Решение № 9579 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2017 г.

Решение № 9579 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Б. И. против решение № 1264 от 31 януари 2017 г., постановено по адм. дело № 6092/2015 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С обжалваното решение е отменена заповед № РД - 15-201 от 03 април 2015 г. на министъра на здравеопазването и е осъдено Министерство на здравеопазването да заплати на Т. Д. Д. - Й. от гр. С. направените по делото разноски в размер на 950, 00 лв. (деветстотин и петдесет лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът - Т. Д. Д. - Й., чрез пълномощниците й адв. И. С. и адв. К. Г. оспорват касационната жалба като изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на направените разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Т. Д. Д. - Й. срещу заповед № РД-15-201 от 03 април 2015 г. на министъра на здравеопазването, с която на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, във връзка с Постановление № 67 на Министерски съвет от 2015 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит" (обн., ДВ, бр. 23 от 27 март 2015 г.) и утвърдено длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването, в сила от 02 април 2015 г. е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени обжалваната заповед, първоинстанционният съд е установил, че е материално незаконосъобразна и издадена в нарушение на целта на закона, тъй като липсва реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката - началник на отдел "Административно-стопански дейности" в дирекция "Административни дейности", с ранг I младши в министерство на здравеопазването. Решението е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношние с едноседмично предизвестие в случаите на съкращаване на длъжността. За прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание е достатъчно да е установен юридическият факт - съкращаване на длъжността, за възникването на който следва да е налице фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание. Целеното щатно преобразуване следва да е обуславено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", регламентирано в нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, инстанцията по същество правилно е установила, че с ПМС № 67/2015 г., влязло в сила на 27 март 2015 г. е приет Устройствен правилник на министерство на здравеопазването и Устройствен правилник на ИА "Медицински одит", и е утвърдено длъжностно разписание на Министерство на здравеопазването, в сила от 2 април 2015 г., (утвърдено от министъра на здравеопазването), с което отдел Административно - стопански дейности на дирекция "Административни дейности" е престанало да съществува, а заеманата от Т. Д. Д. - Й. длъжност - началник на същия отдел е съкратена. С новото длъжностно разписание е създадена дирекция "Финансови - стопански дейности и управление на собствеността", към която са образувани два нови отдела. Единият от тях е "Стопански дейности и управление на собствеността" с обща щатна численост от 11 служители, каквато е била и щатната численост в закрития отдел. При съпоставяне между длъжностните характеристики между новосъздадената длъжност - началник отдел "Стопански дейности и управление на собствеността" и тази на началник отдел "Административно-стопански дейности" (вж. длъжностното разписание от 05 януари 2015 г.) се установява идентичност във функциите и задълженията за двете длъжности, поради което двете длъжности се припокриват в значителна степен. Следователно тричленният състав правилно е достигнал до крайния извод, че не е налице реално съкращаване на заеманата от Т. Д. Д. - Й. длъжност началник отдел Административно - стопански дейности на дирекция "Административни дейности", тъй като не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - да е налице заличаването на длъжността като наименование и като съвкупност от функции, задължения и изисквания. Изложеното налага заключението, че съдът като е отменил заповедта на министъра на здравеопазването за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Д. Д. - Й., като издадена в противоречие с материалния закон и при неспазване целта на закона, е постановил правилно решение, което не страда от инвокираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предвид изхода на спора, касаторът дължи разноски за настоящата съдебна инстанция. Претенцията е своевременно заявена и доказана с оглед представения договор за правна защита и съдействие (л. 16 от настоящото дело). Същата следва да се възложи в тежест на Министерство на здравеопазването в размер на 750, 00 лв. (седемстотин и петдесет лева). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав,