Решение № 6624 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2011 г.

Решение № 6624 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13629/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 155, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Диян Тихолов Тихолов от гр. Сливен, е подал касационна жалба срещу решение № 77/30.08.2011 г. по адм. дело № 167/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 57/06.06.2011 г. на началника на РУ"Полиция" гр. Сливен. С обжалвания в първоинстанционното производство административен акт е разпоредено отнемане на разрешение за носене на огнестрелно оръжия - пистолет "Зиг Зауер" к. 22, разрешение за носене на ловни огнестрелни оръжия, както и разрешение за съхранение ООБ, издадени от началника на РПУ на МВР Сливен, както и да бъдат иззети притежаваните от лицето ООБ с документ и същите да се съхраняват в РУП"Сливен" в срок до три месеца от приключване на наказателното производство, по установения в ЗОБВВПИ ред. От изложените в касационната жалба оплаквания се извежда довод за неправилност на съдебния акт поради нарушение на приложимия материален закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Моли за присъждане на разноски. Ответникът - началник на РУ "Полиция" гр. Сливен, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Диян Тихолов Тихолов от гр. Сливен срещу решение № 57/06.06.2011 г. на началника на РУ"Полиция" гр. Сливен, с което на основание чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ са отнети разрешения за носене на огнестрелно оръжие обр. 3 СН№ 0195732, обр. 2 СН № 242393 и разрешение за съхранение на ООБ обр. 4 № 865, издадени на Тихолов от началника на РПУ на МВР Сливен. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспореното решение материалноправно основание за отнемане на разрешенията за носене и разрешението за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. В мотивите на съдебния акт е посочено, че по делото е безспорно установено наличие на уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 б. "б" и чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК, както и наличието на публични задължения, в размер над 5000 лева и липса на предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Съдът е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като е постановен от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона, като при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила и. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът Диан Тихолов Тихолов, от гр. Сливен е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие - пистолет, серия СН № 0195732 валидно до 22.07.2013 г., разрешение за носене на ловни огнестрелни оръжия - ловна пушка, карабина, л. карабина, серия СН № 242393 валидно до 22.07.2013 г. и разрешение за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси № 856/22.07.2010 г. валидно до 22.07.2013 г., издадени от началника на РПУ на МВР гр. Сливен. По делото не се спори, че към датата на издаване на обжалвания административен акт- 06.06.2011 г. Тихолов е имал непогасено публично задължение в размер над 5000 лева - 42 763.24 лева, както и че не е било представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. В последствие, по време на съдебното производство, размерът на задължението е бил редуциран до 26 233,30 лева. Пред настоящата инстанция е представено банково извлечение от Сосиете Женерал Експресбанк АД от което се установяват извършени плащания към НАП Бургас в размер на 9 083,39 лева. Но дори и след извършените плащания към НАП размерът на публичните задължения е над 5000 лева - 17 149 лева, освен това липсват доказателства, както и твърдения за представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" ДОПК ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи да уведомят всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения. При така установените законови предпоставки - наличие на уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 б. "б" ДОПК, както и наличие на публично задължение в размер над 5000 лева, за което не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, административният орган е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155 и да издаде решение, с което да отнеме разрешенията за носене и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси. Както правилно е посочено в обжалваното решение, издателят на акта, в случаите по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ действа в условията на обвързана компетентност и установеното по надлежния ред обстоятелство за наличие на публично задължение в размер над 5000 лева, за което не е представено надлежно обезпечение - е абсолютна предпоставка за отнемане на издаденото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно ловно оръжие. Възраженията на касатора, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност и че във всеки конкретен случай следва да преценява дали на наложи тази мярка, са неоснователни. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, т. 2-8 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Законодателят е използвал изразът "се отнема", а не "може да се отнеме", следователно не е предвидил възможност за преценка от страна на органа във всяка конкретна хипотеза дали да отнеме или не издаденото разрешение. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка съдът е достигнал до правно обоснован извод, че решението на началника на РУ "Полиция" Сливен е издадено при наличие на сочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Правилен е и изводът на съда за съответствие на обжалвания акт с целта на закона. Неоснователно и твърдението за липса на мотиви в оспорения административен акт. Като фактически основания за издаване на акта са посочени наличието на писмено уведомление изх. № 0818/2010/000045/21.04.2011 г. от публичен изпълнител към НАП, Тд Бургас, с което органът е уведомен, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 б. б ДОПК, че Диян Тихолов Тихолов има непогасени и необезпечени задължения в размер на 42 763.24 лева от които главница: 31 248,82 лева и лихва: 11 464,42 лева и нелихвена част: 50 лева. Съдът е обсъдил всички възражения и доводи на Тихолов, които се преповтарят пред касационната инстанция. Изводите до които е стигнал административния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционното решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,