Решение № 12838 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3220/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от директор на районна здравноосигурителна каса Кюстендил, чрез процесуални представители против решение 336 от 14.02.2024 г., постановено по адм. д. 384 по описа за 2023 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменен отказ на директора на РЗОК Кюстендил, обективиран в писмо изх. 94-01-198-3/15.11.2023 г.; върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искането на Санита ООД, представлявано от д-р В. Славова при спазване указанията на съда по прилагането и тълкуването на закона; осъдена РЗОК Кюстендил да заплати на търговското дружество разноски в размер на 1050 лева за първоинстанционното производство. Изложени са оплаквания за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Санита ООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в приложен писмен отговор. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административното производство е започнало по искане вх. 94-01-198-2/13. 11.2023 г. до директора на РЗОК - Кюстендил от ответника по касационната жалба, представляван от д-р В. Славова като управител на дружеството за изплащането на еднократни финансови средства за извършените и отчетени медицински дейности за периода 01.01.2023 г.-31.07.2023 г. по договора с НЗОК на основание §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., каквито средства са изплатени за извършените от д-р Велкова медицински дейности. Не е спорно, че по индивидуален договор 100317/12.02.2020 г. и допълнителни споразумения към него, сключени между НЗОК и Амбулаторна групова практика за първична медицинска помощ Санита ООД, като изпълнител на медицинска помощ е поел задължението да оказва първична извънболнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, съгласно Приложение 1 към чл. 1 от Наредба 9/2019 г. за определяне пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК . НЗОК, като възложител по договора се задължил да закупува и заплаща ПИМП, съгласно НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Със споразумение от 31.07.2023 г. договорът е прекратен на основание чл. 100, т. 1 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., считано от 01.08.2023 г. С искане вх. 94-01-198-2/13.11.2023 г. до директора на РЗОК - Кюстендил, д-р В. Славова като управител на дружеството е поискала изплащането на еднократни финансови средства за извършените и отчетени от нея медицински дейности за периода 01.01.2023 г. - 31.07.2023 г. по договора с НЗОК на основание §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. В отговор на искането, касационен жалбоподател приема, че то не следва да бъде уважено, тъй като според соченото липсвала една от двете кумулативно предвидени предпоставки в посочената разпоредба, а именно сключен договор по реда на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. между НЗОК и ответника по касационната жалба. Посочено е още, че еднократното заплащане на финансови средства, разписано в § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представлява доплащане за извършена дейност по договор, сключен по реда и условията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. Първостепенният съд, в пределите на проведения съдебен контрол върху оспореното пред него писмо, е приел, че последното обективира отказ от заплащане на финансови средства по по § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. и като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК подлежи на оспорване. Изложени са съображения, че постановения отказ на директора на РЗОК е незаконосъобразен. Незаконосъобразно административният орган не зачита времевия период от 01.01.2023 31.07.2023 г., в значимостта на разпоредбата на § 20 от ПЗР НРД за МД за 2023-2025 г. Противното представлявало нарушение на нормата на чл. 24, т. 1 от ЗЗО, тъй като има предоставена медицинска помощ, договорена между НЗОК и изпълнителя, а и финансовата рамка по чл. 12, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. обхваща плащания за дейности, извършени по реда на настоящия НРД в периода 01.12.2022 г. 30.11.2023 г. Съдът е приел, че касационният жалбоподател незаконосъобразно се мотивира за отказа си, сочейки разпоредбата на § 20 от ПЗР за МД за 2023 2025 г. Чрез § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. се регламентира дължимостта на плащания за осъществени медицински дейности преди влизане в сила на новия НРД (01.09.2023 г.) с оглед въведената финансова рамка със ЗБНЗОК за 2023 г., използвайки термина в нормата при рефериране на стойностите по този НРД. На следващо място, като отменително основание на оспорвания административен акт, първостепенният съд приема противоречието на оспорвания отказ с целта на закона. Сочи се, че законодателно е уреден редът НЗОК да закупува предоставената медицинска и дентална помощ по цени и в обеми съгласно действащите към 31.12.2022 г., НРД за медицинските дейности, съответно за денталните дейности, и анексите към тях при спазване