Решение № 230 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 609/2013 г.

Решение № 230 от 23.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 609/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 1236/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора и изменение на постановената по него присъда от 1.06.2011 г. в частта й, с която на осъдения Д. С. С. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието пет години "лишаване от свобода" в затворническото общежитие от закрит тип. Иска се определяне на общ режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затворническо общежитие от открит тип. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на присъдата в тази й част е било допуснато съществено нарушение на закона, което следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 1236/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Стара Загора и изменение на постановената по него присъда от 1.06.2011 г. в частта й, с която на осъдения Д. С. С. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието пет години "лишаване от свобода" в затворническото общежитие от закрит тип. Иска се определяне на общ режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в затворническо общежитие от открит тип. В искането се изтъкват доводи за това, че при постановяването на присъдата в тази й част е било допуснато съществено нарушение на закона, което следва да бъде отстранено чрез възобновяване на производството по делото. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Назначеният служебен защитник на осъдения Д. С. заявява, че искането е основателно и следва да се уважи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С въззивна присъда № 119, постановена на 1.06.2011 г. по ВНОХД № 1236/2010 г., Старозагорският окръжен съд е признал подс. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 159б ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 159а, ал. 2, т. 6 пр. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на двадесет хиляди лева. На осн. чл. 23 от НК е определил общо наказание за това престъпление и за престъплението по чл. 354а ал. 3 от НК, по което С. е бил признат за виновен от първоинстанционния съд по същото дело и му е било наложено наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер от 2000 лева, а именно - лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на двадесет хиляди лева. Постановил е осъденият да изтърпи наказанието "лишаване от свобода" при строг режим и в затворническо общежитие от закрит тип. Искането на Главния прокурор е допустимо, тъй като е подадено срещу влязла в сила присъда, която, макар и проверена по касационен ред, не е била обект на касационен контрол в тази й част. То е изцяло в полза на дееца, поради което не е обвързано със спазването на срок. Разгледано по същество, искането на Главния прокурор е основателно. Доводът за допуснато съществено нарушение на закона намира опора в материалите по делото. Видно от съдържанието на присъдата, е бил определен тип затворническо общежитие и режим за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", който не съответства на статута на съдимост на осъдения Д. С. Към момента на осъждането му по ВНОХД № 1236/2010 г. той е бил неосъждано лице, т.е. той е бил "осъден за първи път на лишаване от свобода" по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС. Това обстоятелство не се променя от факта, че той е бил осъден от първоинстанционния съд по същото дело за престъпление по чл. 354а ал. 3 от НК на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 от НК. С въззивната присъда съдът е приложил чл. 23 от НК, като е определил едно общо наказание за двете престъпления, поради което е било налице само едно осъждане за двете престъпления, осъществени в реална съвкупност. На това основание съдът е следвало да прецени, че Д. С. по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС се явява "лице, осъдено за първи път на наказание лишаване от свобода", като наложеното наказание е до пет години лишаване от свобода. Този статут на осъдения предопределя типа затворническо общежитие, в което да изтърпи наказанието "лишаване от свобода", на "открит" и съгл. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС при "общ" режим за изтърпяването му. Налице е нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. Това е основание за възобновяване на производството по делото, отмяна на постановената въззивна присъда само в частта й, с която е определен типа затворническо общежитие и режима за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" от Д. С. Тъй като правилното приложение на закона е в полза на осъдения С., допуснатото нарушение може да бъде отстранено от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК