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут и отхвърлил жалбата в тази част. В частта, в която на чужденеца бил отказан статут на бежанец, съдът отменил решението на административния орган, като взел предвид данните в справка № 01-69 от 4.01.2013 г., изготвена от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" при Държавната агенция за бежанците, според която взаимоотношенията от един и същи пол в Камерун са незаконни и се наказват с лишаване от свобода за срок от шест месеца до пет години и с глоба от 20 000 до 200 000 камерунски франка (от 40 до 400 щатски долара). В справката е отразено, че гейовете и лесбийките са с нисък социален статус поради обществения позор, дискриминация и тормоз, както и възможността за лишаване от свобода, както и че често са подложени на тормоз и изнудване от страна на служители на правоприлагащите органи. През 2011 г. правителството предложило да се измени Наказателния кодекс, за да се даде възможност хора, признати за виновни за еднополови взаимоотношения, да бъдат осъждани на 15 години лишаване от свобода и по-големи глоби. При постановяване на решението съдът се позовал тълкуването на текстове от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено с решение от 7 ноември 2013 г. по съединени дела С-199/12 и С-201/12 на Съда на Европейския Съюз, в което се дава отговор на въпроса дали хомосексуалните лица съставляват определена социална група при преценка на искане за получаване на статут на бежанец, дали наказуемостта на хомосексуалните действия с лишаване от свобода съставлява акт на преследване и ако - да, при какви обстоятелства. В тази връзка административният съд посочил, че данните по преписката дават основание за предоставяне на статут на бежанец, тъй като чужденецът твърди, че е хомосексуалист, а в държавата, от която произхожда, сексуалните взаимоотношения от един и същи пол са незаконни и се наказват с лишаване от свобода. Изложени са мотиви, че органът не е разгледал задълбочено твърденията на молителя, който се страхувал да се завърне в Камерун поради възможността да бъде наказан заради сексуалната си ориентация. Според съда, обстоятелството, че лицето е променило ориентацията си след като вече му е отказано предоставянето на статут във Великобритания, не може да бъде тълкувано във вреда на търсещия закрила, а е необходимо да се събере информация за актуалното наказателно законодателство в Камерун. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част противоречи на материалния закон. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал неточно приложение на правните норми. Само по себе си обстоятелството, че хомосексуалността или извършването на хомосексуални действия е криминализирано в страната на произход на молителя не ангажира административния орган автоматично да предостави на чужденеца статут на бежанец. Молителят трябва надлежно да докаже, че той лично има основателни опасения от преследване. В случая на Сама Годсаби Феликс обаче няма твърдения за осъществено по отношение на него насилие под каквато и да е форма. Дори да се приеме, че чужденецът принадлежи към определена социална група със собствена идентичност, която се възприема различно и е отделена от останалата част от обществото поради съществуващите в страната негативни нагласи, не може да не се отчете обстоятелството, че той е направил свой собствен избор да се причисли към нея. Първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал твърденията на търсещия закрила, че на 35 годишна възраст, завръщайки се от Великобритания, където не успял да получи статут на бежанец, той решил да промени живота си, избирайки сексуална ориентация, която не му е вродена, и го направил именно в държавата, в която хомосексуалността се забранява. Съдът е пропуснал да констатира недостоверността на тази история, липсата на лични подробности, посредством които да бъде дадено правдоподобно обяснение за направения от чужденеца съзнателен избор, както и съществуващите в изявленията му противоречия, посочени в решението на председателя на Държавната агенция за бежанците. При положение, че кандидатът за закрила не е бил изложен на преследване, което го застрашава, на дискриминационно или унизително отношение към личността му, не е налице основание за предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната му част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд