Решение № 50115 от 7.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1792/2022 г.

Решение № 50115 от 7.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1792/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД - [населено място] ЕИК [ЕИК], с която е обжалвано решение № 277 от 7.06.2022 г. по в. т. д. № 132/22 на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение по т. д. № 706/2020 г. на ОС - Пловдив в отхвърлителната част, касаторът е осъден да заплати на ищеца Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р. - негов вуйчо /брат на майката на ищеца/, като следствие от ПТП на 6.11.2015 г., ведно със законната лихва от 6.11.2017 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските. В КЖ се развиват доводи и оплаквания в насока на незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на изключителна близост в отношенията между ищеца и неговия вуйчо-загинал при процесното ПТП като предпоставка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 година на ОСНГТК да се приеме, че ищецът е активно легитимиран да получи обезщетяване, от страна на застрахователя на ГО на водача на МПС, на претърпените болки и страдания от загубата на своя вуйчо. Твърди се в КЖ, че става въпрос за нормалната връзка на привързаност и уважение между ищеца и неговия вуйчо, характерна за този род роднинска близост. Не е налице особено близка трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца /на 58 г. към датата на смъртта на Г. Н. Р./ с починалия на 73 г. негов вуйчо, който е живял в отделна къща, имал е и свое семейство. Ето защо и доколкото, съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, само по изключение и при доказана изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица, извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг, то искът следва да се счете за неоснователен - от установените обстоятелства за близост между племеник и вуйчо се отнасят до отношения от преди много десетилетия, когато и двамата са били непълнолетни младежи, а към дата на ПТП не се доказват изключителна близост в техните роднински отношения, от която в следствие на загубата на единия за другия да са настъпили имуществени вреди /душевни страдания/, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка такива. Тези доводи и оплаквания се поддържат от представителя на дружеството-касатор и в проведеното открито съдебно заседание в касационното производство. Ответникът по жалбата Я. Г. Я. не депозира писмен отговор със становище по нея. От страна на третото лице-помагач на ответника по иска Й. Е. П. е депозиран писмен отговор след изтичане на законовия срок за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпилата смърт на неговия вуйчо – Г. Н. Р., като родствената връзка се установява от представеното удостоверение изх. № 151/21.11.2019 г. на [населено място], общ. С. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] – Й. Е. П., който е нарушил правилата за движение по пътищата /механизмът на ПТП, подробно описан в първоинстанционното решение, не се оспорва във въззивното производство/. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл. 300 от ГПК, с оглед постановената и влязла в сила присъда № 33/11.04.2017 г. по НОХД № 2649/2016 г. на ОС Пловдив. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен, според съда, е и специфичният елемент на визираната в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.) функционална отговорност на застрахователя- валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" – със застрахователна полица от 23.03.2015 г., валидна от 29.03.2015 г. до 28.03.2016 г. Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за обезщетяване на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД е приложим принципа за справедливост- чл. 52 от ЗЗД, който се прилага при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. Относно интензитета на претърпените от ищеца страдания от смъртта на неговия вуйчо, въззивният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и във връзка едно с друго, а именно: От показанията на свидетелите Р. и П., според съда, се установявали действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия племенник – ищец по делото. От показанията на първия свидетел, който се явява първи братовчед на загиналия при ПТП, се установявало, че ищецът и починалият му вуйчо са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. От страна на съда се подчертава, че този свидетел е почти връстник на Г. Р. и домът му е в непосредствена близост с дома на починалия и ищеца и притежава непосредствени впечатления от отношенията между двамата и от периода на детството на ищеца Я. Свидетелят установява, че, когато Я. е бил на 8 месеца, семейството му е било напуснато от бащата и е бил отгледан от Г. Р. Към онзи момент Я. и майка му са живеели в едно домакинство с вуйчото и са се отделили в собствена, но непосредствено близка къща, когато последният се е оженил /преди 20 – 25 години/. Бащинските грижи по отношение на Я. са били изцяло поети от Р., а в зрялата възраст на ищеца двамата, вуйчо и племенник, са закупили селскостопански машини и заедно са работели. Починалият Г. Р. е нямал собствени деца. Според показанията на този свидетел, в зрялата си възраст ищецът е бил много привързан към вуйчо си и тежко е приел неговата загуба. В същия смисъл са и показанията на свидетеля П. – приятел на дъщерята на ищеца. Според съда, въпреки че показанията на този свидетел за предходни отношения между ищеца /в неговата детска възраст/ и починалия Г. се основават на разказаното му от семейството, то същият притежавал непосредствени впечатления за отношенията между ищеца и неговия вуйчо преди смъртта на последния в насока на наличие на много близки отношения между двамата-чести контакти помежду им и чести гостувания в съседните къщи. Свидетелят установявал, че ищецът "доста емоционално" бил възприел смъртта на своя вуйчо и понастоящем преживявал този факт трудно, като относно тази загуба свидетелят прави паралел със загубата от смъртта на собствената си майка и обяснявал, че по този начин Я. възприема смъртта на своя вуйчо – т. е. – като смърт на родител. От друга страна в противоположната насока са показанията на свидетелката Я. Р. – съпруга на загиналия при ПТП. Същата твърди, че през последните години съпругът й и Я. не са поддържали контакти-грижи за Г. е упражнявала само нейната дъщеря /доведена дъщеря на същия/. От показанията на тази свидетелка обаче става ясно за създадени влошени отношения между нея самата и семейството на Я. Я., поради което, според съда, възниквало съмнение за тяхната предубеденост. В тази насока съдът е преценил и факта на водено друго дело от нейната дъщеря срещу същия ответник за застрахователно обезщетение. С оглед изложеното, въззивният съд е кредитирал, като непосредствени и убедителни показанията на първите двама свидетели - като на незаинтересовани от изхода на делото лица. Според съда, тези гласни доказателства водели до заключението, че създадената емоционална връзка между ищеца и починалия му вуйчо е така силно изразена, че представлява "изключение" и надхвърля пределите на традиционно установената фамилна близост за посочения вид родствена връзка. Това изключение е в резултат от особени житейски обстоятелства и ситуация, които са станали причина между починалия и неговия племенник да се породи особена близост. Особената близост не е само сходна, но изпълваща отношенията между родител и дете, доколкото Г. е подпомагал своята сестра при отглеждането на ищеца в неговата детска и ранна възраст, а и същият нямал собствени деца, което, според съда, е способствало за създаването на по-близка връзка между двамата от традиционно установената между вуйчо и племенник. Ето защо, според съда, в случая са установени не само традиционните близки отношения между вуйчо и племенник, но и други традиционни за българския бит отношения, при които, отношението и грижите на вуйчото към племенника, са ако не заместващи, то поне дублиращи родителските – бащините грижи и отношение. Поради това неочакваната смърт на родственик се е отразила и изключително неблагоприятно върху състоянието на ищеца, според гласните доказателства. Ето защо, според въззивният съд справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищеца болки и страдания, свързани със загубата на изключително близък човек, е сумата от 20 000 лв. Това обезщетение, според съда, съответства на уредения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. По отношение на останалите доводи на въззиваемата пред ПАС страна са изложени следните съображения: Неоснователно, според съда, е изразеното от въззиваемата страна становище, че Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК не намира приложение, тъй като не урежда правоотношения, които са заварени. Сключването на договора за застраховка и настъпването на застрахователното събитие преди приемане на тълкувателното решение не изключва приложението му. По аргумент на разпоредбите на чл. 46 от ЗНА, предмет на тълкуване е правната разпоредба. Тълкувателните решения не са нормативни актове, а теорията ги възприема като източник на правото, доколкото тълкувателните решения косвено са задължителни за всички правни субекти. Тълкувателните решения служат за уеднаквяване на съдебната практика, с оглед гарантирането на правилното и еднакво приложение на законите спрямо всички, независимо от момента на настъпване на юридическия факт. С ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК не се изоставя даденото тълкуване с Постановление № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., а се разширява даденото с посочените тълкувателни актове тълкуване. Тълкувателното решение не е свързано с промяна на тълкувана правна норма или свързани с нея други правни норми, за да се уеднаквява действието на тълкувателното решение с действието на променената правна норма. За неоснователно е прието и възражението на ответното дружество за приложимост на разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г./, касаеща размера на обезщетението. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 – разширеният кръг лица, се определя в размер до 5 000 лв. Невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, според съда, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл. 52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. По отговора на правния въпрос: Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, и в тези случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за получаването от този кръг правоимащи на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: например - Р № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/20 на ВКС, Второ т. о. и Р № 92/17.11.2020 г. по т. д. № 1275/19 на Второ т. о., както и всички постановени понастоящем съдебни решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини напр. - заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др. /така Р № 92/17.11.2020 година по т. д. № 1275/2019 г./, а за връзката между братята и сестрите – например - израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., както и горецитираното). По основателността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира следното: Касационната жалба е основателна. Необоснован се явява изводът на въззивния съд, че между ищеца и неговия загинал при процесното ПТП вуйчо е съществувала особено силна връзка и че поради това първият е понесъл неимуществени вреди, болки и страдания, по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Подобен извод не би могъл да бъде направен от събраните по делото доказателства и установени от тях гореизложени факти. Последните разкриват нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между двамата племенник и вуйчо. Не се установява понасянето на душевни болки и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които би изпитал всеки от смъртта на свой близък. Същите, обаче, не могат да се преценят като предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предвидени в задължителната съдебна практика, тъй като не водят до извод за изключителността на емоционалната връзка. Става въпрос за нормалната връзка на привързаност и уважение между ищеца и неговия вуйчо, характерна за този род роднинска близост. Ищецът е бил на 58 г. към датата на смъртта на вуйчо му Г. Н. Р. Последният е бил 73-годишен към датата на ПТП, живял е в отделна къща, имал е свое семейство. Установените обстоятелства за близост между племенник и вуйчо се отнасят до отношения налични преди много десетилетия, когато и двамата са били деца. Към дата на ПТП не се установява изключителна близост в техните роднински отношения, от която в следствие на загубата на единия, за другия да са настъпили неимуществени вреди /душевни страдания/, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната роднинска връзка такива. Ето защо, не са налице предпоставките за уважаване на исковата претенция, с оглед на което, след отмяна на въззивното решение, искът следва да бъде отхвърлен. Това е така, доколкото, съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, само по изключение и при доказана изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица, извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг. Ето защо, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че така предявеният иск се явява недоказан по основание. Като е приел обратното, въззивният състав е постановил решение, което се явява необосновано и в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, с оглед на което същото следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен. В полза на касатора се дължат разноските му пред настоящата и предходните две инстанция, в общ размер на: 450 лева - държавни такси и депозит за разпит на свидетел и 600 лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и пред трите инстанции от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, съобразно направеното искане в тази насока и представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 277 от 7.06.2022 г. по в. т. д. № 132/22 на Апелативен съд - Пловдив, включително и в частта за присъдените в тежест на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД - [населено място] ЕИК[ЕИК] съдебноделоводни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] на основание чл. 226 от КЗ (отм.) срещу "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД - [населено място] ЕИК [ЕИК] за сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. Р. - негов вуйчо в следствие от ПТП на 6.11.2015 г. ОСЪЖДА Я. Г. Я. ЕГН: [ЕГН] да заплати на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД - [населено място] ЕИК 121076907 сумата от общо 1050 лева - разноски /държавни такси и депозит за разпит на свидетел и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и пред трите инстанции/. Решението е окончателно.