на параметрите съгласно този закон и в рамките на определените от надзорния съвет на НЗОК стойности на разходите, разпределени по месеци. В приложението на § 20 от ПЗР НРД за МД за 2023-2025 г. е определено изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ да получават финансови средства по правила разписани в ЗБНЗОК за 2023 г. на база отчетена дейност за периода от 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г., от когато влиза в сила НРД за МД за 2023 2025 г. съотнесено с определената цел по чл. 1, ал. 2 от ЗЗО, относно правилното разходване на финансови средства по закупуване на здравни дейности. В касационната жалба се възразяват изводите на първостепенния съд. Противопоставя липсата на сключен индивидуален договор в съответствие с изискването за чл.24, т.1 от 330. Това оплакване не се споделя, по причина, че до 31.07.2023 г., между ответник по касационната жалба и НЗОК има договорни отношения, съгласно които страните са обвързани по изпълнение на договора с точно изпълнение на задълженията си. Това обстоятелство се потвърждава от споразумението за прекратяване на индивидуален договор 100317/12.02.2020 г. Касационен жалбоподател прави оплакване, че административният съд не е съобразил императивната разпоредба на чл. 24, ал. 1 от ЗЗО за разходване и заплащане на договорени медицински дейности. Това оплакване се съчетава със следващо за невъзможност за заплащане на медицински дейности, еднократно разпределяне на финансови средства от чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.1 и ред 1.1.3.2 от ЗБНЗОК за 2023 г. на изпълнителите на медицинска помощ. Тези оплаквания са неоснователни никъде в сочените разпоредби не е въведено задължение за наличие на сключен договор в изпълнение на приетия и влязъл в сила на 01.10.2023 г. НРД за МД за 2023 - 2025 г., по причина, че исканото заплащане е обвързано с действащ между ответника по касационната жалба договор с НЗОК. Неоснователно е и оплакването на касационен жалбоподател за необоснован извод на първостепенния съд, че за посочения период оказаната в полза на ЗОЛ медицинска помощ, отчетена по съответния ред е заплатена от НЗОК при условията и по реда на действащия към момента НРД и ЗБНЗОК за 2023 г. и че средствата по §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представляват доплащане за извършена дейност по предходен договор. С оспорения пред съда отказ, обективиран в писмо изх. 94-01-198-3/15.11.2023 г., органът е отказал изплащане на средствата, като се е мотивирал, че еднократното заплащане на финансовите средства по §20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. не представлява доплащане за извършена дейност по договора, сключен по предходния НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и поради липса на сключен договор между Санита ООД и НЗОК по новия НРД за медицинските дейности. Съставът на Върховен административен съд приема за основателни възраженията на ответник по касационната жалба в подкрепа на изводите на административния съд за приложението на § 20 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. като правно основание за правото на ответника да му бъдат изплатени еднократно финансови средства, за осъществена медицинска дейност, каквато е посочена в преходната разпоредба. Това означава, че изпълнителите на медицинска помощ имат право на завишено заплащане на средствата (т.нар. рефериране на стойностите по новия НРД) по вече отчетената от тях медицинска помощ от 01.01.2023 г. до 01.09.2023 г. по време на действие на предходния индивидуален договор. Поради преходният характер на правилото по §20 от новия НРД и неговата връзка с §17, ал. 2 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2023 г., дължимостта на средствата се определя единствено от наличието на предходен индивидуален договор между изпълнителя и НЗОК през сочения период и изпълнението на този договор. Нормата не въвежда изискване за сключване на нов договор с изпълнителя по предходния индивидуален договор, противно на оплакването на касационен жалбоподател, поддържано в касационната жалба. Първоинстанционният съд е споделил като основателно оплакването на Санита ООД, че обективирания в писмото от 15.11.2023 г. отказ за изплащане на финансови средства по § 20 от ПЗР НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г. е в нарушение на въведената законодателно цел на закона по чл. 1, ал. 2 от ЗЗО за законосъобразно управление и разходване на набраните средства от здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности за предвидения в § 20 от ПЗР на НРД за МД за 2023 2025 г. времеви период. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От анализа на всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт. В тази насока са и изводите на първоинстанционния съд, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция на ответната страна се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева, съгласно приложения списък на разноските. Мотивиран от изложеното, състав на Върховния административен съд, шесто отделение